Определение № 38168 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38168 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110116649 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. София” ЕАД, ЕИК ............, срещу Д. К. К., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, п.к. 1000, обл. София, общ. Средец, ул. ............, инст. № **********, тъй като между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът поддържа, че в периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. е доставял топлинна енергия на стойност 1 186,89 лева – главница, ведно със законната лихва от 03.08.2023 г.

(датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането. Твърди се, че ответникът не я е заплатил, поради което е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва на стойност 187,85 лева за периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г.; сумата от 35,01 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 7,14 лева за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43697/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к. 1000, обл. София, общ. Средец, ул. ............, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се 1 осъществявала при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на КЕВР. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 31, ал. 1 и чл. 33, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и стойността на фактурата за отчетния период, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дружеството начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ (общата фактура). Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било „Техем сървисис“ ЕООД. Сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа се, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства – преписи от Заявление за издаване на заповед за изпълнение; Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; Нотариален акт за продажба (№ 122, том VI, рег. 2028, д. № 1012/1939 г.); Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда; Извлечение от сметки по месеци за процесния период; Договор от 30.07.2002 г. между СЕС и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; Съобщения към Общи фактури (№ ......../31.07.2021 г. и № .......31.07.2022 г.); Протокол от 29.07.2002 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между „Т. София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Направено е доказателствено искане за привличане на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, за допускане изготвянето на заключения по СТЕ и СЧЕ, за задължаване на трето за спора лице по чл. 192, ал. 1 ГПК (Столична община, дирекция „Местни данъци и такси“) да представи данъчна декларация за имота, за изискване от СО, район „Средец“ на удостоверение за родствени връзки на ответника до VI-та степен и за прилагане на ч.гр.д. № 43697/2023 г. по описа на СРС, 24 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д.

А., е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло 2 по основание и размер като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението, че през процесния период Д. К. в качеството на собственик на процесния имот е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (и чл. 154, ал. 1 ЗЕ), като сочи, че с исковата молба не са представени доказателства, установяващи това обстоятелство. Оспорва в топлоснабдения имот да е използвана доставяната от ищеца топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., както и сумите да са начислени на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че отразеното количество ТЕ в Съобщение към фактура № ........ от 31.07.2021 г., Съобщение към фактура № 1021588039 от 31.07.2022 г. и извлечението от сметки не е реално консумирано, като оспорва посочените документи като частни свидетелстващи документи, необвързващи съда с материална доказателствена сила. Поддържа, че уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота, и общият топломер в абонатната станция не са преминали съответните периодични проверки и не са технически изправни. Оспорва претенцията за мораторна лихва с довод, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува на интернет страницата си данни за дължимите суми за ТЕ. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Възразява срещу искането на ищеца по т. VII за изискване на удостоверение за родствени връзки на ответника до VI-та степен като неотносимо към предмета на делото и моли вещите лица по СТЕ и СЧЕ да работят само въз основа на приетите по делото доказателства. Моли да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на топлоснаден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

3

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, респективно отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Основателно е искането за конституиране на трето лице-помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Същото следва да бъде задължено по чл. 192 ГПК да представи документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение за имота на ответниците през процесния период, отчет на измервателните уреди в СЕС, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки през процесния период на представител на ЕС и протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС.

Доказателственото искане за изготвяне на заключение по СТЕ и СЧЕ следва да бъдат уважено, доколкото е необходимо за установяването на факти, включени в предмета на доказване.

Ищецът следва да представи доказателства, че топломерът на абонатната станция е преминал съответния периодичен контрол, т.е. че е годно измервателно средство към процесния период.

Следва да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 21217/23 г. по описа на СРС, 24 с-в.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни на какво основание е възникнало твърдяното облигационно правоотношение. При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.12.2026 г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a01a9b5b-261c-4b16-8813-41806fb6e83f