Определение № 348 от 05.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500166 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и сл.ГПК.

С определение №134/07.02.2023г., постановено по гр.д.№2329/2022г. е върната искова молба подадена от Л. Г. Н., ЕГН ********** и К. И. Н., ЕГН **********, с адрес на двамата: *** срещу Г. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*** и производството по гр.д.№2329/2022г. е прекратено, като недопустимо.

Преписи от определението са връчени на страните на 23.02.2023г.

В срока за обжалване, определен в чл.275, ал.1 ГПК по делото са постъпили жалби от Г. Л. Н. и от ответниците Л. Г. Н. и К. И. Н..В подадената от Г. Н. жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Сочи признание на иска и наличие на фактически обстоятелства, субсумиращи се в законовите разпоредби, регламентиращи отмяна, разваляне на този вид сделки, в отсъствие на законово или друго изискване за знание на номерата на законови текстове, на които жалбоподателят основава правата си.Изразено е несъгласие с изложените съображения, че отправяни явни закани за убийство и изхвърляне на техни предмети, не е достатъчно за уважаване на иска, като противопоставя тезата, че реализирането на престъпното деяние би обезмислило воденето на процеса, тъй като въззивникът е наследник на дарителите.В съответствие с изложеното е формулирано искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на 1 делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

Жалба срещу прекратителното определение е подадена и от Л. Г. Н., живущ в *** , ЕГН ********** и К. И. Н., ЕГН ********** живущ в *** – ищци в първоинстанционното производство.Доводите и исканията в тази жалба са напълно идентични с доводите и исканията в предходната жалба.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Л. Г. Н. и Каят И. Н. са предявили срещу Г. Л. Н. искова молба.В исковата молба са изложени твърдения за това, че с нотариален акт №113, том ІІ, н.д.№283/2018г. са прехвърлили на сина си Г. Л. Н. , собствения си недвижим имот, представляващ СИО – самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота гр.*** – жилище, самостоятелен обект, на едно ниво, с площ 52.40 кв.м., принадлежащи части 2.057%, от общите части на сградата при съседи: ***, ***, под обекта

*** 12.След прехвърляне на жилището, през 2020г. започнал един постоянен и непрекъснат тормоз срещу дарителите, изразяващ се в отправяни заплахи за живота им, както и за изхвърляне от жилището им.Междувременно вещите им били изхвърляни пред входната врата, започнал да ги следи, да ги заплашва пред други хора, да ги пита къде ходят и какво правят.Описаното поведение на ответника добило известност сред съседи и случайни хора, както и техни общи познати.Ищците декларират, че се страхуват за живота си, че ще бъдат принудени да напуснат жилището си.В съответствие с изложеното е формулирано искане за разваляне на коментираната сделка.

С исковата молба е представен нотариален акт №113, том ІІ, рег.№3702, дело №283/2018г. обективиращ посочения в исковата молба договор за дарение, вписан в СВ вх.рег.№4439, акт №741, том ХVІІ, дело №2143.договор за дарение, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал-.1 ДОПК, схема №15-629202-03.09.2018г.

С определение №1332/20.12.2022г.,съдът е дал разяснения относно характера на договора за дарение – определен, като едностранна сделка, посочил е и възпроизвел съдържанието на законовите норми, съдържащи посочване на причините за отмяна на този вид сделки и е дал указания за 2 уточнение на исковата молба, доколкото изложените причини за отмяна на дарението не попадат сред посочените в закона.Също така съдът е указал на ищеца да представят документ за внесена по сметка на съда държавна такса, изчислена съобразно чл.69, ал.1 т.4 във вр. с т.2, вр. с чл.71, ал.2 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 67.42 лв, да впишат исковата молба в СВ при РС – Дупница, в съответствие с предвиденото в чл.114 и чл.112 ЗС и да посочат, кога са станали известни основанията за отмяна на дарението.Изрично е подчертано, че при неотстраняване на нередовностите в определения срок исковата молба подлежи на връщане, а производството на прекратяване.

На 23.01.2023г. на ищците са връчени преписи от определението.В същия ден от тяхно име е постъпила молба, с която е потвърдено искането за разваляне на договора, поради виновно поведение на надарения, поради отправяни закани за убийство, възбудили основателен страх за осъществяването им, до дяловете на прехвърлителите а именно за целия апартамент.Посочено е, че е внесана държавна такса в размер на 50.00 лв и са поискани допълнителни разяснения, във връзка с дадените указания за внасяне на държавна такса.

След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на 01.03.2023г. е постъпила молба вх.№1064/01.03.2023г-, с която ищците са се позовали изрично на разпоредбата на чл.227, б.“А“ ЗЗД и са представили по делото документ за плащане по сметка на съда на държавна такса, възлизаща на 18.00 лв.С молба вх.№10499/20.12.2022г. пък е представена вносна бележка, за платена по сметка на съда държавна такса в размер на 51.55 лв.

Преписи от исковата молба са връчени на ответника, който се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор.В подадения писмен отговор чрез пълн.к адв.Николай Н. се съдържа признание на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и на предявения иск.Ответникът прави искане за разваляне на договора , поради негово виновно поведение.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, поради това, че: изложените в исковата молба твърдения не се припокриват с нито една от хипотезите по чл.227, ал.1 ЗЗД, не са изложени твърдения кога на дарителите са станали известни основанията за отмяна на дарението, не са представени доказателства за внесена държавна такса по 3 предявения иск, на основание чл.69, ал.1 т.4 вр. с т.2, вр. с чл.71, ал.2 ГПК и Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 67.42 лв - доплащане на държавна такса е станало след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите.

С оглед на изложените обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.Реализирането на посоченото законово и конституционно регламентирано право е обусловено от спазването на определени изисквания, относно съдържание на молбата за защита наречена искова молба, въз основа на които да бъде определен вида на търсената защита – обстоятелствата обусловили предявяване на иска и вида и обема на желаната съдебна намеса.На основание чл.127, ал.1 ГПК - исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:1. посочване на съда;2.(изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.3. цената на иска, когато той е оценяем;4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;5. в какво се състои искането;6. подпис на лицето, което подава молбата.Според ал.2 - в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.128 ГПК е предвидено, че към исковата молба се представят:1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

На основание чл.129 , ал.1 ГПК – съдът проверява исковата молба, а според ал.2, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, 4 ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

Според ал.3 тогава, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

В разглеждания случай, в исковата молба са изложени обстоятелства за влошени взаимоотношения между страните по договор за дарение, намиращи се освен това в роднинска връзка.Посочен е начало - през 2020г. на поведение на ответника, възбудило у тях страх за живота и спокойствието им, посочено е в какво се изразяв това поведение и е направено искане за разваляне предвид посоченото неправомерно поведение на съществуващия между тях договор за дарение.

На основание чл. 7, ал.1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия..Неточността на дадените указания досежно държавната такса, обосновава незаконосъобразност на решението за прекратяване на производството, поради невнасянето й - това е възможно тогава когато указанията на съда във връзка с нередовности на исковата молба са ясни и разбираеми.В разглежданата хипотеза, при която след като е била внесена държавна такса, възлизаща на 50.00 лв, са били дадени указания за довнасяне на държавна такса определена на 67.42 лева, искането за разяснения относно сумата, която следва да бъде внесена не е без основание. .

Що се отнася до поредното преповтаряне на обстоятелствата на които се основава искането , обстоятелството, че те не съответстват на зоконоустановинети хипотези при които това е възможно - не е пречка за разглеждане на иска по същество.Доколкото има непълнота в исковата молба, като не са посочено време на извършване на деянието, когато са отправяни заплахи и изхвърлени вещи, то съдът не е указал на ищците необходимостта 5 от уточнение в тази посока.

Правото на иск е ограничено с преклузивен срок, но поради липса на изложение в исковата молба относно последното по време проитивоправно насочено срещу ищците действие с начало 2020г., на този етап прекратяването поради пропускане на законоустановения срок за предявяване на иск се явява незаконосъобразно.Обстоятелството, че основанията на които се иска отмяна на дарението не съответстват на законовите основания за това, според въззивния съд не изключва произнасянето с решението, както във всички случии на преценка на материалноправни предпоставки.

С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено респ. делото върнато на първоинстанционния съд за признасяне по същество по предявения иск.

Водим от горното и на основание чл.129, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №134/07.02.2023г., постановено по гр.д.

№2329/2022г. с което производството е прекратено, и постаноевно връщането на искова молба подадена от Л. Г. Н., ЕГН ********** и К. И. Н., ЕГН **********, с адрес на двамата: *** срещу Г. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр.***.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на по – нататъшни съдопроизводствени действия, по даване на указания за уточнение по време и място на твърдените осъществени от ответинка неправомерни действия, имена на лица в присъствието на които са осъществени коментираните действия и произнасяне по същество по предявения иск.