Решение № 399 от 22.05.2018, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 481/2018
- Вид
- Решение № 399
- Подписан
- 22.05.2018
- В сила
- 22.05.2019
- Състав
- КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ, РОСЕН ДИМИТРОВ ПАРАШКЕВОВ, КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.314, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.2 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.2 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.272 · Кодекс на труда
- чл.327 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-53
22.05.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осми май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена
Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров при секретаря Жанета Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №481 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№6042/09.02.2018г., подадена от Д.Г.М., чрез адв. Сава Каров от БАК, срещу Решение №128/24.01.2018г. по гр.д.№1747/2017г. на Бургаски районен съд, 1 състав, което се обжалва като неправилно. Изложени са подробни съображения относно процесуалните действия на страните и на съда във връзка с доказването на исковите претенции в първоинстанционното производство. Посочва се, че незаконосъобразно районният съд не е взел предвид при формирането на крайните си изводи неизпълнение на задължение на отвения работодател за представяне на документи, както и относно незаконосъобразната отмяна впоследствие на съответното протоколно разпореждане с мотиви, че писмените документи- тахографски листове, са неотносими към предмета на делото. Твърди се, че незаконосъобразно не е била допусната допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Посочва се, че са налице противоречащи си взаимно становищa на вещото лице, по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и твърденията на работодателя, които са останали необсъдени от районния съд. Изложени са твърдения относно неправилното приети от първоинстанционния съд изводи по отношение на обстоятелствата във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено от въззивния работник, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което страната намира за доказано в хода на първоинстанционното производство. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените разноски по делото.
В законен срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба с вх.№12193/23.03.2018г., подаден от „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана Георгиева- управител, чрез адв.Детелина Димова от БАК с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и поради това следва да бъде потвърдено, по подробно изложени съображения.
Твърди се че подадената въззивна жалба е бланкетна, без да са посочени недостатъците на обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото на спора счита обжалваното съдебно решение за неправилно в частта, с която е уважено направеното възражение за прихващане между уважените искови претенции и сумите, предоставени като служебни аванси. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№9530/13.03.2017г., подадена от Д.Г.М. срещу „Старт трейс“ ЕООД, с която е направено искане да се признае заповед №1/06.01.2017г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищцовия работник за незаконна и нейната отмяна, както и да бъде осъден ответния работодател да заплати следните суми: сума от 1920,36 лв.- незаплатени трудови възнаграждения за м.10.2016г.- м.01.2017г, сума от 35,06 лв.- мораторна лихва, сума от 308,70 лв.- обезщетение за неползван годишен отпуск, сума от 463 лв.- обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сума от 9,26 лв.- мораторна лихва, дължима за периода от датата на падежа на задължението до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Изложени са твърдения, че трудовото правоотношение е прекратено от ищцовата страна с едностранно волеизявление, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради незаплащането на дължимо трудово възнаграждение в срок, чрез изпратено по пощата до работодателя на 09.01.2017г. писмено заявление, както и чрез електронно имейл съобщение, изпратено по електронната поща на 11.01.2017г., на имейл адрес- dita_expres@ abv.bg, за който се твърди, че се ползва от управителя на ответното дружество.
С постъпилия по делото отговор на искова молба исковите претенции са оспорени като недопустими и като неоснователни. Изложени са аргументи, че не е налице правен интерес за ищеца да търси съдебна защита на правата си, както и са изложени подробни съображения, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №1/06.01.2017г., поради наложено дисциплинарно наказание- уволнение, след надлежно проведено дисциплинарно производство, поради неявяването на ищеца на работа в периода- 20.11.2016г.- 06.01.2017г., непредставянето на документи, връчени на ищеца в качеството му на ш. на т. в. модел „Скания“, рег.№А6828МК и полуремарке- цистерна марка „Менци“, рег.№А2279ЕК както и неотчитането по надлежен ред на предоставени парични средства в размер на 2 760,25 лв. като командировачни. С отговора на искова молба са направени възражение за прихващане със сума от 1 122,76 лв., представляваща надплатени на ищеца суми за заплати и командирoвачни, за периода: 13.03.2016г.- 30.10.2016г., както и като евентуално възражение за прихващане със сума от 2 760,25 лв.- надплатени аванси за служебни командировки.
Към исковата молба е приложено възражение от Д.М. по повод на уведомление №48/21.11.2016г., /стр.7/, във връзка с даването на обяснения по повод неявяването на работа, считано от 20.11.2016г. и предоставянето на документи за товарния влекач и цистерна.
Представено е заявление за прекратяване на трудовото правоотношение от работника, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради незаплащане на трудово възнаграждение, за което се твърди, че е изпратено по пощата с препоръчана пратка на 11.01.2017г., видно от служебен бон за доставена пощенска пратка. От извършена служебна проверка на интернет страницата на Български пощи на пощенската пратка се установява, че пратка с такъв номер не може да бъде намерена. На гърба на стр.10 е представено пощенско известие за доставяне, видно от което на 27.01.2017г. на „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от управителя си Д. Гаджева, е връчено писмо от 11.01.2017г.
Като приложение към исковата молба е постъпила по делото извадка от кореспонденция между електронните пощи на адреси: karov@ mail.bg и dita_express@ abv.bg.
Между кориците на делото се намира
Заповед №1/06.01.2017г. за дисциплинарно уволнение на въззивния работник, поради следните причини: неявяването на работа без уважителни причини, считано от 20.11.2016г., непредаване на работодателя на документи на товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке- цистерна и неотчитането със съответните документи на предоставени служебни аванси. Горното е прието за дисциплинарни нарушения, на основания чл.187, ал., т.1 и т.10 от КТ, поради което трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ. Посочено е, че двукратно са искани обяснения от работника и такива не са дадени. Заповедта е връчена лично на работника на 17.01.2017г.
На основание чл.190, ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 27.06.2017г. ответният работодател е задължен да представи документи, касаещи процесното трудово правоотношение, а именно: трудовото досие на работника Д.М., ведомости за заплати за м.03.2016г.- м.01.2017г., документи във връзка с ползването на платен годишен отпуск, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 09.01.2017г. и документи, касаещи командировките в чужбина на работника. Представени са Трудов договор №34/13.03.2016г., сключен между „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Д. Гаджева- управител и Д.М., за длъжността „ш.“, при трудово възнаграждение в размер на 463 лв. и длъжностна характеристика. По делото са постъпили документи във връзка с ползването на платен годишен отпуск от работника и ведомости за заплати. Представени са уведомления до Д.М. от 21.11.2016г., /стр.131/ и от 29.12.2016г., /стр.129/, относно искането на обяснения за допуснатите дисциплинарни нарушения. Не са представени доказателства за връчването на уведомлението с дата 21.11.2016г. В уведомлението с дата 21.11.2016г. обясненията са поискани незабавно, а в това от 29.12.2016г. не е посочен срок. Представено е пощенско известие за доставяне на уведомление, от което се установява, че на 05.01.2017г. Д.М., чрез съпругата си, е получил пощенска пратка.
Извършена е съдебно- икономическа експертиза в първоинстанционното съдебно производство, от която се установява, че брутно трудово възнаграждение на въззивният ищец за длъжността „ш.“, по трудов договор №34/13.03.2016г. възлиза на 463 лв. Като задгранични командировачни на работника е изплатена общо сума от 7 090 лв. Посочено е, че през м.11.2016г. на работника са изплащани суми с основание „служебен аванс“.
Вещото лице е дало заключение, че до м.09.2017г. е изплащано трудовото възнаграждение на ищеца срещу подпис в платежната ведомост и фиш за работната заплата. За периода от м.10.2016г. до м.01.2017г. липсва положен подпис за получаване на трудовото възнаграждение. Дължимо е нетно трудово възнаграждение в размер на 362,93 лв. за м.10. 2016г., за 21 работни дни и 225,47 лв. за м.11.2016г., за 14 работни дни.
Видно от изготвена съдебно- техническа експертиза относно изпратеното имейл съобщение на електронната поща, не може да бъде установено по категоричен начин получаването на имейл съобщения, трафичните данни, данните за собствениците на IP адреси с оглед законните ограничения, наложени със Закона за електронните съобщения.
Открито е производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване автентичността на разходни касови ордери, за предоставени парични суми на Д.М., а именно: РКО №33/11.11.2016г. за сума в размер на 1000 лв., /стр.144/ и РКО №34/12.11.2016г. за сума в размер на 400 евро, /стр.145/. Извършени са съдебно- почеркова и допълнителна съдебно-почеркова експертиза, видно от заключенията на които положените подписи върху горепосочените разходни касови ордери са на Д.М..
По реда на чл.176 от ГПК са дадени обяснения от Д. Гаджева- управител на дружеството- работодател към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение, с които установява твърдените от работодателя обстоятелства.
От свидетелски показания на свидетеля
Д. А.- н. з./г. „Т.“ в дружеството- работодател се установяват обстоятелства във връзка с извършената работа от работника Д.М..
След събиране на доказателства и установяването на фактите по делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявените искове, като е приел за надлежно проведено дисциплинарно производство по гореописаните дисциплинарни нарушения. Изложени са мотиви, че видно от заповедта за дисциплинарно уволнение и представеното възражение от Д.М. и от проведено производство пред ИА „Главна инспекцията по труда“ се установява искането на обяснения от работника по повод на установените дисциплинарни нарушения. Съдът е приел за недоказано връчването на писмено волеизявление от страна на ищцовия работник на работодателя за прекратяването без предизвестие на трудовото правоотношение, с оглед на което исковата претенция за заплащане на обезщетение с основание чл.221, ал.1 от КТ е отхвърлена като неоснователна. По отношение на исковите претенции по чл.128, т.2 от КТ е прието, че с оглед полагането на труд до 18.11.2016г., претенциите за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се явяват частично основателни до този период.
Разпечатката съдържа 33 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a01cc02b-3b75-4363-8f9e-fbd46ceef20f