Решение № 10541 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10541 гр. С., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110109228 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на А. Ю. с която срещу У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в У., действащо чрез „У.Е.У.“ КФТ – клон България, ЕИК ***, е предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в У., действащо чрез „У.Е.У.“ КФТ – клон България, ЕИК *** дължи в полза на А. Ю. сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/04 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за отмяна на полет № W64438, планиран за излитане на 14.06.2022 г., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация летище Ларнака - летище С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считан от 06.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 54224/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се не се оспорва, че ищецът е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет полет № W64438, планиран за излитане на 14.06.2022 г., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация летище Ларнака - летище С., който е пристигнал с 19 часа и 16 минути закъснение. Тоест не се оспорва, че ищецът има право на претендираното в настоящото производство обезщетение и се заявява готовност същото да бъде изплатено от ответника в полза на ищеца в най-кратък срок. Излагат се подробни съображения относно причините, поради които обезщетението не е заплатено, както извънсъдебно, така и в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 54224/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в.

С оглед твърденията и възраженията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството 1 всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че ищецът е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет № W64438, планиран за излитане на 14.06.2022 г., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация летище Ларнака - летище С., който е пристигнал със закъснение от 19 часа и 16 минути, както и че ищецът се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, за което не сочи доказателства.

С оглед твърденията и възраженията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.

Следва да се отбележи, че от името на ответника е направено изрично признание относно дължимостта на претендираното в настоящото производство обезщетение, като същевременно дължимостта на същото се установява и от събрания по делото доказателствен материал, включително издадената на името на ищецът бордна карта за полет W64438, следващ да бъде изпълнен от ответника на 14.06.2022 г. по дестинация – летище Ларнака - летище С..

Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за посочения в исковата молба полет, като се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът се е явила на гишето за регистрация на полета и на същата е издадена бордна карта, като тя се е явила поне 45 минути преди определения час на излитане.

Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства /в това число издадената на името на ищецът бордна карта за полет W64438/, че самолетът е следвало да излети от началната точка на дестинацията на 14.06.2022 г. в 16:30 часа, но не е излетял по план и е кацнал на летище С. с 19 часа и 16 минути закъснение. Между страните не е спорно, че разстоянието между Летище Ларнака и Летище С., е под 1500 км., което обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства. Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 7, §1, б."а" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.

По разноските:

Спорът между страните касае дължимите разноски за производството и доколко ответникът е дал повод за завеждане на делото. Единственото спорно по делото обстоятелство е дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка са изложени подробни съображения, защо ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, като се поддържа, че едва в настоящото исково производство е представено 2 надлежно подписано от ищецът пълномощно, с която упълномощава адвокат Ц. И.

Парисова – И. да го представлява.

Възраженията на ответника, касаещи обстоятелството, дали същият е дал повод за завеждане на делото, поради липсата на учредена от ищецът в полза на представляващия я адвокат са неоснователни по следните съображения:

По делото са представени пълномощни, с които адвокат Ц. И. Парисова – И. е упълномощена да представлява ищеца, както извънсъдебно пред дружеството – авиопревозвач, така и в заповедното и исково производство. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. Дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка, следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.

Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и своя преценка да потвърди същите.

Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./. Предвид гореизложеното и с оглед представените по делото доказателства /електронна кореспонденция, покана за изпълнение на парични задължения и приложения към нея списък на пътници, имащи право на обезщетения за закъснение или отмяна на полети, изпълнявани от ответника – авиопревозвач/, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски.

От събраните по делото доказателства се установява, че от името на ищецът е заведена извънсъдебна претенция пред ответното дружество и дори във водената електронна кореспонденция, представител на ответника е извършил признание на 3 обстоятелството, че в полза на ищеца е дължимо процесното обезщетение, включително и в постъпилата преди насроченото съдебно заседание молба. Независимо от горното, плащане от страна на ответника в полза на ищецът не е извършено, както извънсъдебно, така и в хода на развилите се пред настоящия съдебен състав заповедно и исково производства.

При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ищецът.

От името на същия е направено искане за присъждане на разноски, като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева, като в списъка по чл.80 ГПК е посочено, че сумата от 400лв. се дължи за изготвяне на искова молба и 400лв.- за процесуално представителство, претендира се и сумата от 92 лева – разходи за хотел за направата на които са представени доказателства.

От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно. Видно от представения в по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено възнагражедние в размер на 800лв., което едва в списъка по чл.80 ГПК е разбито на две суми от по 400лв. – за изготвяне на искова молба и за процесуално представителство. Разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиждат подобно разбиване на адвокатския хонорар, само в хипотеза в която изготвянето на исковата молба, не е последвано от процесуално представителство. В хипотеза като настоящата – изготвяне на ИМ и процесуално представителство от един и същ адвокат подобно разделяне на хонорара не е приложимо – дължи се едно общо възнаграждение, плюс допълнително за явяване в следващо съдебно заседание. В тази хипотеза съдът приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, предприетите процесуални действия и броя проведени съдебни заседания, възнаграждението на адвоката следва да бъде намалено на сумата от 450лв . Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в У., действащо чрез „У.Е.У.“ КФТ – клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., зона Летище С., сграда ИВТ, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 475 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.