Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 25.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3013/2024
Вид
Решение № 199
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300503013 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора Н. Х. Я., ЕГН - ********** Решение № 2 369 от 26.05.2024 г., пост. по гр.д. № 14 709/2022 г. на РС – Пловдив , с което е осъден да заплати на въззиваемия – ищец А. И. Б., ЕГН – ********** обезщетения за причинени му вследствие настъпило на 07.06.2022 г. по вина на въззивника ПТП неимуществени и имуществени вреди в размери съответно от 2 700 лв. и 150 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на исковете, евентуално намаляването на обезщетенията по размер.

Претендират се разноски.

Въззиваемият Н. Я. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице – помагач ЗД Бул Инс АД –гр. *****, не е депозирало отговор по жалбата.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Искът се основава на следните твърдения:

На 07.06.2022 г. в гр. ****, на кръстовището на „ Асеновградско шосе „ и ул. „ Цар Симеон „ ищецът като водач на л.а. Хонда рег. № ***** спрял, изчаквайки зелен сигнал на светофара. Когато светофарът подал този сигнал колата пред ищеца не потеглила веднага, 1 той съответно изчаквал потеглянето й, но след секунди автомобилът му бил ударен отзад от л.а. Мицубиши Аутлендър , рег. № *****, управляван от ответника. Вследствие удара ищецът политнал напред и ударил главата си в огледалото за обратно виждане, а гърдите и част от ***** си във волана. По късно същия ден ищецът получил силни болки в главата, гърдите и *****, както и световъртеж със залитане. Постъпил на лечение в УМБАЛ „ Св.

Георги „ ЕАД – гр. **** – за периода 07.06.2022 г. – 10.06.2022 г.. След изписването му болките във *****, както и световъртежът продължавали, поради което постъпил в МБАЛ „ Централ Хоспитал „ – ****, отделение по нервни болести. Бил изписан на 18.06.2022 г. с диагноза: увреждания на *****. В периода 30.06.2022 г. – 07.07.2022 г. провел физикална и рехабилитационна терапия в същото лечебно заведение – заради силните болки във *****.

За болките и страданията вследствие така причинените от ПТП увреждания претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и имуществени вреди в размер на 150 лв., от които 100 лв. – заплатени за подобрени битови условия в МБАЛ „ Централ Хоспитал „ и 50 лв. – за освидетелстване и издаване на съдебно медицинско удостоверение.

В депозирания отговор ответникът е оспорил механизма на ПТП и вината си за него, твърдяните увреждания, пряката им причинна връзка с ПТП, размера на претендираните обезщетения. Възвел е и възражение за съпричиняване на вредите.

След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните районният съд е приел, че вината за ПТП е на ответника – нарушил е чл. 20 ал. 2 от ЗДвП; че вследствие ПТП ищецът е получил травматични увреждания в пряка причинна връзка с произшествието, които увреждания са:

***** - трите заедно причинили болка и страдание, без разстройство на здравето и от които ищецът се е възстановил за период 15 – 20 дни, няма настъпили усложнения. Приел е, че предвид характера и вида им, дължимото се обезщетение е в размер на 1 000 лв. за първо посоченото и по 800 лв. за второто и третото. Прието е още, че на ищеца се следва обезщетение и за неимуществените вреди, съставляващи притеснения, уплаха, безпокойство, както и други негативни емоционални изживявания от подобно естество – което е определено в размер на 300 лева. Прието е, че вследствие ПТП се е обострило съществуващо отпреди заболяване на ищеца - *****, на което обостряне се дължат силните болки във ***** и световъртежа със залитания, като за тези вреди е определено обезщетение в размер на 400 лева. Общо обезщетението за неимуществени вреди - в размер на 3 300 лева.

Същото е намалено до общ размер от 2 700 лв. поради основателност на възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП от ищеца - шофиране без поставен предпазен колан, както следва: обезщетението от 800 лв. за травмата на главата с 30 % - с оглед установеното, че ако е бил с поставен колан ищецът не би я ударил в огледалото за обратно виждане; обезщетенията за травма на други ***** органи без ***** - с по 15 %, тъй като и при поставен предпазен колан ударът във волана би настъпил, но с по нисък интензитет. Относно обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи в уплаха, безпокойство и негативни емоционални изживявания чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не е приложен, като е прието, че тези вреди не са в причинна връзка с непоставения предпазен колан. Имуществените вреди са присъдени в пълния им предявен размер като доказани от представените писмени доказателства и направени във връзка с проведеното от ищеца лечение в УМБАЛ „ Св. Георги „ ЕАД – **** и в МБАЛ „ Централ Хоспитал „ – гр.

****. Не са изложени мотиви защо същите не са намалени на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

При служебната проверка на обжалваното решение съгласно разп. на чл. 269 изр. първо от ГПК съдът намира същото за валидно и допустимо. Относно проверката за неговата правилност, съдът съгл. чл. 269 изр. второ от ГПК съдът е обвързан от поддържаното в жалбата.

В същата са възведени на първо място доводи по основанието на иска, като се твърди 2 да е неправилен извода на съда, че причинените на ищеца увреждания са в пряка причинна връзка с ПТП. Въззивникът настоява, че състоянието „ ***** „ / ***** / е единствената причина за болките в *****, което му състояние обаче не е вследствие ПТП / в която насока заключението на СМЕ, отговор на въпрос № 2, както и представеното по делото епикриза от УМБАЛ „ Св. Георги „, според която няма убедителни данни за пресни травматични увреждания в тази част на тялото /; че твърдяните „ ***** „ са вследствие обостряне на съществуващо старо заболяване на ищеца, което обостряне – според заключението на СМЕ, е възможно, но не и категорично установено да е настъпило вследствие ПТП; че не е претърпял и травмата в задната част на ***** / пак според епикризата от УМБАЛ Св. Георги за липса на данни за пресни травматични увреждания в тази част на тялото / и че е невъзможно, с оглед механизма на ПТП да е получил повърхностното нараняване на главата вследствие удар в огледалото за обратно виждане – в който смисъл заключението на САТЕ.

Евентуално - ако и въззивният съд приеме за установена причинно следствената връзка на уврежданията на ищеца с ПТП, се възразява против определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3 300 лв. , както и срещу приетия процент съпричиняване, с което това обезщетение е намалено, а обезщетението за имуществени вреди не е намалено.

Поддържа, че размера от 3 300 лв. е завишен, предвид вида и характера на травмите вследствие ПТП и проведеното лечение, което лечение касае единствено облекчаване на болките, причинени му от съществуващото преди ПТП заболяване на ищеца, а именно ***** – *****. Поддържа, че неимуществените вреди, съставляващи притеснение, уплаха, безпокойство и негативни емоции от преживяното ПТП не са установени по делото и неправилно съдът приел да са претърпени поради това, че същите са обичайна последица от пътния инцидент и като така нарочното им доказване не е необходимо. Поддържа съпричиняването на вредите от пострадалия да следва да бъде определено на не по малко от 50% - предвид безспорно установения факт, че той е пътувал без поставен предпазен колан / съставляващо нарушение на чл. 137а от ЗДвП /, като вещите лица и по САТЕ, и по СМЕ са категорични, че при поставен обезопасителен колан травмите не биха настъпили.

Въззиваемият – ищец поддържа, че съдът не е приел ищцовото състояние „ ***** „ , както и „ увреждането на ***** отдел с ***** „ да са вследствие настъпилото ПТП.

Приетите от съда увреждания, подлежащи на обезщетяване са 1/ обостряне на казаното налично заболяване на ищеца в областта на *****; 2/ травма на други ***** органи без открита рана на *****; 3/ повърхностни ***** на *****; 4 / ***** и 5/ притеснение, страх, стрес и негативни изживявания от преживяното ПТП, като всички те са доказани като настъпване и като причинно следствена връзка с ПТП – съгласно заключенията на САТЕ и СМЕ, и от показанията на свидетеля М.. От тези доказателства поддържа да се установяват и търпените от уврежданията болки и страдания – вид, интензитет, продължителност, поради което счита определения от съда размер от 3 300 лв. за тяхната обезвреда да е справедлив.Поддържа да е правилно определен и размера на съпричиняването – 30% и 15%.

В тази насока излага доводи, че от приетите по делото експертизи се установява, че дори и при поставен предпазен колан ищецът би претърпял увреждания, които като вид биха били сходни с приетите от съда.

С оглед установеното по делото от фактическа страна и предвид поддържаните в жалбата оплаквания настоящият съд приема следното:

По делото е безспорно установено, че на 07.06.2022 г. в гр. ****, на кръстовището на „ Асеновградско шосе „ и ул. „ Цар Симеон „ е настъпило процесното ПТП, вината за което е на въззивника като водач на л.а. Мицубиши Аутлендър , рег. № *****, който в нарушение на правилата на ЗДВП е ударил отзад спрения пред него л.а. Хонда рег. № ***** с водач въззиваемия – ищец, където последният е изчаквал зелен сигнал на светофара, за да премине през кръстовището.

Безспорно установено е, че вследствие удара въззиваемия – ищец е политнал напред и 3 е ударил главата си в огледалото за обратно виждане , а гърдите и част от ***** – във волана на автомобила. Неоснователно е поддържаното от въззивника, че посредством САТЕ е установено, че механизма на ПТП изключва възможността въззивникът да е ударил главата си в огледалото за обратно виждане. Заключението на САТЕ за тази невъзможност е само при поставен предпазен колан, като по делото е безспорно установено, че при настъпването на ПТП ищецът е бил без поставен такъв.

Безспорно установено е, че още същия ден – на 07.06.20922 г., ищецът е потърсил медицинска помощ, като е постъпил на тридневно лечение в УМБАЛ „Свети Георги „ ЕАД – гр. ****, клиника по хирургия, с оплаквания за болки в областта на *****, съчетани със световъртеж и шум в ушите. Според снетата анамнеза – по данни на пациента, ответникът е заявил, че тези болки са отпреди, за тях е провеждал амбулаторно лечение с известно подобрение, но след като автомобилът, който е управлявал е бил блъснат отзад в спряно състояние от друг автомобил болките се обострили в задната част на шията, като получил и световъртеж със залитане. Поставената му окончателна диагноза вследствие ПТП е: Травма на други ***** органи без открита рана на *****; повърхностни ***** на ***** и ***** – които увреждания са причинила болки и страдания без разстройство на здравето.

Според заключението на назначената по делото СМЕ тези травми са в пряка причинна връзка с ПТП, причинили са болки и страдания без разстройство на здравето, възстановителния период е протекъл и приключил в рамките от 15 дни до 20 дни, няма настъпили усложнения.

Безспорно, в периода 13.06.2022 г. – 18.06.2022 г. ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ „ Централ Хоспитал „, отделение Нервни болести - ****. В снетата по данните на пациента анамнеза е посочено, че се оплаква от силни болки във *****, съчетани със световъртеж и залитане. Тези оплаквания имал отпреди след получена травма вследствие удар в гърба. Провел амбулаторна терапия, но без подобрение. В последните дни оплакванията се засилили, болките станали нетърпими. Поставена му е диагноза „Увреждане на ***** отдел с ***** „. За тези заболявания ищецът е провел медикаментозно лечение за посочения период, а след това и рехабилитация и физиолечение в същата болница, Отделение физикална и рехабилитационна медицина за периода 30.06.2022 г. – 07.07.2022 г..