Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 13.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 866/2026
Вид
Решение № 236
Подписан
13.07.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Катя Господинова, Миглена Маркова, Ина Ивайлова Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Господинова

Членове:

Миглена Маркова

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Анелия Деведжиева в присъствието на прокурора Данаила Ст. Станкова като разгледа докладваното от Миглена Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600866 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на на адв. М.Х. – защитник на подс. С. Г. Г. срещу Присъда № 242/02.12.2025г. постановена по НОХД № 3506/2023г. по описа на ПРС, ХХVІ -ти н.с.

С Присъда № 242/02.12.2025г. постановена по НОХД № 3506/2023г. по описа на ПРС, ХХVІ -ти н.с., подс. С. Г. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на 1/една/ година лишаване от свобода. На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС изпълнението на така наложеното наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.

На осн. чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 2/две/ години наложено по ЧНД № 1808/2018г. на РС- Бургас. Същото е определено да се изтърпи при първоначален общ 1 режим.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. С. Г. е осъден да заплати разноските по делото.

С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв.М. Х., с която съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвид приобщените по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК обяснения на подс. С.Е., доколкото същият вече има качеството на свидетел и по отношение на него нормата на чл.279 от НПК е неприложима.

Навеждат се доводи и че липсват мотиви предвид липсата на преки доказателства, които да обосноват по категоричен и безспорен начин авторството на деянието. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. М.Х. поддържа жалбата си с изложените в нея съображения, като развива доводи, че обвинението е неясно, поради наличие на съществени противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт и липса на конкретно описани действия извършени от подсъдимия. Сочи се, че липсват преки доказателства за виновността на подсъдимия, а наличните косвени не могат да образуват верига от заключения, която да обоснове категоричен извод въз основа на който същия да бъде признат за виновен. Иска се присъдата да се отмени като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова оправдателна такава или атакуваната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПРС.

Подсъдимият Г. поддържа защитника си и твърди, че не е знаел, че свид.Л.А. ще извърши кражби, а взетите от него стоки си ги е заплатил. Моли да бъде признат за невиновен.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива. Излагат се съображения, че мотивите са обосновани и вътрешно непротиворечиви, а 2 обвинението доказано по категоричен и безспорен начин предвид показанията на свидетелите – С., К. и Е., заключението на извършената съдебно техническа експертиза, както и обясненията на подсъдимия, предвид което се пледира присъдата да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбите и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на РС-Пловдив за ново разглеждане е неоснователно. Несподелима е тезата за разминавания между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитив, доколкото в същите са описани действията на подсъдимия и неговите съизвършители, а в диспозитава те са квалифицирани като престъпна деятелност по смисъла на чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК. Така направените възражения и в проведеното по делото разпоредително заседание по делото са били предмет на разглеждане и обсъждане както от състава на РС-Пловдив провел го, така и от състав на ОС-Пловдив в производство по гл.ХХІІ-ра от НПК, които не са установили основателност във възраженията на защитата и подсъдимия. Въззивния съд намира, че обвинението е ясно и точно формулирано, като не страда от неясноти, разминавания и непълноти, които да не позволят на подсъдимия и защитника му да разберат обвинението и да организират защитата си. Предвид липсата на допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, следва въззивният съд да разгледа делото по същество с оглед наведените в жалбата на адв.Х. възражения за допуснати нарушения на материалния закон и искане на подсъдимия да бъде признат за невиновен.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за 3 установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Г. Г. е роден на ******г. в гр. Р., обл. С.З., б., с българско гражданство, неженен, с ъ с средно образование, безработен, осъждан, с последен адрес : *********** и адрес за призоваване : ***********, с ЕГН :

**********.

С Определение за одобряване на Споразумение № 51/14.09.2017г. по НОХД № 296/2017г. по описа на РС – Раднево, подс.С. Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл. 194, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки – по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК за срок от 1 (една) година.

С Протоколно определение № 170/13.04.2018г. по НОХД № 97/2018г. по описа на РС - Бургас, подс. С. Г. бил признат за виновен за извършено на 04.09.2017г. в гр. Бургас престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години и „Глоба“ в размер на 2000 лева. На осн. чл. 66, ал.1 от НК така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ било отложено за срок от четири години.

С Определение № 720/16.05.2018г. по ЧНД № 1808/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в законна сила на 01.06.2018г., по НОХД №296/2017г. по описа на Районен съд – Раднево и по НОХД № 97/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл. 23, ал.1 и чл. 25, ал.1 от НК на подсъдимия било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на две години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от четири години. Към така определеното общо найтежко наказание е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Подс. С. Г., свид. С.Е. и Л.А. се познавали от дълги години, като последните двама живеели на семейни начала. Тримата употребявали наркотични вещества, поради което се нуждаели от парични средства, затова се уговорили да извършат кражби от магазини в малки населени места на територията на обл. Пловдив, тъй като там никой не ги познавал. Подс.С. Г., свид.С.Е. и Л.А. решили да се придвижат с лек автомобил „Нисан Кашкай“ с регистрационен номер ***********, който бил собственост на сина на Л.А. – 4

Г.А., но същият бил преимуществено ползван от последната. Тримата се уговорили, че подс. С. Г. и Л.А. ще влизат в магазините, като ще заговарят, ангажират и отвличат вниманието на продавачите в търговските обекти, докато на единия от двамата се отдаде възможност да отнеме парични средства, а в това време свидетеля С.Е. трябвало да паркира гореспоменатото превозно средство в близост до магазините и в него да изчаква другите двама, докато те извършат уговорените кражби.

В изпълнение на взетото решение, в сутрешните часове на 14.03.2020г., подс.С. Г., Л.А. и свид. С.Е. потеглили от гр. Раднево, обл. С.З. към обл.

Пловдив с лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с регистрационен номер ***********, управляван от последния. След като пристигнали в област Пловдив, те преминали през няколко населени места, като посетили няколко търговски обекти, но същите не им се сторили подходящи за извършване на намисленото по-рано от тях.

Свидетелката М.К. изпълнявала длъжността „**********“ в зеленчуков магазин, находящ се в с. Белозем, обл. Пловдив, ул. *******, със собственик Й.Д.. В обекта имало поставена охранителна камера за видеонаблюдение. На 14.03.2020г. свидетелката К. изпълнявала служебните си задължения в магазина, като както обикновено оставила дамската си чанта на стол зад щанда, на който се измервали и заплащали стоките. По време на работа, свидетелката К. извадила от чантата портмонето си - черно на цвят от естествена кожа, в което се намирала сумата от 80 /осемдесет / лева, личната карта, дебитната карта, както и паспорт за пейсмейкър, и след като се уверила, че посочената сума и другите документи в него са налични, го поставила отново на стола в близост до дамската й чанта, а след това продължила с работата си.

Около 18:45 часа на същата дата, подсъдимият Г. , свидетелят С.Е. и Л.А. се намирали в с. Белозем, обл. Пловдив. Те забелязали горепосочения зеленчуков магазин и решили да извършат кражба, така както се били уговорили по-рано. В изпълнение на намисленото, свидетелят Е. паркирал в близост до магазина, като от него слезли подс. С. Г. и Л.А.. Двамата се насочили към магазина, като първа в него влязла Л.А., която си закупила един банан от свидетелката К., а впоследствие в обекта влязъл и подс.С. Г., който се насочил към един от рафтовете с ябълки. Подсъдимият помолил свидетелката 5

К. да му помогне с избора на плодове, за да има възможност Л.А. да огледа, къде се намира оборотът. Така тя забелязала оставеното на стол зад щанда портмоне, собственост на свид.М.К., след което си закупила ягоди, ко ито заплатила и напуснала обекта. Подс. С. Г. си закупил една ябълка, като при претеглянето на щанда също забелязал портмонето на свидетелката К., след което и той напуснал магазина.

Около десет минути по-късно Л.А. се върнала в магазина, последвана от подсъдимия. Последният споделил на свидетелката К., че много е харесал закупената минути по- рано ябълка и желаел да си купи още, след което се насочил към най-отдалечения от щанда рафт с ябълки и помолил продавачката да му подаде торбичка, в която да сложи плодовете. Свид.М.К. изпълнила молбата му и отишла при него, за да му помогне, а в това време Л.А. се намирала пред щанда, зад който на стол било оставено портмонето на продавачката- свид.М.К.. Така след като Л.А. се убедила, че подс.С. Г. е отвлякъл вниманието на свид.М.К., тя взела портмонето, скрила го под мишницата си и напуснала обекта. За да не буди подозрение, подсъдимият отново закупил една ябълка, след което също напуснал магазина. Той и Л.А. се качили в лекия автомобил, в който ги чакал свид.С.Е., след което всички напуснали с. Белозем.

Няколко минути по-късно, свидетелката К. потърсила портмонето си, но не го открила. Около 19:15 часа на същата дата /14.03.2020г./ в магазина дошла собственичката – Й.Д., която след като разбрала за липсата на портфейла, предложила на свидетелката К. да прегледат записите от охранителната камера, разположена в магазина. При прегледа им ясно се видяло как Л.А. взела инкриминираната вещ и напуснала с него обекта. За случилото се свидетелката К. сигнализирала на тел. 112, след което било образувано досъдебно производство № 90/2020г. по описа на РУ – Раковски при ОД на МВР Пловдив.