Решение № 18 от 28.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ямбол, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600334 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба от служебния защитник за проверка на невлязлата в сила осъдителна Присъда № 77/25.10.2022г. по НОХД № 20222310200510/2022г. по описа на РС – Елхово.

С присъдата, предмет на проверка, подсъдимият А. А., гражданин на ********* ******* ********, е осъден за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че:

На **.**.****г. в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с. ********, Община ********, област *****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

При условията на чл.54, ал.1 от НК, за извършеното престъпление на подсъдимия са наложени наказания от три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

По отношение разноските за преводач в досъдебна фаза е приложена разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК, като е взето решение те да останат за 1 сметка на органа, който ги е направил.

В жалбата се поддържа развитото и пред районния съд становище за приложимост на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК. На това основание се претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият да не бъде наказван.

На основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК, по отношение на въззивника подсъдим съдебното следствие и пред настоящата инстанция се проведе при задочно производство, с участие на служебен защитник – адвокат, който поддържа изцяло жалбата и направеното с нея искане за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК. Предира за отмяна на първоинстанцоионната присъда и за постановавяне на нова, с която да не му се налага наказание

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционната присъда намира за законосъобразна и обоснована, и предлага да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Изпълнил е задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК, като е анализирал подробно всички доказателствени източници, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. В резултат на правилен доказателствен анализ е приел за установени съответни на доказателствата фактически положения, които се споделят от настоящия състав, и в общи линии се свеждат до следното:

Подсъдимият А. А., роден на **********г. в гр. *** *****, *****, бил гражданин на ********* ******* ********. Поради социалноикономическите условия за живот в страната, решил да напусне родината си по произход и да се установи при свои роднини в Белгия. Затова през октомври 20** г. напуснал ***** и влязъл нелегално на територията на Република Турция. Временно се установил в гр. Истанбул и започнал работа като общ работник. Тъй като нямал изискуемите документи и разрешение за влизане на територията на страна от Европейския съюз, решил да премине нелегално и през турско-българската граница. За целта по време на престоя си в Република Турция се свързал с неустановено лице - каналджия, който му обещал срещу сумата от 4500 евро да го преведе нелегално през границата на Турция с Република България, а след това да го откара последователно в гр.

София и оттам в Белгия. Съгласно уговорката, непознатият организирал пътуването, осигурил транспорт и на **.**.****г. подсъдимият, заедно с 2 други лица, потеглил с микробус от гр. Истанбул към границата на Република Турция с Република България. След няколкочасово пътуване подсъдимият и останалите пътници слезли в гориста местност в близост до границата. Оттам, упътвани от двама водачи от афганистански произход, лицата от групата продължили да се движат пеш в посока към възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата, и останали да пренощуват близо до него. На **.**.**** г. сутринта подсъдимият, заедно с останалите лица от групата, преминали през границата на Република Турция в Република България през отвор във възпрепятстващото съоръжение в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с. ********, Община ******, обл. *****.

После, упътвани от водачите, продължили движението си във вътрешността на страната към място, от което следвало да бъдат транспортирани. След 2-3 дни преход подсъдимият и останалите лица стигнали до асфалтов път, на който ги чакал товарен автомобил с ремарке с румънска регистрация.

Подсъдимият и спътниците му се качили в автомобила и продължили движението си с него, а водачите останали на място. На **.**.****г. около 21:05 часа, при движението си по път I-7, на около два километра от с. Окоп, обл. Ямбол, в посока към с. Козарево, товарният автомобил, в който пътувал подсъдимия, бил спрян за проверка от полицейски екип на РУ - Ямбол в състав свидетеля А. Е. и неговия колега Г. В.. В хода на проверката полицаите установили лицата в товарния отсек, сред които б и л и подсъдимия, и сигнализирали ОДЧ. Включили светлинната сигнализация на полицейския автомобил и останали на място до пристигане на оперативна група.

Към момента на извършване на деянието и към **.**.****г., откогато датира приложената по делото справка за съдимост рег. № *****************, подсъдимият А. е неосъждан.

По отношение на правно значимите обстоятелства, в т.ч. начина и причините за влизане на територията на Република България, така възприетата фактология съвпада с фактическите положения, които районният съд е приел за установни, и се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия в досъдебна фаза, дадени в присъствието на защитник и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите А. Е. и И. П., както и от приобщените по делото писмени доказателства. ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване на деянието.

При постановяване на решението ЯОС не взе предвид изисканата в хода на въззивното производство справка от ДАБ изх. № **-****(1).**.**.**, тъй като същата касае информация за друго лице - А. В. Х., роден на **.**.****г., и поради това е неотносима към предмета на делото.

3

При тази правилно изяснена фактическа обстановка, която не се оспорва от защитата, решаващият съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че извършеното от подсъдимия покрива обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като:

На **.**.**** г. в района на гранична пирамида № 160, находяща се в семлището на с. ********, Община *******, обл. *****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Проверяващата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд за обективна и субективна съставомерност на извършеното по горепосочения текст от наказателния закон.

От обективна страна несъмнено е налице осъществено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин от целия доказателствен материал. От една страна, по делото е безспорно установено, че към **.**.****г. подс. А. не е притежавал виза, удостоверяваща правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република Турция . От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен контрол . Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република Турция с Република България, от турска на българска територия. Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти. При това положение, след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това места и без знанието и разрешението на граничните власти, ЕРС правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.

Относно субективната страна на извършеното правилно е прието, че подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е знаел за съществуването на всички обективни признаци, а именно, че не притежава необходимите документи и разрешение на граничните власти за влизане в страната, че преминавайки през отвор в изграденото на границата с Република Турция възпрепятстващо съоръжение преминава през държавната 4 границата в нарушение на установения гранично-пропускателен режим, и пряко е целял това. Или, същият ясно е съзнавал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, предвиждал е и целял настъпването на общественоопасните последици.

Поради горните съображения настоящият състав счита, че решаващият съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил състава престъплението по чл.279 ал.1 от НК, и правилно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.

ЯОС изцяло се солидаризира и със становището , че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, както претендира защитата, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република България по причини, различни от посчените в чл.8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза и от действията му след извършване на деянието е видно, че същият е напуснал страната си по произход доброволно, преди около година и с намерение да се установи да живее в Кралство Белгия при свои роднини единствено по икономически съображения. Наред с това, в продължение на три дни след влизане в страната не се е представил на компетентните органи и не е посочил уважителни причини за незаконното си влизане, съобразно разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗУБ, а се е укривал. Липсват данни, а и твърдения, същият да е бил преследван заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При това положение ЕРС обосновано е заключил, че влизането на подсъдимия в страната не е реализирано с цел ползване на гарантираното от чл.27, ал.2 от Конституцията на РБ право на убежище, и законосъобразно го е санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.