Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 512 от 05.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 55/2021
Вид
Решение № 512
Подписан
05.09.2022
В сила
05.09.2022
Състав
Ангелина Бисеркова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Благоевград, 05.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20211200100055 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от адв.П.К., САК, действаща като пълномощник на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р*** срещу ЗД „***“ АД, гр.София, бул.“***.

По същество на спора е постановено решение № 372/21.06.2022г., с което ответникът ЗД „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***, представлявано от Р.Б.а-изпълнителен директор и Д.Д.- прокурист, е осъдено да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р*** както следва: сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, от травматичните увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“***“, по вина на Д. М. См. –водач на л.а.“***“ рег.№ Е ***, застрахован към същата дата в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2021г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата над уважения размер до претендирания от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, както и за законна лихва върху главницата за периода от 18.09.2019г. до 30.03.2021 г. /включително/ е отхвърлен като неоснователен; сумата 1 980.00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“***“, по вина на Д. М. См. –водач на л.а.“***“ рег.№ Е ***, 1 застрахован към същата дата в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2021г. до окончателното й изплащане, като искането за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.09.2019г. до 30.03.2021г. /включително/ е отхвърлено като неоснователно.

На 18.07.2022г. по делото е постъпила молба вх.№ 8140, подадена от процесуалния представител на ЗД „***“ АД, гр.София, бул.“***, в която се сочи допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, в частта относно началната дата на законната лихва, дължима върху присъдените в полза на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Наред с това счита, че е налице явна фактическа грешка и в частта относно определеното адвокатско възнаграждение /не сочи кое точно адвокатско възнаграждение – на ищеца или на ответника/.

Препис от молбата е изпратена на насрещната страна, която депозира писмен отговор /вх.№ 9376/23.08.2022г./, обективиращ становище за неоснователност на искането на ответника по реда на чл.247 от ГПК.

На 21.07.2022г. пълномощникът на ищцата депозира молба вх.№ 8348 с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение в частта относно датата, от която се дължи законна лихва за забава върху присъдените в полза на молителката обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в указания срок не депозира писмено становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните, материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съгласно чл.247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по искане на страните може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

В настоящия казус видно от мотивите на процесното решение, съдът е приел, с оглед обстоятелствата, че на 30.12.2019г. ищцата е предявила пред застрахователя –ответник, претенции за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП, които не са определени и изплатени от застрахователя в срока по чл.496, ал.1 КЗ, че ответникът дължи законна лихва за забава върху присъдените в полза на ищцата обезщетения, считано от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ /30.03.2020г./, т.е. считано от 31.03.2020г. до датата на окончателното изплащане на обезщетенията. В тази връзка е приел за 2 основателно и е уважил като такова искането на ищцата за присъждане на законна лихва за забава върху дължимите от ответника обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 31.03.2020г. до окончателното им изплащане, а искането за законна лихва върху тези суми за претендираните периоди преди 31.03.2020г. / 18.09.2019г.-30.03.2020г./ е прието за неоснователно и като такова е оставено без уважение. При така формираната воля на съда относно предявените искове в мотивите, стр.12, абзац 4 и в диспозитива на решението, стр.14, абзац 1 и 2, е посочена като начална дата на дължимата законна лихва за забава на всяко едно от дължимите от ответника обезщетения датата 31.03.2021г., вместо правилната 31.03.2020г., а като крайна дата на периода, за който неоснователно се претендира законна лихва за забава на дължимите главници за обезщетения е посочена 30.03.2021г. вместо 30.03.2020г. Т.е. несъмнено се установи, че в мотивите и дипозитива на решението неправилно е посочена началната дата на дължимата от ответника законна лихва за забава на присъдените в полза на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и крайната дата на периода, за който се претендира неоснователно законна лихва за забава върху присъдените обезщетения, които грешки следва да се отстранят по предвидения в закона ред.

Мотивиран от горното и на основание чл.247 от ГПК , съдът РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 372/21.06.2022г., постановено по гр.д. № 55/2021г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта относно началната дата на дължимата законна лихва за забава върху присъдените обезщетения, както и крайната дата на периода, за който се претендира неоснователно законна лихва за забава върху присъдените обезщетения като записването:

„ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***, представлявано от Р.Б.а-изпълнителен директор и Д.Д.прокурист да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р*** сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди болки, страдания и неудобства, от травматичните увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“***“, по вина на Д. М. См. –водач на л.а.“***“ рег.№ Е ***, застрахован към същата дата в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер до претендирания от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, както и за законна лихва върху главницата за периода от 18.09.2019г. до 30.03.2021 г. /включително/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление 3 гр.София, бул.“***, представлявано от Р.Б.а-изпълнителен директор и Д.Д.прокурист да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р*** сумата 1 980.00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“***“, по вина на Д. М. См. –водач на л.а.“***“ рег.№ Е ***, застрахован към същата дата в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.09.2019г. до 30.03.2021 г. /включително/ като НЕОСНОВАТЕЛНО“ да се чете:

„ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***, представлявано от Р.Б.а-изпълнителен директор и Д.Д.- прокурист да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р*** сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, от травматичните увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“***“, по вина на Д. М. См. –водач на л.а.“***“ рег.№ Е ***, застрахован към същата дата в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер до претендирания от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, както и за законна лихва върху главницата за периода от

18.09.2019г. до

30.03.2020г.

/включително/ като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***, представлявано от Р.Б.а-изпълнителен директор и Д.Д.- прокурист да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р*** сумата 1 980.00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“***“, по вина на Д.

М. См. –водач на л.а.“***“ рег.№ Е ***, застрахован към същата дата в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.09.2019г. до 30.03.2020 г. /включително/ като НЕОСНОВАТЕЛНО“ .

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съдСофия в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4