Решение № 5978 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5978 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100509358 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5076 от 31.03.2023 г., постановено по гр. дело № 25883 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, 89 -ти състав, изменя, на основание чл. 150 СК, размера на дължимата месечна издръжка от Г. В. Г., ЕГН **********, определена с Решение по гр. дело № 70123/2014 г. по описа на СРС, 80-ти състав, в полза на В. Г. Г., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Г. С. Г., ЕГН **********, и Г. Г. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. С.

Г., от 500.00 лева на 177.50 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 11.05.2021 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Осъжда Г. В. Г. да заплаща на децата си В. Г.

Г., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. С. Г., и Г. Г. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. С. Г., ежемесечна издръжка в размер на 177.50 лева за всяко едно от децата (вместо определената от 500.00 лева месечно), считано от датата на подаване на 1 исковата молба в съда - 11.05.2021 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Осъжда Г. В. Г. да заплати на В. Г. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. С. Г., и Г. Г. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. С. Г., разноски по делото в размер на 159.00 лева. Осъжда В. Г. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. С. Г., и Г. Г. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. С. Г., да заплатят на Г. В. Г., направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 142.00 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Осъжда Г. В. Г., да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 255.60 лева представляваща дължима държавна такса по делото. Допуска, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжки.

Ответниците В. Г. Г., със съгласието на нейната майка Г. С. Г. и Г. Г. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. С. Г. (въззивници в настоящото производство), са останали недоволни от Решението и са го обжалвали с въззивна жалба в частите, в които се изменят дължимите им издръжки от 500.00 лева на 177.50 лева месечно и бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка на всеки от тях в размер на по 177.50 лева. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че са необосновани изводите на първата инстанция, че ищецът Г. В. Г. няма възможност да заплаща първоначалното присъдените издръжки от по 500.00 лева за всеки въззивник – ответник в първоинстанционното производство. Сочат подробни доводи в подкрепа на тези възражения. Поддържат също, че от момента на първоначално определяне на издръжките, въззивниците са пораснали и са се променили и нуждите им от издръжка, поради което определената от първата инстанция сума за всеки от тях не съответства на техните нужди и решението в обжалваните части противоречи на материалния закон. Искането е да се отмени съдебният акт в атакуваните части и вместо него да се постанови друг, в който исковете за намаление на всяка от издръжките от 500.00 лева на 177.50 лева да се отхвърлят изцяло, като са изложени и доводи относно неправилно допуснатото предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки. Поддържат жалбата в хода на въззивното 2 производство, и чрез техния пълномощник адвокат С. М.. Претендират присъждане на разноски.

Ищецът Г. В. Г. (въззиваем в настоящото производство), чрез пълномощник адвокат Б. Д., е депозирал в законоустановения срок отговор на подадената въззивна жалба, с който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните части. Прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивниците - ответници са деца на въззиваемия - ищец, което обстоятелство не е спорно по делото, но се установява и от Удостоверение за раждане за детето В. Г. Г., родена на **** г. (л. 6 от първоинстанционното дело) и Удостоверение за раждане за детето Г. Г. Г. (л. 8 от първоинстанционното дело). Не се спори между страните също, че майката с децата е напуснала семейното жилище и живеят под наем.

В исковата си молба бащата Г. В. Г. излага твърдения, че с майката на ответниците – Г. С. Г., са разведени, като бракът е прекратен с Решение № III80-138 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 70123/2014 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 80-ти състав. Със същото е одобрено споразумение между родителите, като родителските права ще се упражняват от майката Г. Г., при която е и местоживеенето на децата. Одобрен е режим на лични контакти на бащата с децата, както и дължимата от него месечна издръжка в размер на по 500.00 лева за всяко дете, считано от влизане в сила на решението (2015 г.).

Според обстоятелствената част на исковата молба, ищецът от м. април 2014 г. не се осигурява и няма осигурител, за последно са му изплащани обезщетения и помощи от ДОО през м. февруари 2013 г., а дружествата, в които е съдружник или член на Съвета на директорите, били преустановили 3 дейността си и по тази причина и ищецът не реализирал от тези източници доходи. Поддържа, при тези твърдения, че е настъпила трайна промяна във възможностите му да дава присъдените първоначални месечни издръжки на децата от по 500.00 лева.

За да уважи частично така предявените искове, първата инстанция приема за установено, че по отношение на ищеца Г. Г. към дата 31.05.2022 г. няма данни за декларирано социално осигуряване и за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2021 г., както и че ищецът не се осигурява, на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО, за периода след 01.04.2017 г. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Г.П., тъй като дадените от нея сведения, че ищецът Г. няма доходи и дружеството, на което е бил управител и не развива дейност, касаят обстоятелства, които подлежат на установяване в процеса само с писмени доказателства. Ценил е свидетелските показания на П.Д., че децата се отглеждат основно от тяхната майка, а бащата почти не осъществява контакт на лични отношения с тях, като логични, достоверни и съответстващи на останалия наличен по делото доказателствен материал.

Въз основа на справки от БНБ (л. 127 - л. 138 от първоинстанциноното дело), първата инстанция установява, че ищецът Г. е задлъжнял, като от покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ С.П., peг. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, ищецът дължи по изпълнително дело № 20169210400844 сумата в размер на 223 540.05 лева, като е наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжника в капитала на “Е Г Капитал” ООД, ЕИК 131483288.

Въз основа на така установеното първостепенният съд достига до извода, че са налице обстоятелства по чл. 150 СК, които да налагат намаляване на определената месечна издръжка на ответниците, като искът на ищеца следва да се уважи и да се намали размера на присъдената в полза на всяко едно от децата издръжка от 500.00 лева на 177.50 лева (съобразно минималния размер към датата на устните състезания).

При въззивното разглеждане на делото е прието Удостоверение, изх.

№ 220192602116077/09.04.2026 г. на ТД на НАП - София, относно въззиваемия Г. Г., видно от което няма данни за деклариран осигурителен доход за периода 01.03.2025 г. - 31.03.2026 г.

4

Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, като намира, че така подадената въззивна жалба е основателна.

За да се уважи искът по чл. 150 СК (като в случая се иска намаляване на издръжката), е необходимо трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или промяна във възможностите на задълженото лице. На преценка подлежат не само конкретно установените по делото доходи на лицето, дължащо издръжката, но и неговото имуществено състояние, квалификация и други обстоятелства, имащи значение за възможностите му да заплаща размера на издръжката. Съобразно с постановките на ППВС № 5/1970 г., което не е загубило силата си, твърденията, че дължащият издръжката е в обективна невъзможност да доставя дължимата издръжка, следва да установи пълно и главно в процеса тази невъзможност. Последната следва да има обективен характер - да е причинена от обстоятелства, стоящи извън волята на задълженото лице, като се съобразява и обстоятелството, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица е безусловно - чл. 143, ал. 1 СК.

От въззиваемия - ищец не е установено пълно и главно в процеса, че причини, лежащи извън неговата воля, са пречка да реализира доходи от труд, за времето от м.04.2014 г. до настоящем. Не се твърди и не се установява бащата Г. Г. да е с намалена или изгубена работоспособност, като същият не е в пенсионна възраст. В тази връзка с Решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. дело № 1435/2012 г., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по приложението на чл. 150 СК, е изяснено, че с нарастването на детето трайно се променят неговите нужди от издръжка, като е без значение обстоятелството, че не са представени доказателства за конкретни доходи на дължащия издръжка родител, след като по делото не се установява да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен, следователно същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи.

На следващо място, видно е от доказателствата по делото (справка от НОИ - л. 51 и писмо на НОИ на неномерирана страница от първоинстанционното дело, следваща л. 122 от делото), както и от изявленията на самия ищец в исковата му молба, че от м. април 2014 г. не се осигурява, а от 2013 г. няма доходи, но при знание за тези обстоятелства въззиваемият сключва споразумение за прекратяване на брака му с майката на ответниците (одобрено от съда почти 2 години по-късно) и според което същият е съгласен да заплаща на всяко от децата си спорната иначе по 5 настоящото делото издръжка в размер на по 500.00 лева.

Част от доказателствения материал по делото е декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че ищецът и съпругата му притежават акции на стойност 125 000.00 лева и дялове в търговски дружества на стойност 11 200.00 лева. Не са декларирани разходи за лечение, нито са налични данни по делото, че въззиваемият - ищец има алиментни задължения към други лица.

Също така, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства се установява, че бащата и децата не осъществяват режим на лични контакти, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Следователно, този родител не участва нито пряко - с лични усилия в отглеждането и възпитанието на въззивниците, нито финансово, предоставяйки им средства, каквито обичайно се осигуряват извън присъдените издръжки, в дните на осъществяване на лични отношения с децата.

Що се отнася до нуждите на въззивниците - ответници от издръжка, то същите безспорно са се увеличили трайно предвид момента на определяне на първоначалната издръжка през 2015 г. и възрастта им - въззивницата В. Г. ще навърши пълнолетие на 25.09.2026 г. (родена е на **** г.), а въззивникът Г. Г., роден на 06.09.2011 г., понастоящем вече е на 15 години. При подрастващите, с увеличаване на тяхната възраст, се разширява и кръгът от обществени отношения, в които участват – различни образователни, културни, спортни и пр. мероприятия, а от там и средствата необходими за издръжката им.