Решение № 1530 от 19.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100441 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по ИМ от „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор ***, чрез *** /уточнена с молба от 03,04,2026 г./, против Е. Х. Х., ЕГН **********, от ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 139,41 евро главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2022 г. – 30,04,2025 г., и 32,38 евро лихва за забава за периода 02,02,2023 г. – 03,02,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20,02,2026 г., до окончателното изплащане на сумите. В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат доводи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот апартамент, находящ се в ***, с абонатен №3773, и е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13,12,2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че процесната сума включва: сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 136,92 евро и сума за услуга дялово разпределение в размер на 2,49 евро. Твърди се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ и водомери.

Моли съда да уважи предявения иск. В с.з. проц.представител на ищеца сочи, че искът следва да бъде уважен.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител. След срока за отговор същият е депозирал становище, в който твърди необходимост от конституиране и на други страни по делото /наследниците на Л. Д. Й./. В с.з. особеният представител не се явява, редовно призован.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От приложеното препис-извлечение за консумирана топлинна енергия за партида №3773 за адрес ***, на името на Е. Х. Х. и Л. Д. Й. е видно, че за периода 01,12,2022 г. – 30,04,2025 г. са начислени суми за топлоенергия в размер на 139,41 евро главница и 32,38 евро лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от Споразумителен протокол 3/292 от 10,05,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител за АС на адрес ***.

От представеното копие от Договор №0640262/07,05,2001 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в ***, представлявана от ***. Към договора е представено пълномощно към *** и Протокол от проведено ОС на етажната собственост.

От представеното копие на констативен нот.акт от 23,08,1972 г. се установява, че ответницата е призната за собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот, заедно с Дияна Х. Х. /с ¼ ид.ч./ и *** Х. /с ½ ид.ч./.

От представеното копие от Декларация по чл.14 от ПЗР на ЗМДТ, вх.

№125628/25,02,1998 г., се установява, че имотът е деклариран като съсобствен между ответницата и *** Х., при равни квоти – по ½ ид.ч.

От представеното копие от удостоверение за наследници на *** Х., изх.

№14-2743/11,06,2021 г., се установява, че същата е починала на 26,01,2010 г. и е оставила за наследници Л. Д. Й. и ответницата Е. Х. Х..

От служебното изисканата справка за смърт на Л. Д. Й. е установено, че лицето е починало на 12,02,2026 г.; семейно положени – разведен; с три деца.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за 3 собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе нот.акт и декларация по чл.14 от ПЗР на ЗМДТ може да се направи извода, че ответницата е един от собствениците на процесния имот, ето защо съдът приема, че същата е пасивно легитимирана да отговарят по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е бил собственик на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същия се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.

Тук следва да се отбележи, че Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника /макар и направено извън срока по чл.131 от ГПК/, че процесният недвижим имот е съсобствен по наследство и искът неправилно е предявен единствено срещу ответницата Х., а не и срещу наследниците на Л. Й.. Ищецът разполага с правото сам да прецени срещу кого да насочи претенцията си, като обстоятелството, че имотът е съсобствен, не обуславя задължително участие на всички съсобственици в производството и само по себе си не освобождава ответника от отговорност за заплащане на доставената топлинна енергия. В случай че ответникът заплати суми, надхвърлящи припадащата му се част от разходите за имота, той разполага с възможността да претендира възстановяването им от останалите съсобственици по съответния законов ред.

Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е бил собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№3773, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число 4 и ответницата. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е бил собственик на апартамент №9 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ

/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата 5 на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия, възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация на етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща 6 част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл.153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна инсталация.