Решение № 317 от 28.09.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20234500500424 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Р. Р. К. обжалва решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г. на Русенския районен съд, с което е осъден да заплати в полза на „ДЕКРА СТРОЙ“ ЕООД сумата в размер на 2491,45 лв., представляваща стойността на извършените от него СМР и разходи във връзка с довършването на собствените му 1/6 ид. части от апартамент № 16, ведно с изба № 14 и 1, 5138% или 10,55 кв.м. ид. части от общите части на сградата и гараж № 14, гаражна група – двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата, находяща се в гр.

Русе, ул. „Оборище“ № 2, мораторна лихва върху главницата в размер на 647,07 лв. от датата на приемане на обекта с Акт обр. 15 на 20.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, както и върху него са възложени сторените от ищеца разноски в размер на 432,27 лв. Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заема позиция, че видно от приложения по делото нотариален акт от 02.12.2020 г. той бил единствен собственик на имота, поради което недопустимо съдът приемал, че бил собственик на 1/6 ид. част от него. Никога баща му и майка му Р. К. и Н. К. не били канени да подпишат договор за строителство с ищеца, респ. не са отказвали такъв. Предварителният договор бил сключен между тях и фирмата „КОРАЛ-ИВ“ ООД. С тази фирма договорни отношения имали само родителите му.

След смъртта на баща му, сестра му и майка му му дарили своите ид. части от апартамента и гаража, с което станала техен единствен собственик.

1

За смяната на строителя разбрали през 2016 г. С ищцовото дружество не бил подписван договор. Дадено им било само пълномощно за довършване на имота и въвеждане в експлоатация. За имуществени претенции на ищеца узнали едва с получаването на исковата молба. Дружеството също имало апартаменти в блока и нито ги канило, нито е правило общи събрания, нито е имало разговори, че дължат пари. Не били договаряни суми за изпълнението на тези ремонти. Фирмата строител била влязла в правата на предишния строител и по тази причина е дадено пълномощното, без ново договаряне. Поради това оспорва изводите на съда, че в случая е налице хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Заема още позиция, че работата била управлявана в интерес на собствениците на целия блок, а не само в негов. Намира, че отношенията на страните не следвало да се разглеждат и по чл. 59 ЗЗД, защото намяло получаване на нещо без основание, неосъществено или отпаднало основание. Настоява, че в случая е дадено само пълномощно без да има допълнителна договореност за заплащане на допълнителни суми. Собствеността върху имота следвало да се придобиве от сключен договор срещу проектиране и строителство и взаимно учредяване на право на строеж върху земя, собственост на родителите му. Това била причината да няма договореност да заплащат или доплащат. Събаряла се къщата им и върху техния парцел се строи сграда, като за компенсация те получават апартамент и гараж. Поради това не дължали връщане на строителя, без значение първи или втори. Претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и постановяване на ново, с което исковете срещу него да бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от Н. М. К. решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати в полза на „ДЕКРА СТРОЙ“ ЕООД сумата в размер на 9965,80 лв., представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с довършването на собствените й 4/6 ид. части от апартамент № 16, ведно с изба № 14 и 1, 5138% или 10,55 кв.м. ид. части от общите части на сградата и гараж № 14, гаражна група – двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. „Оборище“ № 2, мораторна лихва върху главницата в размер на 2588,30 лв. от датата на приемане на обекта с Акт обр. 15 на 20.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, както и върху нея са възложени сторените от ищеца разноски в размер на 1729,09 лв. Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че процесните имоти били нейни и на съпруга й, които получили срещу отстъпено право на строеж.

Предварителния договор сключили през 2007 г. с фирма „КОРАЛ- ИВ“ ООД. След като съпругът й починал с дъщеря й дарили своите ид. части на сина си Р., с което той станал единствен собственик на имота. Заема позиция, че с фирмата „КОРАЛ- ИВ“ ООД били договорили да им предадат имота до етап на пълно завършване. През 2016 г. узнали, че сторителят бил променен. С ищцовото дружество договор не били 2 сключвали. Дали пълномощно единствено, за да може целият блок да се въведе в експлоатация, като така да си получели и те документите за собственост на имота. В пълномощното липсвала договореност новият строител да извършва допълнителни строителни дейности, както и да влага свои средства за други ремонти. Пълномощното подписали преди повече от 5 години от завеждане на делото, каквато била абсолютната давност за непозволеното увреждане. В обобщение, заема позиция, че в настоящия казус са неприложими както института на гестията, така и този на неоснователното обогатяване и към тримата ответници, още повече към нея и дъщеря й, които вече не били собственици на имота. Претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и постановяване на ново, с което исковете срещу нея да бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от С. Р. К. чрез пълномощника й Н. М. К. против решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г. на Русенския районен съд. Заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и претендира неговата отмяна. Присъединява се към изложените във въззивната жалба на Н. М. К. доводи и оплаквания. Претендира разноски.

Ответникът по въззивните жалби „ДЕКРА СТРОЙ“ ЕООД е депозирал отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който взема становище за тяхната неоснователност по подробно изложени съображения и прави искане жалбите да не се уважават.

Претендира разноски.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица - ответници, имащ процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която въззиваемото в настоящото производство дружество е въвело твърдения, че през 2015 г. е придобило от публична продан, извършена от ЧСИ И.Х няколко самостоятелни обекта в сграда, завършена до етап груб строеж и представляваща жил. сграда с магазини, 2 бр. кафебарове, подземни и надземни гаражи, находяща се в гр. Русе, ул. „Оборище“ № 2.

Ответниците били съсобственици на самостоятелни обекти в тази сграда, а именно апартамент № 16 във вх. Б на ет. 3, ведно с изба № 46 и 1.5138 % ид. части от общите части на сградата, представляващи 10.55 кв. м. и гараж № 14, гаражна група-двор, партерен етаж, заедно с 0.4266 % ид. части от общите части на сградата. Имотите били придобити в режим на СИО от отв. Н. К. и покойният й съпруг Р. К., чиито наследници били тримата ответници – съпруга и две деца. На 02.12.2020 г. отв. Н. и С. К.и прехвърлили на отв. Р. К. своите ид. части от правото на собственост върху горепосочените обекти.

Ищецът твърди още, че през 2016 г. поканил останалите съсобственици на 3 самостоятелни обекти в сградата да подпише с всеки от тях договори за строителство, по силата на които дружеството да извърши довършителните СМР, така че сградата да бъде въведена в експлоатация. За разлика от по-голямата част от съсобствениците, отв.

К. и покойният й съпруг отказали да подпишат предложения им договор, но при все това, както всички останали съсобственици снабдили дружеството- ищец с нотариално заверено пълномощно по чл. 161, ал. 1, изр. 2 ЗУТ.

На 18.04.2017 г. бил подписан акт образец 11, с който се установило че сградата е изпълнена до етап груб строеж. От този момент нататък ищцовото дружество поело всички необходими за завършване на строежа работи, годността на които била установена с акт обр. 15 на 20.12.2019 г., считано от когато се извършило и предаването на строежа от ищеца- строител а възложителите. Бил издаден и акт обр. 16 впоследствие. Общата стойност на извършените от ищеца работи за довършване на общите части на сградата възлизала на 593 695,71 лв., от които общият размер на задълженията на ответниците, пропорционално на площта на притежаваните от тях самостоятелни обекти и на припадащите им се ид. части от общите части на сградата възлизала на 15 212,90 лв., от които за апартамента 11 310,37 лв. и за гаража 3902,53 лв.

Ищецът твърди още, че поканил неколкократно ответниците да ги заплатят, но те отказвали с мотива, че нямало подписан договор за строителство между страните.

Налице обаче, според ищеца, била упълномощителна сделка, чието точно изпълнение било безспорно установено посредством съставените в хода на строителството актове.

Поради това ищецът намира, че ответниците му дължат обезщетение в размер на стойността на извършените от него довършителни работи по обекта и допълнителни разходи, съответстващи на квадратурата на притежаваните към него момент самостоятелни обекти и припадащите им се ид. части от общите части на сградата, както и на квотите им в съсобствеността. Алтернативно намира, че му дължат сумата, с която притежаваните от тях имоти са поскъпнали в резултат на извършените от ищеца работи и с която ответниците неоснователно са се обогатили. Претендира и лихва за забава върху тези суми, считано от датата на приемане на строежа с подписването на акт обр. 15 на 20.12.2019 г., когато задължението е станало изискуемо до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и законна лихва до окончателното плащане на задълженията.

Така предявените искове са оспорени от ответните страни с възражения за тяхната неоснователност. Твърди се, че съгласно сключения с "КОРАЛ- ИВ" ООД предварителен договор, самостоятелните обекти е следвало да им бъдат предадени до етап на пълно завършване. През 2016 г. разбрали, че строителят бил сменен, но с ищцовото дружество не подписали договор. Пълномощното подписали, тъй като така щели да си получат и те документите за собственост на имотите. Позовават се на чл. 15 от предварителния договор, според който при недовършване на обекта по каквато и да било причина в срока на действие на правото на строеж, правото на собственост 4 служебно се връщало на собственика на парцела, заедно с построеното, бзе заплащане на никакви суми. Тази клауза следвало ищецът да съобрази още, когато плащал довършителните работи. Намират, че след направеното дарение на 02.12.2020 г. единствен собственик на имота станал отв. Р. К..

Районният съд в обжалваното решение приел, че главните искове намират своето основание в чл. 61, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 59 ЗЗД. Приел, че ищецът е поел извършване на чужда работа, за която е знаел, че е чужда и за която не е бил задължен нито на основание писмен договор, нито по силата на закона да извърши. Според районния съд на въведеното извъндоговорно основание заинтересованото лице дължи възмездяване на действително извършената работа. От съвкупната преценка на доказателствата- СТЕ, акт обр. 15 и акт обр. 16 приел, че извършените работи отговарят на нормативните изисквания, откъдето извел извода, че предприетата работа била уместно водена от гестора и добре управлявана в чужд интерес, поради което за заинтересования възникнало задължение да репарира на гестора необходимите и полезни разноски, които той реализирал по време на изпълнението. Относно присъдения размер се позовал на заключението на СТЕ и приел, че те възлизат на общо на 14948,69 лв., в т. ч. за индивидуалните обекти и за общите части към тях, която сума разпределил между ответниците, съобразно техните квоти в съсобствеността на обектите към датата на въвеждането им в експлоатация, когато е станало и изискуемо и задължението за тяхното заплащане.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0187784-a0fd-4b1a-99b5-4360bcf8ab1e