Определение № 365 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600479 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по подаден от Европейски делегиран прокурор частен протест срещу определение от 16.02.2026 г. по н.о.х.д. № 1153/2025 г. по описа на СГС, 28-ми състав, постановено в разпоредителното заседание по делото, с което съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Европейската прокуратура, за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите.

Европейски делегиран прокурор е внесъл за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт за извършени, както следва: от К. Л. Т. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, извършено в периода от 01.01.2016 г. до 22.03.2022 г. в гр. София, като трайно структурираното сдружение е от него и лицата С. Л. З., В. А. А. и П. П. Т.; и престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 17.05.2019 г. до 22.03.2022 г. в с. Белотинци, общ. Монтана, чрез посредствен извършител М. А. И.; от В. А. А. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, извършено в периода от 01.01.2016 г. до 22.03.2022 г. в гр. София, като трайно структурираното сдружение е от него и лицата С. Л. З., К. Л. Т. и П. П. Т.; и престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 31.10.2018 г. до 31.10.2021 г. в с. Белотинци, общ. Монтана; от С. Л. З. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, извършено в периода от 01.01.2016 г. до 22.03.2022 г. в гр. София, като трайно структурираното сдружение е от него и лицата В. А. А., К. Л. Т. и 1

П. П. Т.; престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 07.02.2019 г. до 07.02.2022 г. в с. Белотинци, общ. Монтана; престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 05.10.2018 г. до 05.10.2021 г. в с. Белотинци, общ. Монтана, чрез посредствен извършител В. П. К. - З.; и престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 13.08.2018 г. до 13.08.2021 г. в с. Белотинци, общ. Монтана, чрез посредствен извършител М. А. П. и Г. Д. Р.; от П. П. Т. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, извършено в периода от 01.01.2016 г. до 22.03.2022 г. в гр. София, като трайно структурираното сдружение е от него и лицата С. Л. З., К. Л. Т. и К. Л. Т.; престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 20.05.2019 г. до 22.03.2022 г. в с. Белотинци, общ. Монтана; престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 13.11.2018 г. до 13.11.2021 г. в с. Белотинци, общ. Монтана; и престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 13.02.2019 г. до 13.02.2022 г. в с.

Белотинци, общ. Монтана, чрез посредствен извършител В. Т. В.; и от П. Р. П. престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК, извършено в периода от 25.09.2018 г. до 25.09.2021 г. в с. Белотинци, общ. Монтана.

В проведеното второ по ред разпоредително заседание по делото и пред друг съдебен състав страните взели становище по въпросите в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НК, като от нито една от тях не било изтъкнато наличието на допуснати в досъдебната фаза на процеса съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правата на подсъдимите.

След като изслушал страните, съдът не се съгласил със становището им за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, като констатирал и посочил фактически неясноти, пропуски и противоречия в съдържанието на обвинителния акт, които ограничават правото на защита на подсъдимите и правото им да разберат в какво точно са обвинени.

В депозирания пред настоящата инстанция частен протест срещу определението на съда се възразява срещу разбирането на съда за процесуалната негодност на обвинителния акт. Счита се, че внесеният в съда обвинителен акт формално изпълнява изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, тъй като в него са посочени времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение – следователно, отразени са фактите, които обуславят съставомерността на деянията според прокурора и участието на подсъдимите в тях, като е посочена и възприетата от прокурора правна квалификация. Констатираните от съда противоречия в обвинителния акт се възприемат като такива между интерпретацията на съда на доказателствата, събрани в хода на производството и тази, направена от прокурора и изложена от него в обвинителния акт, а дали изводите на прокурора са правилни би следвало да се установи в съдебното следствие и решаване на делото по същество. Подчертава се, че за втори път всички подсъдими и техните защитници не заявяват да има неяснота в обвинителния акт, която да прави обвинението неразбираемо и по този начин ограничаващо правото им на защита, и изразяват желание делото да приключи по една от диференцираните процедури по НПК.

2

Изводът на СГС за необходимостта от връщане на обвинителния акт на Европейския делегиран прокурор, като несъответен на изискванията на чл.

246 от НК, се споделя и от настоящия състав на Апелативен съд – София.

Законосъобразно и в съответствие със съдържанието на обвинителния акт първоинстанционният съд е преценил, че по обвинението срещу подс. К. Т. по чл. 254б, ал. 1 от НК е инкриминиран период от 17.05.2019 г. до 22.03.2022 г. и се твърди деянието да е извършено чрез посредствен извършител М. А. И., като управител и собственик на „Нова Строй Тийм“ ЕООД. В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди от фактическа страна, че договорът за безвъзмездна финансова помощ по процедура „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ с Министерство на икономиката, в чиято структура е била ГД „Европейски фондове и конкурентоспособност“, е бил сключен от М. И. на дата 20.11.2017 г., като подсъдимият Т. се възползвал от доверието на майка си, която нямала престава за дейността на дружеството, не била запозната с условията на кандидатстване на процедурата и със съдържанието на документите, които й били давани от сина й за подпис. В съдържанието на обвинителния акт няма изложени каквито и да било фактически твърдения за ролята на И. като посредствен извършител в инкриминирания период от 17.05.2019 г. до 22.03.2022 г., през който период вече не тя, а К. Т. е бил управител и собственик на „Нова Строй Тийм“ ЕООД, тъй като още на 19.12.2017 г. И. му е прехвърлила собствеността на дружеството.

Въззивният съд споделя и становището на първия съд, досежно наличието на съществено противоречие в съдържанието на обвинението срещу подсъдимия В. А., и по-конкретно относно това кой е периодът, в който се твърди да е извършено престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК. Както правилно е отбелязал първостепенният съд в атакуваното определение, според изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт последният актив, закупен със средствата, отпуснати във връзка със сключения договор за безвъзмездна финансова помощ с Министерство на икономиката, е бил пуснат в експлоатация на 31.08.2018 г. и от тази дата е започнал да тече тригодишния период /т. е. до 31.08.2021 г./ в който дружеството бенефициент е следвало да използва активите за развиване на дейността си в изпълнение на целите и дейностите, заложени в проекта - докато в диспозитива на обвинението е инкриминиран период от 31.10.2018 г. до 31.10.2021 г.

СГС е констатирал и противоречие, водещо до неяснота на обвинението по чл. 254б, ал. 1 от НК срещу подсъдимия П. П.. При него е инкриминиран период от 25.09.2018 г. до 25.09.2021 г., във връзка с „Верда 008“ ЕООД, чийто собственик и управител според съдържанието на обвинителния акт е бил подсъдимият П. и той лично е извършител на деянието, като е сключил процесния договор с Министерство на икономиката за безвъзмездна финансова помощ и е разпоредил какво да стане с активите, които са закупени във връзка с този договор. Описано е, че подсъдимият П. е бил наясно с 3 условията за кандидатстване по оперативната програма, включително целите и дейностите, заложени в договора, но решил да не развива дейност в дружеството си и да не изпълнява тези цели и дейности; че след закупуване на съответните съоръжения съгласно договора е разпоредил същите да бъдат складирани на различни терени в района на гр. Монтана, като при необходимост за нуждите на „Интерпром“ ООД и с оглед отдаване под наем били премествани, докато накрая на неустановена дата били преместени в село Белотинци в имот с конкретен идентификатор. Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че в противоречие с така изложеното, в обвинителния акт се описват действия на останалите подсъдими - К. Т., В. А., С. З. и П. Т., и то в такава поредност, която се свързва със сключването на всички процесни договори за финансова помощ, включително и този, касаещ дружеството „Верда 008“ ЕООД, чийто собственик е подсъдимият П. П.. Поради това, изложеното по отношение личното решение на подсъдимия П. за кандидатстване по оперативната програма, и след това личното му решение да не развива дейност с дружеството и да не изпълнява целите и дейностите по програмата, влиза в противоречие с твърдението от фактическа страна за намесата на останалите подсъдими към сключения лично от П. П. договор по оперативната програма, касателно дружеството „Верда 008“ ЕООД. Поради това, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, изложеното съдържа неяснота, препятстваща възможността и на останалите подсъдими да се защитават срещу конкретните факти и обстоятелства от обвинителната теза, досежно този пункт от обвинението.

Следва да бъде споделена и констатацията на първоинстанционния съд за наличието на противоречие, респ. и неяснота в обвинителната теза по отношение обвинението по чл. 254б, ал. 1 от НК срещу подсъдимия П. Т., във връзка със сключения договор между Министерство на икономиката и „КВП Консулт“ ЕООД. В обвинителния акт е посочен инкриминиран период от 13.11.2018 г. до 13.11.2021 г. и се твърди, че престъплението е извършено лично от подсъдимия Т. в този период. Същевременно е записано, че договорът е бил сключен от бащата на П. Т. – П. Т. на дата 09.08.2017 г., в качеството му на управител и собственик на „КВП Консулт“ ЕООД, както и че на 28.06.2020 г. П. Т. починал, дяловете от дружеството били наследени от сина му П. Т. и дъщеря му, като П. Т. откупил дружествените дялове от сестра си и станал едноличен собственик на капитала. Следва да се отбележи, че съгласно обвинителния акт подсъдимият П. Т. е кандидатствал заедно с обвиняемите К. Т., В. А. и С. З., посредством собственици и управители на деветте дружества, с всяко едно от дружествата “Евалон 1“ ЕООД, „Нова строй тийм“ ЕООД, „КВП – Груп“ ЕООД, „ТК дрийм билд“ ЕООД, „ТК билд“ ЕООД, „Верда 008“ ЕООД, „КВП – Консулт“ ЕООД, „Амбър ойл“ ЕООД и „Научно-технически съюз по строителство – консултинженеринг“ ЕООД, по процедурата „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, и всяко от дружествата е била одобрено за безвъзмездна финансова помощ и е сключило административни договори с Главна дирекция „Европейски 4 фондове за конкурентноспособност“ като Управляващ орган за безвъзмездна финансова помощ, още в периода от 09.09.2017 г. до 24.11.2017 г., т.е. по времето, когато собственик и управител е бил бащата на Т.. При така изнесеното в обстоятелствената част, действително не става ясно, на база какви конкретни действия на П. Т. прокуратурата твърди той да е извършил престъплението в периода 13.11.2018 г. – 13.11.2021 г., при условие, че е станал собственик на процесното дружество най-рано на дата 28.06.2020 г. и няма изложени факти за това, какво е било конкретното му отношение към сключването на договора от баща му преди това.