Определение № 1331 от 17.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500884 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от М. А. С. въззивна частна жалба против Определение № 1777/21.07.2025г., постановено по гр.д. № 809/2025г. на Районен съд – Велико Търново, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от М. А. С., с ЕГН ********** от гр.В. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД , с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1787, р.н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, за нищожност на договор за кредирект № 793999/09.01.2023 г. на основание на чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 , т.20 от ЗПК, евентуален установителен иск за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т. 6.2 на договора поради наличие на обстоятелства , попадащи в хипотезите на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4, чл.21 ,ал.1 от ЗПК, чл.143, т.5 от ЗПП и е прекратено производството по делото в тази му част на основание чл.130 от ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва: Изводът на съда, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск предвид наведеното изрично твърдение в исковата молба, че договорът, предмет на исковете, е изпълнен, е неправилен. Тази неправилност произтича от факта, че установителния иск не е предявен самостоятелно, а е съединен с иск за връщане на даденото по договора, чиято нищожност се претендира да бъде установена.

Отправя се искане към съда да отмени обжалваното определение.

В законоустановения срок ответникът по жалбата „Сити кеш“ ООД в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и моли определението да бъде о потвърдено.

Излага, че не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, след като договорът е прекратен с изпълнение от страна на ищцата и ответникът не разполага с процесуални възможности да предяви какъвто и да било иск против ищцата. Счита, че предявяване на иск за установяване нищожност на договор не предполага винаги наличие на правен интерес, тъй като решението не би се отразило положително на правната сфера на ищцата, а това може да се постигне само чрез осъдителен иск.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата и отговора оплаквания и като се запозна с приложените към делото доказателства, приема за установено следното :

1

М. А. С. е предявила срещу „Сити кеш“ ООД установителен иск за нищожност на договор за паричен заем кредирект № 793999 от 09.01.2023 г. с твърдения за наличие на обстоятелства, попадащи в хипотезите чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 , т.20 от ЗПК, евентуален установителен иск за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т.6.2 на договора поради наличие на обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4, чл.21 ,ал.1 от ЗПК, чл.143, т.5 от ЗПП, както и осъдителен иск за връщане на платените по договора възнаградителна лихва и неустойка.

В писмения отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес, тъй като задълженията на ищцата по него са непълно погасени и вече не са действащи между страните. Счита, че тъй като този иск не може да защити сам по себе си никакви права на ищцата, е неефективно средство за защита, каквато ищцата ще получи при предявен осъдителен иск.

В обжалваното определение съдът е приел, че изричното твърдение в исковата молба за погасяване чрез плащане на вменените на ищцата задължения по договора, то е видно, че се позовава на приложението на чл. 23 от ЗПК, а това изключва правния й интерес да установява нищожността на договора или клаузата за неустойка с нарочни искове. Излага мотиви, че след като договорът е фактически изпълнен, а с изпълнението – прекратен, ответникът не може да търси бъдещо изпълнение, което обезсмисля за да се отрича действителността му с цел пресичане на подобни опити със силата на пресъдено нещо на решението.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения :

Законът и практиката винаги свързват предявяването на установителен иск с наличието на правен интерес, като се е наложило виждането, че такъв липсва, когато за ищеца е налице възможност да предяви спорното право чрез осъдителен иск или конститутивен иск и така да получи по-пълна защита. В случая е налице съединяване на установителен иск за нищожност на договорни клаузи и иск за връщането на даденото въз основа на тези клаузи. Такова съединяване е допустимо, най-малкото заради това, че исковете са съединени кумулативно – от това как ще бъде разрешен спорът по установителните искове, зависи изходът на спора по осъдителния иск.

За ищеца липсва би липсвал правен интерес от установяването на нищожността на изпълнен вече договор само ако този иск е предявен самостоятелно. /както е в казусите, по които ответникът е представил съдебна практика/. В настоящия случай допустимостта на този иск е налице, защото той не е предявен самостоятелно, а е съединен с осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор. Действително при постановяване на решението по осъдителния иск, ако бе предявен самостоятелно, съдът би обсъдил валидността на договора, с оглед основанията за връщане на сумата, сочени от ищеца, но изцяло във власт на ищеца е решението как да сезира съда с тези свои твърдения – като самостоятелен иск или само като правно основание на осъдителния иск, за защита на едно и също свое субективно право. Твърдението на ищцата, че е платила, не изключва възможността ответната страна да не е съгласна това, да има свои претенции, да не признава плащане или не в същия размер, поради което спорът за валидността на договора следва да бъде установен със сила на пресъдено нещо, още повече, че очевидно е спорен между страните.

По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1777/21.07.2025г., постановено по гр.д. № 809/2025г. на Районен съд – Велико Търново, с което са оставени без разглеждане като процесуално 2 недопустими предявените от М. А. С., с ЕГН ********** от гр.В. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД , с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1787, р.н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, за нищожност на договор за кредирект № 793999/09.01.2023 г. на основание на чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 , т.20 от ЗПК, евентуален установителен иск за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т. 6.2 на договора поради наличие на обстоятелства , попадащи в хипотезите на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4, чл.21 ,ал.1 от ЗПК, чл.143, т.5 от ЗПП и е прекратено производството по делото в тази му част на основание чл.130 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3