Решение № 397 от 16.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900154 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от И. Р. Х., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адв. Ж.Г., срещу ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 80000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба му, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 02.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 02.08.2020 година, в гр. Варна, на Аспарухов мост в посока кв. Аспарухово, С. Д. Ф. при управление на моторно превозно средство — л.а.„Тойота" модел „Хайлендер" с per. № ******, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила смъртта на С. Р.а С. ЕГН ********** - баба на ищеца. Сочи се, че управляваното от С. Д. Ф. МПС „Тойота Хайлендър" с per. № ******, е застраховано през процесния период по застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество.

За процесното ПТП е образувано НОХД № 435/2022г. по описа на Окръжен съд Варна, по което подсъдимата С. Д. Ф. ЕГН ***** е призната за виновна. Присъдата е потвърдена от Апелативен съд - Варна по ВНОХД № 401/2023г. И решението на Апелативен съд - Варна е оставено в сила от Върховен касационен съд по КНОХД № 617/2024г.

Твърди се, че повече от четири години от настъпването на фаталния инцидент ищецът И. Р. Х. не може да се възстанови психически от загубата на баба си С. Р.а С., с която са били в отлични и много близки отношения. И понастоящем му се налага да пие лекарства, които да успокояват вътрешната му болка от тежката загуба. Същите са били в изключителна близка житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй като пострадалата го е отглеждала и възпитавала и е бил изцяло поверен на нейните грижи, била е негова морална опора и в този смисъл фигурата й е била от основна важност за децата и правилното им личностно формиране. Излага се, че вследствие загубата на толкова значим човек в живота на ищеца у него е възникнала тревожност и несигурност.

Твърди се, че ищецът е отправил към ЗД „Бул Инс" АД претенция за неимуществени щети, която е получена от дружеството на 10.01.2025г. В законоустановения тримесечен срок ищецът е получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени щети.

В отговора си ЗК „БУЛ ИНС“ АД оспорва претенциите по основание и размер.

Оспорва материалноправната легитимация на ищеца поради липсата в настоящия случай на 1 претърпени болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Оспорва се съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и твърденията, че ищецът е бил отгледан и възпитан изцяло от нея. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди в сочения размер, интензитет и тяхната продължителност. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като се твърди, че същата е нарушила правилата за движение по пътищата, по-конкретно чл.113 и чл.114 от ЗдвП, като е пресичала пътното плътно на нерегламентирано за целта място, както и че е навлязла на платното за движение внезапно, неочаквано, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, като по този начин е представлявала за водача на МПС внезапно възникнала опасност. Освен изложеното се прави възражение за съпричиняване от страна на починалата с оглед установения в мотивите на присъдата факт, а именно че към момента на ПТП пешеходката е била с 2,3% алкохол в кръвта. Не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а.„Тойота", модел „Хайлендер" с per. № ******, действаща към датата на процесното ПТП. Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва за периода преди уведомяване на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, в евентуалност се твърди погасяване по давност на претенцията за законна лихва за периода от датата на ПТП 02.08.2025г. до 13.03.2022г. Поради изложеното се твърди, че претенциите следва да се отхвърлят, в евентуалност моли определеното от съда обезщетение да бъде намалено поради принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Претендира разноски.

В депозирания отговор третото лице-помагач на страната на ответника С. Д. Ф., изразява становище за допустимост, но неоснователно на предявения иск. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца поради липсата в настоящия случай на изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, оспорва също да са настъпили сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания за ищеца в резултат от смъртта на С. С.. В евентуалност се оспорва размера на претендираните неимуществени вреди и се релевира възражение за съпричиняване, че пострадалата с поведението си е нарушила правилата за движение по пътищата, по-конкретно чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на настъпване на процесното ПТП на 02.08.2020 г. в гр. Варна, на Аспарухов мост в посока кв. Аспарухово, вследствие на което е настъпила смъртта на С. С., баба на ищеца, както и наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП с ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД за л.а.„Тойота", модел „Хайлендер" с per. № ******.

Приет e по делото заверен препис от присъда №55 от 20.09.2023г. по НОХД № 435/2022г. по описа на Окръжен съд - Варна, влязла в законна сила на 11.12.2024г., с която подсъдимата С. Д. Ф., ЕГН ***** е призната за виновна в това, че на 02.08.2020г. в гр.Варна при управление на МПС лек автомобил „Тойота Хайлендър“ с рег.№****** е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и с това е причинила смъртта на С.

Р.а С., ЕГН ********** – пешеходец, като деецът след деянието е избягал от местопроизшествието, с което е извършила престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК.

Представени са също и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение до ЗК „БУЛ ИНС“ АД и отказ за изплащане на обезщетение от 27.01.2025г.

Прието е по делото удостоверение за родствени връзки на И. Р. Х., от което е видно, че С. Р.а С., поч. на 08.08.2020г., е негова баба.

От заключението на автотехническата експертиза, приета в съдебно заседание на 25.06.2025г., се установява, че процесното ПТП е настъпило в края на Аспаруховия мост, в платното за движение към гр.Бургас, където няма пешеходна пътека и не е сигнализирана възможна поява на пешеходци. Според заключението на мястото има голяма надлъжна видимост – над 100 метра, без улично осветление. Вероятната посока на движение на пешеходката е била отдясно наляво за посоката на движение на процесния автомобил.

Според вещото лице няма данни водачът да е предприел аварийно спиране преди удара. При настъпване на опасната ситуация, пешеходката следва да е била вече на пътното платно, с 2 оглед характеристиката на пътния възел. Според заключението категорично автомобилите, движещи се в посока гр.Бургас, са били видими за пешеходец, движещ се с лява част към посоката на поява на МПС-та. Ако автомобилът се е движел със скорост от 64 км/час, е имал възможност да предприеме аварийно спиране в рамките на около 45 метра, което разстояние попада в светлинното петно на късите светлини на процесния автомобил. Според вещото лице най-вероятно точката на ПТП е била в лява част на дясната пътна лента, на линията на възстановената разделителна мантинела между платната на моста, непосредствено при отбиването с ръкав на движение към кв.Аспарухово и село Звездица.

От заключението на съдебнотоксикологичната експертиза, приета в съдебно заседание на 25.06.2025г., се установява, че при кръвното изследване на починалата пешеходка е установена концентрация на алкохол в кръвта 2,3 промила, която се счита за висока, променя значително менталните, физически и сетивни функции. При такова количество на алкохол в кръвта се променят възприятията за време и място, ориентация, преценка на опасността, нарушени са слухът, зрението, говорът, реакциите са силно забавени, некоординирани.

От заключението на съдебнопсихологичната експертиза, приета в съдебно заседание на 17.09.2025г., се установява, че в резултат на смъртта на баба си ищецът е изпитвал повишени нива на ситуационна тревожност, с която е успял да се справи до момента на изследването, няма наличие на депресивни показатели. Не му се е налагало да си консултира с психолог или психиатър, не е вземал лекарства. Изводът на вещото лице е, че ищецът е преживял нормална реакция на стресовата ситуация, няма данни тревожността да се е задълбочила, към момента на изследването говори спокойно за покойната си баба, не се наблюдават признаци на тревожна симптоматика, не са налице трайни последици в резултат на настъпилото събитие в психичното състояние на ищеца.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитана като свидетел Т.Б.П. /без дела и родство със страните/, от чийто показания се установява, че е съседка на семейството на ищеца от с.Старо Оряхово. Св.заявява, че познава И., откакто се е родил, познавала и починалата С., която описва като жена, която много добре си е изгледала децата и внуците. Грижела се за внуците, докато родителите им били на работа, били сплотено семейство, бабата много обичала внуците си. Св.заявява, че И. много тежко преживял загубата, много плакал, даже и сега посещавал гроба на баба си. С. живеела в Долни чифлик, но идвала и при сина си в с.Старо Оряхово

По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан и Г.М.В. /вуйчо на ищеца/, от чийто показания се установява, че е познавал С. С. от малка, но последните години не я е виждал често. От показанията му се установява, че когато внуците й са били малки, тя е живеела в Долни чифлик и постоянно идвала при тях в с.Старо оряхово. Обичала си много внуците, винаги присъствала на рождени дни и празници. Когато починала, внуците били много разстроени, И. много тежко го преживял. Св. си спомня, че последните години С. е живяла с един рибар във фургон под Аспаруховия мост.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

3

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.