Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2306 от 12.06.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 20884/2019
Вид
Решение № 2306
Подписан
12.06.2020
В сила
01.10.2020
Състав
ДОБРИНА ИВАНЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 120, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2306 гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Валентина Милчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20884 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с пр. основание чл.422 вр. с чл.55 от ЗЗД от „М.ц.Н. ЕООД, ЕИК

********* срещу „Е.п.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 402.89 лв. (две хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и девет стотинки) - представляваща начислена и заплатена без правно основание сума по фактура № **********/27.08.2019 г. за извършена корекция на сметка за периода 22.12.2017-21.12.2018г. за обект №05254099, с адрес в гр. *, ТП *, ведно със законната лихва, изчислена от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №17809/2019г. на ВРС.

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия на адрес в град *.

Ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща на ответника по партида с клиентски номер **********, абонатен номер 05254099. записан на негово име. До настоящия момент дружеството е било изрядна страна в отношенията си с ответника и своевременно е заплащало цената на ползваната електроенергия.

От писмо, получено по пощата, "М.ц.Н." ЕООД разбира, че е извършена проверка на СТИ и е извършена корекция на сметката му за ел. енергия.

Начислената сума се дължала на основание корекция на сметката, издадена е фактура № **********/27.08.2019 г., която ищецът заплатил с платежно нареждане № 096Р92526/09.09.2019 г. - ПИБ АД.

Ищецът твърди, че на първо място извършената проверка на СТИ и издадения въз основа на нея Констативен протокол, както и констатациите от извършената проверка на СТИ не са извършени правилно. А именно: проверката на СТИ, както и последващата подмяна на СТИ с ново са извършени без негово знанието и в отсъствието му, което е съществено и неотстранимо нарушение и същия - протокол не може да се ползва с доказателствена сила. Оспорва съставения протокол. Счита, че КП № 1502379 послужил за основание за издаване на Становище за начисление на ел. енергия за корекция по чл.50 от ПИКЕЕ е нищожен, тъй като е съставен изцяло в нарушение на ПИКЕЕ.

Ищецът твърди, че никъде в документите не е отразено как точно е констатиран периода и е установено, че процесното количество ел.енергия е доставено точно за процесния период от една година. Сочи, че не е изпълнено задължението на „*" АД за периодични и контролни проверки за изправността на СТИ. Не е изпълнило задълженията си „*" АД в качеството си на собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, не съществуват доказателства, че именно такова количество ел. енергия (посочено в корекцията) е доставено на ищеца за процесния период. Счита, че не става, ясно как ответникът е определил периода на извършената корекция. Излага, че по отношение на СТИ липсват каквито и да било следи от механично проникване и въздействие върху същото.

Ищецът сочи, че корекционната процедура е извършена от „*" АД, без да има компетентност за това. Твърди, че „*" АД няма лиценз за продажба на ел. енергия, а само за пренос, поради което не може да извърши корекция.

Излага, че недължимостта на сумата произтича от обстоятелството, че едностранно въведената „безвиновна отговорност" на потребителя в „ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ НА „*" АД - (подробно изписано) е нищожна и като такава не може да породи целените правни последици. Позовава се напостановено от

Върховният касационен съд,

Решение № 104 от

05.07.2010 година на ТК 2-ро отд., по т.д. № 885/2009г., по реда на новия ГПК, и Решение № 165 по на ТК 2-ро отд., постановено по т.д. № 103/2009г. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответникът оспорва предявените искове. Възразява, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право, а именно вземането на „*" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 2402.89 лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/27.08.2019г.

Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 12387 кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.

1, предл.

1 от ЗЗД. Счита, че Общите условия на

„Електроразпределение Север " АД и „*" АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът излага, че на 21.12.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „*" АД, в присъствието на двама свидетели.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол №1502379/21.12.2018г. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени 012218 кВТч, в регистър 1.8.2. -

024067 кВТч, в регистър 1.8.3. - 018927 кВТч, в скрит регистър 1.8.0. - 067599 кВТч. Количеството електрическа енергия в регистър 1.8.0., в който сумарно са записани 67599 квтч, представлява сбор от натрупаното количество в останалите регистри на електромера. На 23.08.2019г., „*" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия в невизуализиран регистър, а именно - 12387 квтч. На 27.08.2019г. „Е.П." АД издава фактура №**********/27.08.2019г., с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2402.89 лв.

Ответникът счита, че при липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на невизуализиран регистър количество енергия в размер на 12387 квтч е реално доставено и консумирано от абоната. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет. Сочи, че консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Счита, че неправомерното вмешателство има за своя цел именно «укриване" на част от потребената от абоната енергия.

Излага, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 16. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ . от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия вр. чл. 79 ал.1, вр.чл.200,ал.1, предл.1 от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 17809/2019 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжник „Е.п.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „„М.ц.Н.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *, чрез пълномощник адв. * – ВТАК, сумата от 2402.89лв. (две хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща недължимо заплатена корекция на ел. енергия за периода от 22.12.2017г. до 21.12.2018г. за обект, находящ се в гр. *, с абонатен №05254099 и клиентски №**********, за която сума е издадена фактура №**********/27.08.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски, от които: 48.06лв. (четиридесет и осем лева и шест стотинки) – заплатена държавна такса и 500.00лв. (петстотин лева) – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесната сума общо от 2402.89лв. е заплатена на ответника.

От представения по делото констативен протокол от 21.12.2018 г. се установява, че на същата дата, в присъствието на свидетеля * и *, * АД са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, ,че в регистър 15.8.1 са отчетени 012215 кВТч, в регистър 1.8.2-024067 кВТч, в регистър 1.8.3-018927 кВТч, в скрит регистър

1.802-067599 кВТч.

Видно от КП за метрологична експертиза на средство за измерване № 383/08.08.2019г. на БИМ гр. Русе, при не се установява видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При четенето на енергия с бутон на електромера е установено наличие на сумарна енергия 1.8.0- 067599 кВТч.,която не е визуализирана на дисплея на екрана. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Видно от становище от 23.08.2019г. за периода от 22.12.2017г. до 21.12.2018г. е начислено допълнително количество ел. енергия в размер 12387 кВтч по клиентски № ********** и абонатния номер 05254099.

До абоната „М.ц.Н.

ЕООД са изпратени писма с изх. № 54707_КП1502379_1/26.08.2019г. и с изх. № 54707_КП1502379_2/29.08.2019г. за извършената корекционна процедура.

Издадена е фактура № **********/27.08.2019 г. за извършена корекция на сметка за периода 22.12.2017-30.06.2018г. за обект №05254099, с адрес в гр. * ТП Супера на стойност 2402,89 лв.

От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че процесният електромер е с метрологична годност 4 години и изтича през 2011г. Уредът е монтиран през 2017г. и към момента на проверката е бил годно техническо средство. Отчетените количества в тарифа Т3-1.8.0 количества електроенергия в размер на 12387 кВтч е получена

,като от отчетената в регъстър 15.8.0 в размер на

67599 кВтч се извади сборът от видимите регистри.

Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ доказано от независимо изследване в БИМ.

Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.0 е възможно да бъде отразено там в следствие на човешка намеса. Извършените математически изчисления по фактура № ********** са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.0 на електромера.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени в срока, предвиден в чл.

415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при постъпило от длъжника възражение в срок.

За успешното провеждане на предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже че е платил процесната сума като стойност на потребена, но незаплатена ел.енергия за процесния период. В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за плащането, съответно налице е основание да задържи платената сума.

В случая не се спори, че ищеца е ползвател на ел. енергия, т.е. с ответника са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия и в този смисъл следва да се приеме, че последният е пасивно материалноправно легитимиран да получи начислената сума. Поради това ответникът следва да докаже, че има право да извърши корекция на сметката, че корекцията е извършена правилно и че вписаната във фактурата сума се дължи. Да установи чрез пълно и главно доказване, че е налице основание за плащането, съответно налице е основание да задържи платената сума.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия.