Решение № 921 от 28.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Варна, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501583 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11178/16.03.2026 г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител **********, рег. № 892, с район на действие ОС – Варна, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, длъжник по изпълнително дело № 20268920400048 по описа на ЧСИ **********, срещу разпореждане от 09.03.2026 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 1 790 евро е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Твърди се, че длъжникът е застрахователно дружество, което нормативно е задължено да образува и поддържа технически резерви, включително резерви за предстоящи плащания по предявени претенции за застрахователни обезщетения. Излага се, че дейността на застрахователя подлежи на държавен контрол, а при неплатежоспособност на застраховател задълженията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се покриват от Обезпечителния фонд, администриран от Гаранционния фонд. Поради това според жалбоподателя вземането е гарантирано събираемо и то в кратък срок. Посочва се още, че взискателят се е ограничил до образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху банкови сметки, без да са отправяни допълнителни искания за насочване на изпълнението към конкретно имущество и без да са предприемани последващи изпълнителни действия.

Счита се, че изпълнителното дело не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1

— за образуване на изпълнително дело, но не и по чл. 10, т. 2 от същата наредба.

Жалбоподателят поддържа, че нормите, препращащи към минималните размери по Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилагат като обвързващи. Иска се разпореждането на съдебния изпълнител да бъде отменено, адвокатското възнаграждение да бъде намалено, както и съответно да бъде намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение е включен в общия размер на задължението.

Моли се разпореждането на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено, а с оглед на това, че същото е включено в общия размер на задължението, да се намали размера и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя В. С. Б., чрез адв.

С. П. В., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взискателят поддържа, че разпореждането на ЧСИ е правилно и законосъобразно. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението преди образуване на изпълнителното производство, а събирането на вземането е осъществено след налагане на запор върху банкови сметки. Според взискателя адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. и не подлежи на намаляване. Сочи се още, че адвокатът е извършил действия не само по образуване на изпълнителното дело, но и по процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричното вземане. Моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено, като претендира и разноски в настоящото производство.

Частният съдебен изпълнител ********** е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, с които намира жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, в която е посочен изпълнителен способ и са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ за извършване на пълно имуществено проучване и определяне на начин на изпълнение. Излага, че са извършени справки за длъжника, изпратена е покана за доброволно изпълнение и е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Според съдебния изпълнител процесуалните действия на пълномощника на взискателя не се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително производство, поради което е налице основание за прилагане както на чл. 10, т. 1, така и на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.

От фактическа страна:

Изпълнително дело 20268920400048 по описа на ЧСИ ********** е образувано на 30.01.2026г. по молба на В. С. Б., чрез процесуалния му представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист № 14/23.01.2026г. издаден по в.т.д.№ 404/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна дължими от длъжника „Дженерали Застраховане“ АД, а именно сумата от 25 564,59 евро, ведно със законната лихва считано от 11.03.2022г.

В молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. № 04174/30.01.2026 г. взискателят е поискал присъждане и събиране на адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 1 790 евро. Към молбата е приложено пълномощно за процесуално представителство с разписка за изплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер.

С разпореждане от 30.01.2026 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е приел за събиране в полза на взискателя сумата от 1 790 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

На 30.01.2026 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 02641/30.01.2026 г., адресирана до длъжника „Дженерали Застраховане“ АД, същата е връчена на длъжника на 06.02.2026 г.

2

На 30.01.2026г. е изпратено запорно съобщение изх. № 2685/30.01.2026 г. до „Инг Банк Н.В.-клон София“, с което е наложен запор до размера на дълга на банковите сметки на „Дженерали Застраховане“ АД.

Видно от писмо изх.№ 22990/13.02.2026г. адресирано до ЧСИ **********, третото лице „Инг Банк Н.В.-клон София“ е уведомило, че запорното съобщение е получено на 09.02.2026г. и сумата от 42 354,33 евро е преведена по банковата сметка на съдебния изпълнител на 13.02.2026г. Приложено е и преводно нареждане за извършения кредитен превод.

На 18.02.2026г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело. Във връзка с това е поискано и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 09.03.2026г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело.

Указал е, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, а върху разноските за адвокатско възнаграждение не е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу акт на съдебния изпълнител, с който е отказано намаляване на приети разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, който попада в предметния обхват на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. С оглед надлежната легитимация се установява, че изхожда от длъжника по изпълнителното производство, като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в закона случаи. Този принцип обаче не означава, че върху длъжника следва да бъдат възлагани всички разноски, уговорени или заплатени от взискателя, независимо от тяхната необходимост и съразмерност. Отговорността на длъжника обхваща разноските, които са необходими за осъществяване на изпълнението и съответстват на действителната фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение и при преценката на адвокатските възнаграждения, претендирани като разноски по изпълнителното производство, доколкото въпросът за разноските е уреден в общата част на ГПК и чл. 79 ГПК изрично урежда отговорността за разноските по изпълнението. При направено от длъжника мотивирано възражение за прекомерност съдът следва да провери съотношението между заплатеното адвокатско възнаграждение, действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и конкретния обем адвокатска работа, подлежаща на възлагане върху длъжника.

В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът извършва самостоятелна преценка за фактическата и правна сложност и не е обвързан от ограничението по § 2 от Наредба № 1/2004 г. Намаляването на възнаграждението не засяга вътрешното отношение между адвокат и клиент, а единствено размера на разноските, които могат да бъдат възложени върху насрещната страна.

3

Съдът съобразява и дадените в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че от разноските за възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство се признава онази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. При тази преценка следва да се отчита и различната роля на адвоката при възлагане на изпълнението на държавен съдебен изпълнител и при възлагане на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да бъде възложено и определянето на изпълнителния способ.

В настоящият случай непосредствен обект на съдебна проверка е дали приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение от 1 790 евро представлява необходим и съразмерен разход по изпълнението, който следва да бъде възложен върху длъжника. По отношение на въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя. Видно от материалите по изпълнителното дело, плащането по сметка на ЧСИ ********** е постъпило на 13.02.2026г., т. е в срока за доброволно изпълнение, доколкото ПДИ е връчена на длъжника на 06.02.2026г. Обстоятелството, че плащането е осъществено след като върху банковата сметка на длъжника е наложен запор, в случая е ирелевантно, предвид това че плащането на целия дълг е осъществено в срока за доброволно изпълнение, което е довело до отпадане на необходимостта от предприемане от взискателя на каквито и да било последващи подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело действия, с който да се реализира вземането по принудителен ред. Наложеният запор на парично вземане на длъжника е извършено успоредно с изпращане до длъжника на ПДИ, за което последният е уведомен съгласно чл.428, ал.2 от ГПК, има обезпечителен характер и цели да подготви последващите принудителни действия, в случай на липса на доброволно изпълнение от длъжника. Обезпечителният запор не съставлява действие по същинско принудително изпълнение именно защото е недопустимо срещу длъжника да бъдат извършвани изпълнителни действия в срока за доброволно изпълнение. Нещо повече, посочването от взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело на конкретни способи, чрез който най-бързо и лесно ще бъде събрано вземането е елемент от редовността на молбата по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК и не представлява някаква различна от образуването на изпълнителното дело допълнителна работа, насочена към принудително събиране на паричното вземане. Аналогично и за извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника, доколкото то предхожда образуването на изпълнителното дело и обезпечава подаването на редовна молба по смисъла на чл.426, ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за присъждане на увеличен размер на адвокатското възнаграждение над минимално дължимия за образуване на изпълнителното дело, предвид постъпилото плащане на целия дълг от длъжника в срока за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като не се е наложило взискателят, респективно процесуалният му представител да предприемат реални изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането след изтичане на срока за доброволно изпълнение.