Решение № 3016 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330100826 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.410 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ЗАД Армеец“ АД против Община Пловдив.

Ищецът твърди, че с полица № ***** от ****** г. е сключил договор за застраховки „*****“ на лек автомобил марка „*****“ с рег. № *****, собственост на „Вестман“ ЕООД, със срок на действие от ***** г. до ****** г. Сочи, че на **** г. в гр. П., около *** часа лек автомобил марка „***“ с рег.

№ ***** се движел по ул. „*****“, като след кръстовището на ул.

„***.“посока запад и до № ****, попаднал в необезопасена и несигнализиран дупка, намираща се в коловози от сняг. Вследствие на ПТП-то на лекия автомобил били нанесени материални щети. Поддържа, че ответната община, чрез своето бездействие – незапълване на дупката и нейното необезопасяване, следва да отговаря за претърпените вреди по реда на гаранционнообезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД. Причинените щети по лекия автомобил били описани от експерти на застрахователя и била образувана преписка по щета № ******* Вложените части и материали за ремонт на МПС-то, както и разходите за пътна помощ, възлизали на сумата от 1344,11 1 лв. Ищецът изплатил обезщетението с платежно нареждане № ********* г., което било в размер на 1354,11 лв., в което била включена и сумата от 10 лв. за извършени ликвидационни разходи. Ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума в размер на 1777,33 лв., ведно с дължимото обезщетение забава, като поканата била получена на ****** г. Предвид изложените твърдения, предявява настоящите искове, с които моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1354,11 лв., представляваща обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 412,66 лв. – обезщетение за забава за периода от **** г. до **** г. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „****“. Счита, че застрахователят не е имал задължение да изплаща обезщетение, поради което не може да се ангажира регресната отговорност на общината. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на МПС-то не бил спазил изискванията за движение по пътищата, не е предприел необходимата маневра и не е съобразил скоростта на движение. Оспорва размера на претенцията, като намира за необоснован. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, като намира, че началото на давността започва от момента на настъпване на ПТП-то. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмено становище, депозирано от пълномощник на ищеца се поддържат исковите претенции и се иска уважаването им в пълен размер. Претендират се разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.

Ответната Община Пловдив изпраща представител, който иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраната 2 доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

На ***** г. в гр.П., бул.”******”, след кръстовището с ул. „****“ управляваният от В. К. Г. лек автомобил марка „******“ с рег. № ******, попаднал в неравност – дупка, разположена на пътното платно за движение. В резултат на това по лекия автомобил настъпили имуществени вреди.

Към момента на ПТП лекият автомобил имал сключена застраховка „ „****“ в ищцовото дружество ЗАД „Армеец” АД съобразно застрахователна полица № ***** с валидност от **** г. до ***** г. В застрахователната полица като собственик на лекия автомобил е посочено търговско дружество „Вестман“ ЕООД.

На следващия ден водачът на автомобила, депозирал в ищцовото застрахователно дружество уведомление – декларация, като бил избран начин на обезщетяване – серзиз, посочен от застрахователя. В декларацията св. Г. подробно описал механизма на настъпилото ПТП.

Ищцовото дружество завело щета № *******, извършен бил опис на претенция № ******** год., в който били описани констатираните повреди по процесния автомобил. Изготвена била експретиза по претенцията, в която по представена фактура от сервиза, извършил, въз основа на възлагателно писмо ремонта - Автосревиз А. ЕООД било установено, че следва да бъде изплатена сумата от 1344.11 лева за извършения ремонт. С платежно нареждане от ******* год. на доверения сервиз Автосервиз А. ЕООД била изплатена сумата от 1344.11 лева.

На **** г. ищцовото застрахователно дружество отправило покана до ответника Община Пловдив, като отговорно за ПТП лице да изплати сумата от 1354.11 лв., заплатена от застрахователя за възстановяване щетите на МПС-то и включваща ликвидационни разходи. Поканата била получена от ответника на *****г.

В хода на производството е разпитан свидетелят В. Г., управлявал процесното МПС по време на настъпилото ПТП. От показанията му се установява, че при преминаване по улица в границите на гр. Пловдив, кв.

***** попаднал на дупка на пътното платно, за която нямал видимост, тъй като било тъмно и пред него имало и други автомобили и след като паркирал установил, че по автомобила му има повреди – изкривена джанта и спукана 3 гума. На следващия ден уведомил застрахователното дружество и завел щетата. Закарал колата на доверен сервиз.

В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че съгласно данните по делото на ***** г., в гр. П., около **** часа, л.а.

„****“ № ****** при движение по улица „******“, като след кръстовището с ул. „*****“ в посока на запад, преминава през дупка на платното за движение, намираща се в коловози от сняг. Установява се, че при механизма на ПТП, за който има данни по делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. На представените по делото фотоснимки се виждат повредите по автомобила и дупката на платното. Установява се, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП е 1366,06 лв. без ДДС.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства и доказателствени средства по делото. Кредитира и заключението по изготвената съдебно автотехническа експертиза, като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Пловдив, ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно обезщетение.

В конкретния правен казус се установи с категоричност наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество застраховател 4 и собственика на автомобила участник в ПТП по застраховка „****”, валидна към датата на настъпване на събитието –полица № ******** с период на действие от ****** г. до ***** г. . Заплащането на застрахователното обезщетение се установи посредством платежно нареждане от ******* г. на стойност 1344.11 лв. към автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. По делото не се установи, всъщност няма и такива твърдения ответната Община Пловдив да е заплатила на ищеца такава сума.

Досежно представеното платежно нареждане от ищцовата страна, съдът намира, че чрез същото се доказва заплащането на претендираната от ищеца сума. Действително същото представлява заверено копие, но съдът не следва да го изключва от доказателствената съвкупност, поради непредставянето му на електронен носител, тъй като представения документ не е електронен такъв. Той удостоверява плащане, осъществено чрез електронна система, която не се поддържа от ищеца, поради което и няма как той да бъде представено от него на електронен носител. В случая, единствената възможност е да бъде представено извлечение от профила на платеца, което е и сторено по делото. Ако ищецът оспорва че е извършено плащане по посочената банкова сметка или на посоченото юридическо лице или че е преведена друга сума, различна от отразената в обсъждания документ, то е следвало да ангажира доказателства за това, което не е сторено в производството.

Правото на застрахователя по застраховка “****” или „*****” на автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.

Застрахователят, платил обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица 5 за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Установи се в производството по несъмнен начин, че водачът на лек автомобил марка „*****“ с рег. № ******, попаднал в неравност – дупка, разположена на пътното платно за движение предизвикал ПТП с материални щети. От събраните гласни доказателствени средства и писмените такива /заключението на вещото лице, уведомление - декларация за щета и декларация на водач на застраховано МПС/ се установи механизма на настъпилото ПТП и причината за него, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно.

Улицата, на която е настъпило ПТП се намира в границите на гр.П., в кв. ******, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, т.е. е общинска публична собственост / арг. от чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/.

В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно допуснал съществуването на необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/, намираща се на уличното платно. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.13 и 14 ДР ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност. Следователно по силата на специален закон на ответната община като стопанин на общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на съответната община 6 контролират в населените места изправността и състоянието на пътя.