Решение № 18 от 29.01.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 506/2025
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 29.01.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500506 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3514/21.07.2025 г. от К. А. Г. ЕГН ********** против решение № 94/23.06.2025 г., постановено по г. д. № 275/2024 г. по описа на ОС – Кърджали, с което е отхвърлен искът, предявен от К. А. Г. ЕГН **********, понастоящем живущ в Република Ирландия, със съдебен адрес: гр. К. № 38, ет. 3, чрез адвокат И. Н. против срещу З. Е. С. ЕГН ********** от гр. М.“ № 3, вх. „А“, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес: гр. К.“ № 33, с правна квалификация по чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали и представляващ Апартамент № 8, със застроена площ 70.82 кв. м., състоящ се от две стаи кухия и сервизни помещения при съседи на същият етаж: имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, под обекта: имот с идентификатор № ***, над обекта: няма, ведно с принадлежащото му избено помещение № 8 с полезна площ 8.55 кв. м., при съседи: северозапад - избено помещение № 6; югоизток - избено помещение № 10; югозапад коридор както и 5.302% идеални части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв. м., и правото на строеж върху мястото за 77.79 кв. м., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том V, рег. № 15881, дело № 792/2021 г. на Румяна Василева помощникнотариус по заместване при нотариус Даниела Георгиева, рег. № 251, на цена от 28 000.00 лева, поради противоречие с добрите нрави, както и частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени 1 обжалваното и уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
Иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД.
Предявен от К. А. Г. ЕГН **********, понастоящем живущ в Република Ирландия, със съдебен адрес: гр. К. № 38, ет. 3, чрез адвокат И. Н. против срещу З. Е. С.
ЕГН ********** от гр. М.“ № 3, вх. „А“, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес: гр. К.“ № 33.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор от 02.11.2021 г. за покупко-продажба на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали и представляващ апартамент № 8, със застроена площ 70.82 кв. м., състоящ се от две стаи кухия и сервизни помещения при съседи на същият етаж: имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, под обекта - имот с идентификатор №
***, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение № 8 с полезна площ 8.55 кв. м., при съседи: северозапад - избено помещение № 6; югоизток избено помещение № 10; югозапад коридор както и 5.302% идеални части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв. м., и правото на строеж върху мястото за 77.79 кв. м., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том 5, рег. № 15 881, дело № 792/2021 г. на Румяна Василева помощник-нотариус по заместване при нотариус Даниела Георгиева, рег. № 251, на цена от 28 000.00 лева, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в неполучавано от продавача на насрещна престация, както и в липса на еквивалентност между продажната цена и пазарната цена на имота. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че Г. е наследник по закон на Д.К.П. ЕГН **********, починала на 07.01.2023 г. Това твърдение е основателно и се доказва от представеното удостоверение за наследници № 74/18.04.2023 г. (л. 7 от г. д. № 747/2023 г. по описа на РС – Кърджали – приложено).
Посочено е, че на 02.11.2021 г., между Д.К.П. ЕГН ********** и ответника З. Е.
С. ЕГН **********, е сключен договор за покупко-продажба по силата на който П. е прехвърлила на С. за сумата от 28 000.00 лева свой собствен недвижим имот с 2 идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кърджали и представляващ апартамент № 8, със застроена площ 70.82 кв. м., състоящ се от две стаи кухия и сервизни помещения при съседи на същият етаж: имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, под обекта - имот с идентификатор № ***, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение № 8 с полезна площ 8.55 кв. м., при съседи: северозапад - избено помещение № 6; югоизток - избено помещение № 10; югозапад коридор както и 5.302% идеални части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв. м., и правото на строеж върху мястото за 77.79 кв. м., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том 5, рег. № 15 881, дело № 792/2021 г. на Румяна Василева помощник-нотариус по заместване при нотариус Даниела Георгиева, рег. № 251.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от цитирания нотариален акт (л. 8 – 9 от г. д. № 747/2023 г. по описа на РС – Кърджали – приложено).
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 6510/14.07.2023 г. (л. 35 от г. д. № 747/2023 г. по описа на РС – Кърджали – приложено) е посочено, че този договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави – основание по чл. 26, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД.
Твърди се, че е налице противоречие на добрите нрави, тъй като:
- продавачът (майката на ищеца) не е получила насрещна престация, тъй като тя е захранила сметката на купувача със сумата от 28 000.00 лева в деня преди сделката, платени впоследствие като цена на недвижимия имот. Прави се извод, че продавачът е отчуждил своя собственост, без да получи дължимата цена;
- е налице нееквивалентност на престациите, тъй като сделката е изповядана на значително по-ниска от пазарната цена.
Според ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай.
Видно от препис на извлечение от банкова сметка IBAN ........... в „Банка ДСК“ АД за периода от 10.10.2021 г. до 12.05.2023 г., титуляр на сметката е Д.К.П., която на 01.11.2021 г. захранила банковата сметката на З. Е. С. с 28 000.00 лева.
Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 02.11.2021 г. (л. 26 от г. д. № 747/2023 г. по описа на РС – Кърджали – приложено), С. е превела на П. сумата от 28 000.00 лева и като основание е посочено „закупуване на имот № ***“. А това е 3 идентификаторът на процесния имот.
Обстоятелството, че на 01.11.2021 г. Д. П. е превела по сметка на З. С. сумата в размер на 28 000.00 лева с основание захранване на сметката, а на 02.11.2021 г. С. е превела на П. сумата от 28 000.00 лева, с основание – закупуване на имот, не води автоматично до извод за накърняване на добрите нрави.
Защо П. е превела определена парична сума на С. е въпрос на техните лични отношения. Дали са имали сключен договор за заем, дали е имало дарствено намерение или друга причина е въпрос, който е извън предмета на спора.
По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че З. С. е разполагала единствено и само с тази сума.
Следователно няма накърняване на добрите нрави. Продавачът е получила уговорената продажна цена по уговорения начин. Произходът на средства на купувача е извън предмета на настоящото производство.
Според настоящата инстанция не е налице накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като сделката е изповядана на значително по-ниска от пазарната цена.
Нееквивалентността следва да бъде преценявана към момента на сключване на договора.
Сделката е изповядана на 02.11.2021 г. Продажната цена е 28 000.00 лева, за която е посочено, че е изплатена по банков път на продавача. Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 02.11.2021 г. (л. 26 от г. д. № 747/2023 г. по описа на РС – Кърджали – приложено), С. е превела на П. сумата от 28 000.00 лева.
Данъчната оценка е 27 646.00 лева.
Видно от заключението на техническата експертиза (л. 64 – 71 от г. д. № 275/2024 г. по описа на ОС – Кърджали), пазарната стойност на процесния недвижим имот в състоянието, в което се намира към 02.11.2021 г., е 25 000.00 лева.
При продажна цена от 28 000.00 лева и установена пазарна цена от 25 000.00 лева не може и дума да става за наличие на нееквивалентност.
Останалите събраните доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят обстоятелства, които са ирелевантни за спора, както е очертан с исковата молба.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба. Следователно процесният договор не е нищожен на основанието, наведено в исковата молба – накърняване на добрите нрави поради това, че продавачът (майката на ищеца) не е получила насрещна престация, тъй като тя е захранила сметката на купувача със сумата от 28 000.00 лева в деня преди сделката, платени впоследствие като цена на недвижимия имот, както и, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като сделката е изповядана на значително по-ниска от пазарната цена.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
4
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден К. А. Г. ЕГН ********** да заплати на З. Е. С. ЕГН ********** сумата от 8 650.00 лева или 4 422.67 евро, представляваща направени и поискани разноски за въззивното производство (по договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г. – л. 26).
Присъдените с настоящото решение суми са изчислени и посочени в лева и в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/23.06.2025 г., постановено по г. д. № 275/2024 г. по описа на ОС – Кърджали.
ОСЪЖДА К. А. Г. ЕГН **********, понастоящем живущ в Република Ирландия, със съдебен адрес: гр. П.“ № 38, ет. 3, чрез адвокат И. Н. да заплати на З. Е. С. ЕГН ********** от гр. М.“ № 3, вх. „А“, ет. 1, ап. 2 сумата от 8 650.00 (осем хиляди шестстотин и петдесет) лева или 4 422.67 (четири хиляди четиристотин двадесет и две евро и 67 евроцента), представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________