Определение № 3197 от 08.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3197 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20255300502517 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. Д. А. и А. К. А., двамата чрез адв. С. К. против Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение №4659/03.06.2025г., издадена по ч.гр.д.№10036/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.състав, в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок, подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателите сочат, че не следвало да отговарят за разноски в производството, доколкото не дали повод за завеждане на делото, не им била предоставена възможност да заплащат месечните вноски, дължими за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата, нямали информация по коя банкова сметка да преведат съответните суми. Не им била предоставена информация кой бил избран за управител на етажната собственост, с оглед на което отправяли запитвания до община Пловдив, но без резултат. На адреса на сградата нямало информационно табло или пощенски кутии. Сочат, че заявителят е завел четири дела срещу жалбоподателите за различни периоди, като единствената му цел била да генерира разноски. Считат, че сумата в размер на 400 лв., дължима за адвокатско възнаграждение била несъразмерна спрямо претендираното вземане от 203.85 лв.

Конкретното производство не се отличавало с фактическа и правна сложност. Молят за отмяна на заповедта за изпълнение в частта за разноските или евентуално за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил и отговор от заявителя Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. ..................................................., представлявано от управителя К.

Г. К., чрез адв. Е. А., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба.

Излага съображения, че длъжниците дали повод за образуване на делото, тъй като плащането на задължението било извършено след образуване на заповедното производство.

От друга страна, в случая била спазена и процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като в законоустановения срок били поставени съобщенията за изготвени протоколи от проведените ОСЕС. От момента на поставяне на съобщенията за изготвени протоколи във входа на сградата, длъжнциите могли да поискат да им се предостави копие от самите протоколи от проведеното ОСЕС. Размерът на адвокатското възнаграждение бил съобразен с правната и фактическа сложност на казуса. Работата на проц. представител не се изчерпвала само с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а била 1 предшествана от проверка на документите по свикване и провеждане на ОСЕС и пр. Делото се отличава с особеност, предвид че заявителят бил с особена правосубектност. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство е инициирано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. ..................................................., представлявано от управителя К. Г. К. против К. Д.

А. и А. К. А.. Предмет на заявлението е парична сума от 203.85 лв., представляваща разходи за стопанисване, поддръжка, управление и ремонт на общите части на сградата в режим на етажна собственост за периода от 01.2025г. до 05.2025г. Претендират се и разноски в размер на 25 лв. държавна такса, както и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Заповедният съд е издал Заповед № 4659/03.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 203.85 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2025г. до окончателното плащане, както и за разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 400 лв.- адвокатско възнаграждение.

Постъпило е възражение по чл. 414а ГПК от длъжниците, с което сочат, че заплатили задължението си за главница, лихва, както и държавна такса, след получаването на заповедта за изпълнение и в съответния срок. Изразяват становище, че не дължат разноски, тъй като не дали повод за образуване на делото. Сочат, че за проведените общи събрания разбрали към момента на връчване на Заповедта за изпълнение. До този момент не знаели и какви суми се гласували на общото събрание, срок за плащане и пр. В сградата липсвало инфорамационно табло, не минавал касиер. Отделно от това адвокатското възнаграждение било прекомерно.

Постъпило е и становище от заявителя, с което признава направеното след образуването на заповедното производство плащане в общ размер от 231.71 лв. Сочи, че длъжниците не заплатили дължимите разноски, като в същото време последните дали повод за образуване на делото, във вр. с което се излагат подробни аргументи. На следващо място претендираното адвокатско възнаграждение било съответно на особеностите на производството. Излагат се аргументи, сходни с тези от отговора на частната жалба, депозирана във въззивното частно производство. Не се поддържа искането за издаване на изпълнителен лист за главницата и лихвите, но се поддържа искането за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските в размер на 400 лв., представляващи дължимото адвокатско възнаграждение.

Постъпил е и отговор от длъжниците на така депозираното становище, а също е постъпило и допълнително становище от заявителя.

Настоящият състав, след като прецени материалите по делото и събраните доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка за допустимост на частната жалба съдът намира, че същата е преждевременно изпратена на въззивната инстанция за произнасяне.

Разпоредбата на чл.414а, ал.3 ГПК дава възможност на длъжника да възрази против разноските за производството и при постъпило в срок становище от заявителя заповедният съд се произнася както по възражението, така и по становището на заявителя. Изрично, чл.

414а, ал. 5 ГПК предвижда произнасяне на съда по възражението на длъжника и постъпилото становище, което включва и произнасяне по възражението на длъжника за недължимост на разноските поради наличието на хипотезата на чл. 414а, ал. 3 ГПК. Това ще рече, че правомощие на заповедния съд е да се произнесе по релевираните от длъжника възражения за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски.

Поради това при подадено възражение по чл. 414а от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК. В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение.

2

С оглед изложеното съдът намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 5, изр. второ от ГПК по възражението на длъжниците, в т.ч. за прекомерност на адвокатско възнаграждение, и по постъпилото становище на заявителя.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 2517/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, IX гр.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, I гр.състав, за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3