Решение № 12 от 22.01.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. В.П., 22.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100445 по описа за 2022 година

С решение №23 от 13.02.2022г., постановено по гр.д.№423/2020г. по описа на Районен съд - гр.В.П. е уважен предявеният от Р. В. Я. срещу П. Д. П. иск с правно основание чл.

128, ал. 1 и ал. 3 от СК за определяне на мерки за лични отношения на молителя (баба по майчина линия на детето Д. П.ова П.а) с детето.

С Решение № 164/ 11.07.2022 год. по в. Гр.д. № 146/2022 год. по описа на О.С. – Ш. е обезсилено решение №23 от 13.02.2022г., по гр.д.№423/2020г., по описа на Районен съд гр.В.П., поради неучастието в производството на майката на детето в качеството й на задължителен необходим другар и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Настоящото производство е образувано във връзка с указанията на въззивната инстанция, като съдът е конституирал като задължителен необходим другар в качеството на ответник в производството С. М. С. – майка на детето и й предоставил едномесечен срок да депозира отговор на исковата молба, да ангажира доказателства и да направи доказателствени искания.

Производството по делото е образувано по молба от Р. В. Я. срещу П. Д. П. и С. М. С. с правно основание чл. 128, ал. 1 и чл. 128, ал. 3 от СК за определяне на мерки за лични отношения на молителката - баба по майчина линия с детето Д. П.ова П.а, както следва: всяка втора събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване.

Ищцата претендира при отсъствие на майката на детето да упражнява част от определения с Решение № 86/24.04.2015 г. по гр.д. № 363 от 2014 г. по описа на Районен съд – В.П. на С.

С. режим за лични контакти с детето, а именно - то да бъде при ищцата през посочения в Решението месец през лятото.

Твърди се в исковата молба, че Д. П.ова П.а е дъщеря на ответника П. П. и С. М. С..

Ищцата излага, че родителите на детето са разделени, като последното живее при баща си в гр.В.П., а майка му понастоящем е в чужбина. Навежда твърдение, че с Решение на съда от 24.04.2015 г., постановено по гр.д. № 363 по описа на РС-В.П. за 2014 год. родителските права по отношение на детето били предоставени на бащата, като бил определен и режим на 1 лични контакти с неговата майка – всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 9:00 часа до 17:00 часа в събота и от 09.00ч. до 17,00ч. в неделя, без преспиване, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск. Ищцата релевира, че е педагог по образование, има близки отношения с детето и от години помага на родителите за отглеждането и възпитанието му, като същото често е пребивавало при нея в гр. Т., където близо две години ходело на балет, за който баба му го взимала от гр. В.П., а баща му го прибирал обратно. Сочи, че в дома й детето има собствена стая и вещи – ролери, тротинетка, има и приятели- внучката на нейната сестра. Излага, че е водила детето на екскурзии, на театри. Ищцата излага, че обикновено е взимала детето в петък от баща му и го връщала при него в неделя. Акцентира, че отношението на първия ответник към нея се променило и същият започнал да ограничава контактите на детето с баба му.

В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и заедно с процесуалния си представител кат поддържа исковата молба изцяло и моли същата да бъде уважена.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. П., в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че след фактическата раздяла на ответника и дъщерята на ищцата С. С. от 2014 г., детето им Д. живее с баща си, който сам и с помощта на своите роднини и близки полага грижи да детето.

Допълва, че никога не е препятствал контактите на майката на детето и неговата баба без да се съобразява с определения от съда режим на лични контакти. Оспорва твърдението на ищцата между нея и детето да има изградена емоционална връзка. Ответникът излага, че е констатирал наличието на проблеми у детето от психологично и емоционално естество, появили се вследствие на налагани от страна на ищцата наказания, на неглижиране и пренебрегване на детето, на негативно отношение към него, като самото дете не желаело да посещава баба си. Счита, че ищцата се отнася лошо с детето, тъй като то нарича съпругата на ответника „мамо“. На мнение е, че детето се разстройва от поведението на баба си, която отправяла клетви по адрес на новото семейство на ответника. Ответникът заявява, че от месец юни 2020 г. детето не е посещавало баба си, като самото то не желае и да говори с нея. Поддържа се, че при установения режим на лични отношения, предоставен на майката на детето, който не се изпълнява, удовлетворяването на искането на ищцата би нарушило правата на ответника като родител и би попречило да вижда детето си в определеното от съда време. Навежда твърдение, че в жилището на ищцата живеят още двама нейни внуци – Л., който вече е пълнолетен и П.. Същевременно релевира, че жилището се състои само от 3 стаи, като когато Д. е оставала с приспиване при баба си, е спяла на разтегателен диван заедно с нея. Предвид изложеното, ответникът счита, че не следва Д. да посещава баба си и през лятото и през събота и неделя с преспиване, освен ако тя не пожелае. В случай, че съдът уважи исковата молба, ответникът настоява да бъде определен режим на лични отношения между бабата и детето, както следва: два пъти в месеца – всяка втора и четвърта събота за времето от 10:00 до 18.00 ч., като всяка втора седмица бабата да взема детето в гр.

Т., а всяка четвърта седмица да идва да го вижда в гр. В.П.. Изразява категорично несъгласие детето да отива при баба си през лятото, но в случай, че съдът прецени искането за основателно, моли да бъде определено ищцата да го взима през лятото за период не подълъг от 1 седмица, през която бащата не ползва платения си годишен отпуск.

В съдебно заседание първият ответник редовно призован се явява лично и заедно с процесуалния си представител. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, тъй като счита, че същата не е в интерес на детето. В случай, че исковата претенция бъде уважена, моли да бъде определен по-стеснен режим на лични контакти.

В предоставения от настоящия съдебен състав срок за отговор на исковата претенция конституираната в производството като задължителен необходим другар в качеството на ответник С. М. С. – майка на детето депозира такъв. Взема становище по допустимостта и 2 основателността на исковата претенция. Не оспорва, че между ищцата и детето Д. има изградена силна емоционална връзка. Излага, че ищцата винаги й е помагала при отглеждането и възпитанието на детето.

В съдебно заседание вторият ответник С. С., редовно призована не се явява и не изпраща представител. Депозирала е становище на осн. чл. 143, ал. 3 от ГПК, в което моли съда да уважи исковата претенция изцяло.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото няма разногласие, а и от представеното Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № IV-138/ 28.04.2011 год., съставен в гр. В. се установява, че детето Д. П.ова П.а произхожда от родители С. М. С. - майка и П. Д. П. – баща (ответниците по делото).

Не е спорно, а и от приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.

№8741/2020 г., изд. от общ. Т., се установява че ищцата е майка на С. М. С., съответно баба по майчина линия на детето Д. П.ова П.а.

С влязло в сила на 18.08.2015 г. Решение№86/24.04.2015 год., постановено по гр.д. № 363/2014г. по описа на Районен съд – В.П., упражняването на родителските права по отношение на детето Д. П.ова П.а е предоставено на бащата, а на майката С. М. С. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00 до 17,00 ч. в събота и от 09,00 ч. до 17,00 ч в неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск.

От констатациите в соц. доклад на Д. „С.П.“ – гр. В.П. става ясно, че след раздялата на ответниците през март 2014 г., Д. живее заедно с баща си в гр. В.П.. Жилището, което обитават е собственост на бабата и дядото на детето по бащина линия. Отразено е, че първият ответник съжителства на семейни начала с Е. П.а, с която на 25.07.2020г. сключили граждански брак. Посочено е, че жилищните условия, в които детето се отглежда са отлични, като на детето е осигурена собствена стая, обзаведена според пола и възрастта на детето Д.. По данни на бащата, същият винаги се съобразявал с желанието на дъщеря си да контактува с майка си и баба си по майчина линия, никога не възпрепятствал контактите им.

Пред социалния работник ответникът споделил, че през месец септември 2020 г. завел детето на психолог в град В., тъй като било уплашено и стресирано. Забелязал, че детето се страхувало при позвъняване от страна на баба му и майка му.

Според доклада на Д. „С.П.“ – гр. Т., в процеса на социалното проучване са констатирани много добри жилищно-битови условия, безопасна и сигурна среда в дома на ищцата -Р. Я. в гр.Т. за срещи между нея и детето Д., като се счита, че е налице стабилна среда, предпоставяща поддържане на отношения на привързаност и пълноценно задоволяване потребностите на детето. Изложено е и, че същата е пенсионер, продължаващ да работи на постоянен трудов договор като рехабилитатор на слуха и говор в Специално училище за ученици с увреден слух "С.И.Р." гр. Т.. Посочено е, че Р. Я. живее заедно със своя внук – Л. М., който е син от първия брак на дъщеря й. По нейни данни същият и Д., заедно живяли в гр. В., в апартамент, собственост на С., но през 2014г. поради финансови проблеми и вероятност от загуба на жилището дъщеря й заминала да работи в О.к. В., като П. Д. не пожелал да отиде с нея. Р. Я. споделила, че първоначално не са имала проблем със взаимоотношенията с първия ответник, въпреки раздялата му с дъщеря й. През 2020 год., обаче, отношенията им претърпели обрат и Д. започнал да препятства срещите между детето Д. и неговата майка С., както и между детето и баба му по майчина линия. Ищцата е заявила, че от месец май 2020 год. до месец октомври 2020 г. е виждала детето само 2 пъти от 9:00 до 17:00 часа. Пред социалния работник, провеждащ социалното проучване ищцата 3 твърди, че разговорите с детето се осъществяват единствено чрез мобилния телефон на П.

П., но при включен високоговорител и само в негово присъствие. Дадено е заключение, че с оглед изграждане, поддържане и съхраняване на емоционална връзка между детето и неговата майка, както и с членовете на разширеното семейство по майчина линия е необхоД. бащата да не ограничава детето от срещи и контакти помежду им.

По делото са приобщени четири доклада изготвени от специалист психолог от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Ш. при Институт по социални дейности и практики. Първият от тях е изготвен във връзка с ползване от насочената за тази услуга Д.

„Психологическо консултиране“ през месец ноември 2020г. , по желание на нейния баща, като видно от заключението на специалиста след проведените срещи, доколкото е било установено емоционалното напрежение при детето, следствие на нарушената комуникация и взаимоотношенията в семейството, то и в резултат на проведените срещи със специалиста са отчетени промени в психо — емоционалното състояние на детето, които се изразяват в успокоение и намаление на тревожността. Отчетени са и промени в нагласата на детето и постепенно възобновяване на прекъснатите връзки с майката, като специалистът при възстановяване на връзката с бабата, е препоръчал медиирани срещи помежду им.

По делото са представени и три доклада-на КСУДС гр.Ш. с изх. №238/14.05.2021 г., с изх.№426/08.09.2021 г. и с изх.№561/03.12.2021 г., изготвени от специалист-психолог, след спиране на настоящото производство по инициатива на страните. Същите отразяват срещите и резултатът от тях при работата с Д. и нейната баба, както и заключенията на психолога касателно отношението помежду им и това на бащата. Отразено е притеснението на детето да разказва спокойно за ежедневието си и това, че внимава, случайно да не предаде информация за семейството си, това, че не пита за майка си и за другите си близки, а предпочита да се съсредоточи върху заниманията, които в момента прави заедно с баба си, което се сочи, че е вид защита от нейна страна. В индивидуални разговори с детето същото споделяло, че по този начин се чувства най-добре и не се притеснява, че ще засегне някого с думите си. Посочено е, че са направени нужните действия срещите между Д. и баба й да се провеждат редовно, и на детето да бъде осигурена сигурност. Не са осъществявани срещи против желанието на момичето и на неговия баща тъй като това би допринесло допълнително напрежение и тревога в детето, като от наблюденията на психолога по време на срещите е видно, че връзката между Д. и баба й не е прекъсната. Изложено е, че на този етан конфликтът между родителите поставя детето в конфликт на лоялност.