Определение № 1071 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900162 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 1023 от 28.07.2025г. по в.гр.д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично решение № 50 от 17.04.2024г. по т.д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. суми над размера от по 160 000 лева до 200 000 лева, със законната лихва за забава от 27.07.2022г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Г. Ч., майка на ищците, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.05.2022г. по причина на водача на лек автомобил “Опел“, с ДК № СО 8492 ВМ, гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Присъдените обезщетения се считат за завишени. Липсват данни смъртта на майката на ищците да е довела до трайна и непреодолима травма на тяхната психика.

Липсват данни да е търсена специализирана помощ за подкрепа при преодоляването на тези негативни емоции и състояния, като това, от своя страна, е една индиция, че макар загубата да се приема изключително тежко, е по-скоро обичайна. Липсват медицински данни за настъпването на една потежка травма на детската психика, която да съпровожда ищците през целия им живот. Въззивният съд се е позовал на действащия лимит по застраховка „Гражданска отговорност“ към 2022г., но това не е основно и водещо за оформянето на справедливия размер на застрахователното обезщетение.

Апелативен съд – София при определяне на обезщетението е маркирал и изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, като не е анализирал кои факти как точно се съотнасят към настоящия казус. Не е анализирал каква е социално-икономическата среда в България и стандарта на живот към датата на събитието. Единственият мотив, който е посочил, е действащият лимит по застраховка „Гражданска отговорност“. В контекста на изложеното определянето на обезщетение в по-голям размер от необходимото, води до дисхармония със справедливостта, доколкото обезщетението следва да служи като средство за преодоляване на вредите, а не средство за обогатяване.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на 2 обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт и имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества с оглед преценката на съда за размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 119 от 25.07.2017г. по т.д. № 60199/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

2. При определяне справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД съдът следва ли да извърши задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, включително общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото при отчитане на конкретните икономически условия в страната? Съдът следва ли да изложи подробни мотиви относно тяхното значение при формиране на справедливия размер на обезщетението, в т.ч. и досежно обективните икономически показатели и социално-икономическата конюнктура в страната.

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 16 от 19.02.2020г. по т.д. № 246/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 179 от 29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., както и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

3. При определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и позоваването на съда, че са налице трайни последици за здравето на увредения, следва ли да посочи критерии, въз основа на които се приема, че последиците са трайни и следва ли да се мотивира въз основа на кое доказателство се приема това, в случаите, когато липсва медицинска документация?

4. Кога във времето едни последици за здравето могат да се приемат за трайни, как следва да се установи това обстоятелство и необходимо ли е да бъде направен опит за предотвратяването им чрез използване на специализирана помощ преди да бъдат охарактеризирани като такива?

3

5. В случаите, когато има повече от едно пострадали лица, следва ли съдът да се мотивира за всеки един поотделно при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД?

Според касатора трети, четвърти и пети от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК).

От насрещните страни Е. Е. Х. и Ц. Е. Х. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – София е приел, че в пътнотранспортно произшествие от 21.05.2022г., предизвикано виновно и противоправно от застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД водач на моторно превозно средство „Опел“, с ДК № СО 8492 ВМ, на път II – 64 между град Баня и град Карлово, е била причинена смъртта на майката на ищците Е. Г. Ч., пътувала в същия

4 автомобил. Смъртта е настъпила при получена съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, несъвместима с живота. Е. е била на 33годишна възраст, а ищците Е. и Ц. съответно на 13 години и на 14 години. С оглед предприетото частично обжалване на първоинстанционното решение само от ищците (за присъдените им суми над 128 000 лева до претендираните по 200 000 лева), със сила на пресъдено нещо са били установени фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач като причина за ПТП и смъртта на майката на ищците.

Пред въззивната инстанция, според съда, е бил пренесен спорът относно възникването на вземанията на ищците в размери, надхвърлящи присъдените им суми (допълнително по 72 000 лева), съответно може ли по иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ да бъде релевирано съизвършителство при пътнотранспорното произшествие (чл. 53 от ЗЗД). Последното обстоятелство е било отречено от въззивния съд, при което за неправилно е било счетено приспадането от първоинстанционния съд на 20% от дължимите обезщетения. Относно определените от Окръжен съд – София базови обезщетения (по 160 000 лева) е било счетено, че са занижени, справедливи се явяват обезщетения от по 200 000 лева за всеки от ищците и няма основание за намаляването им.

При определяне на размера на обезщетенията първоинстанционният съд, според състава на Апелативен съд – София, е изложил верни фактически констатации на база свидетелствата на Диляна Иванова Дилова – Михова, учител на децата, и Ц. Любенов Х., техен дядо по бащина линия. Към момента на ПТП децата са били привързани към майката. Приели са загубата й тежко и е настъпила промяна в поведението им и успеваемостта им в училище спаднала. Големият Ц. бил разстроен, плачел, нуждаел се от учител в лицето на свидетелката Михова, за да се яви след месец на изпита за национално външно оценяване по български език и литература. Той станал трайно по – раздразнителен. Малкият Е. се променил по–драстично. Станал по-затворен. Провокиран в клас спомен за майката в час го накарал да плаче безутешно. Нуждаел се от индивидуални занимания с учител цяла година.

Недооценени от първата инстанция обаче са останали обстоятелствата, че смъртта на майката е източник на естествена скръб и търпене на морални болки, но в случая тя е настъпила за двете деца неочаквано и внезапно, във възраст на прага на пубертета. Лишаването им точно в тази възраст от 5 емоционална подкрепа, сигурност и стабилност в грижата от този родител са ги дестабилизирали, оказали са трайно негативно отражение върху психоемоционалното им състояние.

Отделно от това, според съда, не са били оценени конкретните социално – икономически условия в страната към датата на настъпване на ПТП (в средата на 2022г.) Съгласно член 492, т.1 от КЗ (в редакцията ДВ, бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г.), лимитът на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди от телесно увреждане или смърт се равнява на 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Съобразявайки съвкупността от обуславящите вредите обстоятелства, въззивният съд е направил обобщаващ извод, че справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение е по–високо от определеното от първоинстанционния съд, решението на този съд е било частично отменено и на всеки от ищците са били присъдени допълнително по още 72 000 лева обезщетение.

При тези установени обстоятелства поставените от касатора – застрахователно дружество първи и втори от въпросите отговорят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Уточнени и конкретизирани с оглед правомощията на касационната инстанция, въпросите съдържат питане как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД.

По-конкретно кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, съответно дали съдът е длъжен при определяне размера на такова обезщетение да съобрази общите и на специфичните за конкретния правен спор правнорелевантни факти и обстоятелства; имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; както и следва ли да бъде съобразявано общественото разбиране за справедливост. Въпросите са поставени във връзка с определянето на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците от смъртта на тяхната майка, по които се е произнесъл въззивният съд, и така са част от правния спор и са обусловили неговия изход 6