Решение № 352 от 21.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600850 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. М., като защитник на подс. Ц. М. Ц. срещу присъда, рег. № 73/18.05.2026 г. по нохд № 7982/25 т. СГС. С посочения по-горе съдебен акт подс. Ц. М. Ц. е признат за виновен в това, че на 27.05.2025 г., в гр. София, при управление на моторно превозно средство /автобус от градския транспорт БМЦ 320 Просити ЦНГ с ДК № СВ 5436 НА/ нарушил правилата за движение /чл. 6, т. 1, чл. 12, ал. 1 ЗДвП и чл. 31, ал. 7 ППЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на В. Л. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е осъден, при условията на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 9 години и 8 месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

На основание чл. 45 ЗЗД подс. Ц. М. Ц. е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци Л. Д. В. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) евро, на Д. В. В. и на Д. В. В. - по 30 000 (тридесет хиляди) евро за всеки един от тях поотделно, обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди (болки и страдания), причинени от смъртта на В. Л. В., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.05.2025 г. до окончателното им изплащане, като исковете до пълния им размер от по 75 000 евро за всеки един от тях, са отхвърлени, като неоснователни.

Подс. Ц. М. Ц. е осъден да заплати направените по делото разноски както следва: 2 395 евро по сметката на Столична Дирекция на Министерство на вътрешните работи, 1738, 39 евро на гражданската ищца и частна обвинителка Л. Д. В., както и държавна така от 4 000 евро, съразмерно на уважената част от гражданските искове.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Моли, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1, вр. с чл. 348, ал. 3 НПК, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В условията на алтернативност моли за изменяване на присъдата на основание чл. 337, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 3 НПК и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, определен в средния размер, предвиден в санкционната част на наказателно-правната норма на чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК, изменение на първоначално определения строг режим на изтърпяване на наказанието, намаляване на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Обжалва присъдата и в частта, в която са уважени предявените граждански искове, държавната такса и разноските.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК първоинстанционната присъда е обжалвана и от адв. М. Л., повереник на частните обвинители и граждански ищци Л. В., Д. В., Д. В.. Поддържа оплакване за незаконосъобразност на присъдата в отхвърлителната й граждански част, като постановена в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Съдът е игнорирал специфичните факти, посочени в исковите молби, като е обединил болката и страданията на три коренно различни личности. Размерът на присъдените обезщетения намира за несъответен на принципа на справедливостта. Съдът не е обсъдил, че смъртта не е настъпила мигновено, а след агонзиращ период в болнично заведение, източник на допълнителен, постоянен психически стрес.

Подчертава, че събраните доказателства сочат на изключително интензивни и необратими неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани в пълен размер. Моли за отмяна на присъдата в частта, в която са отхвърлени гражданските искове и уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението. Излага съображения, че съдът е обявил на 13.03.2026 г. решението си за деянието, вината, отговорността, без да постанови присъда, с което грубо е погазил императивната норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 НПК. На 08.05.2026 г. съдът възобновил съдебното следствие, прескочил съдебните прения и последната дума на подсъдимия, за да

„оформи“ писмено вече обявената по незаконосъобразен ред присъда, подменяйки буквата на НПК.

2

След изпълнение на процедурата по чл. 321 НПК възражения срещу жалбата на подсъдимия не са подадени от СГП и частните обвинители и граждански ищци.

СГП, подсъдимият и защитника му не подават възражения срещу жалбата на частните обвинители и граждански ищци.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София, поддържа жалбата на частните обвинители и граждански ищци, която преценява за основателна. Споделя позицията за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и неотчитане характера и интензитета на претърпените болки и страдания от загубата на съпруг и баща. Не споделя възраженията относно наложеното на подсъдимия наказание. Изразява съгласие с искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в публично оповестяване окончателните изводи относно виновността на подсъдимия и наказанието, без съдът да е постановил присъда по установения в НПК ред, неспазена процесуална последователност при постановяване и обявяване на присъдата, след което е възобновено съдебното следствие. Допуснатите процесуални нарушения държавният обвинител не преценява като формален процесуален пропуск, тъй като засягат самата процедура по постановяване на присъдата и обуславят необходимостта от ново разглеждане на делото. Предлага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Л. В., Д. В., Д.

В. – адв. М. Л., сочи допуснато драстично съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Позовава се на обстоятелството, че интересът на частните обвинители, въпреки постановения осъдителен съдебен акт, трябва да бъде постигнат единствено при стриктно и законосъобразно спазване на процедурата. В условията на алтернативност моли за изменяване на присъдата в гражданско-отхвърлителната й част и уважаване на исковете в пълен размер, тъй като съдът е подходил формалистично, без дължимата индивидуализация, не е съобразил, че смъртта е настъпила впоследствие, роднинските връзки между съпруг и две деца, активната възраст и положение на пострадалия.

Защитникът на подс. Ц. М. Ц., адв. М. М., посочва, че всички страни в процеса са на едно и също становище относно допуснатите от първостепенния съд, съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютните такива, които водят на единствения правилен правен извод – първостепенната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Поддържа изцяло доводите в тази насока, изложени в жалбата и допълнението към нея. В условията на алтернативност моли за изменяване на първостепенната присъда и намаляване на наказанието, при условията на чл. 55, ал. 1 НК, на 3 години лишаване от свобода и приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Атакува и размера на наказанието лишаване 3 от право да управлява МПС, като завишено, както и размера на присъденото обезщетение на наследниците на пострадалия.

В правото си на лична защита подс. Ц. М. Ц. поддъжа казаното от защитника му.

В последната си дума моли за справедливост.

Апелативен съд, София, като обсъди доводите, формулирани и обосновани във въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци, в тази на защитника на подсъдимия, както и допълнителните писмени съображения към тях, взе предвид устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира жалбата на защитника на подс. Ц. М. Ц. за основателна, поради което следва да бъде уважена.

Първостепенният съдебен акт, като постановен при допуснато, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание, съобразно разпоредбата на чл. 334, т. 1 и т. 3, вр. чл. 335, ал. 2 НПК. Съображенията за това са следните:

Основателни са еднопосочните доводи на държавното обвинение, на частното обвинение и на защитата за допуснати от първостепенния съд поредица от флагрантни нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на присъдата, всяко едно от които съставлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане. Първостепенният съд, като решаващ орган в наказателното производство, напълно се е дистанцирал от процесуалното си задължение да осигури законосъобразното развитие на процеса.

На първо място, СГС не е съблюдавал императивните разпоредби на чл.

305, ал. 1 - 4 и чл. 310, ал. 1 НПК, регламентиращи процесуалния ред за постановяване на присъдата, формата и съдържанието на съдебния акт.

В съдебно заседание на 13.03.2026 г., след като изслушал последната дума на подсъдимия Ц., съдът се оттеглил на тайно съвещание, за да постанови присъда.

След приключване на съвещанието съдът оповестил публично взетото решение по въпросите относно авторството, вината и наказателната отговорност на подсъдимото лице без присъда да е била изготвена в единната информационна система на съдилищата, подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава. Не бил налице съдебен акт и на хартиен носител, постановен по съответния ред и в съответната форма – като документ в писмен текст и законово съдържание, подписан от всички 4 членове на съдебния състав, което съставлява нарушение на императива на чл.

305, ал. 1 - 4 и чл. 310, ал. 1 НПК и води до липса на съдебен акт, в който валидно да е обективирана правораздавателната воля на съдебния състав.

Съдът информирал устно страните, че „следва да постанови осъдителен съдебен акт, с който да бъде признат за виновен подс. Ц. по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено наказание в среден размер … 10 години лишаване от свобода и след редукцията по чл. 58а НК да му бъде определено наказание от 6 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим, респективно наказание лишаване от право да се управлява МПС, надвишаващо с 3 години този срок“.

Постановена присъда от датата на съдебното заседание 13.03.2026 г. липсва като документ по делото, както и в ЕИСС.

ВКС е имал повод да вземе отношение, че въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление, каква е правната му квалификация и какво наказание се следва за него, могат да бъдат обсъждани и получат отговор от съда единствено по реда на чл. 301, ал. 1 НПК, което в настоящия казус не е спазено.

На второ място, като е изразил становище, с което информирал страните относно вината и наложеното наказание на подсъдимия извън акта по същество, какъвто не бил постановен съгласно установения от НПК режим, СГС нарушил изискването за безпристрастност, загубил е съдийска непредубеденост, елемент от правото на справедлив съдебен процес, признато и гарантирано от чл. 6, пар. 1 от ЕСПЧ. Недопустимите процесуални действия по словесно изразяване на становище по предмета на делото категорично съставляват нарушаване на безпристрастността на съда, на един от основните принципи в наказателното производство - правото на всеки гражданин на справедливо разглеждане на делото от безпристрастен съд при наличие на наказателно обвинение и попадат в обхвата на общо формулираното законово правило на чл. 29, ал. 2 НПК. Съдът е длъжен сам да се отведе, така както повелява разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НПК. Той не сторил това по собствена инициатива и въпреки няколкократни обстойно мотивирани искания от повереника на частните обвинители и граждански ищци и становището на прокурора в този смисъл в съдебно заседание на 08.05.2026 г.