Решение № 3393 от 24.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Яна Борисова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20211100512033 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20149114/30.06.2021г. по гр.д. № 43992 по описа за 2019г . на Софийски районен съд, 170-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2019779/30.07.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр.

София, ул. **** срещу Б. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София , ж.к.

**** за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че Б. Ц. М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1503,80лв. ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до изплащането й, представляващи цена за доставена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, бул. ****, абонатен № 393750 за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2017г.; сумата от 156,44лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1503,80лв. за периода от 01.07.2016г. до 24.04.2019г.; сумата от 30,07лв. ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2017г.; сумата от 5,73лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 30,07лв. за периода от 30.06.2016г. до 1

30.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 28962/2019г. по описа на СРС, като Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати на Б. Ц. М., ЕГН ********** съдебни разноски от 500лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25112710/05.07.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че по делото се установило, че ответникът е собственик на имота, че между страните няма подписан писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, нито е дал съгласие друго лице да е потребител. Договор не бил подписан от ищеца и с посоченото като наемател „Ч.М.****”ЕООД, поради което исковете били основателни. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете Б. Ц. М., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно в обжалваната част.

Действително бил собственик на имота, но счетоводната експертиза установила, че за процесния период в имота имало наематели, като те си открили партиди за имота при о ищеца и така те били задължените лица, ответникът не се бил обогатил за сметка на ищеца. Договорът подлежал на доказване, писмената форма била за доказване,, откриването на индивидуална партида за имота на 3-тите лица доказвало, че такива са сключени от ищеца. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач изразило становище. на ищеца – „Т.С.”ЕООД , ЕИК **** не е

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете Ч.М.****”ЕООД, ЕИК **** е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно в обжалваната част. Неподписването на договор между третите лица-помагачи и ищеца не означавало, че между тях няма договорно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за имота.

ОУ предвиждали отговорност на наемателя пред ищеца за доставената в имота енергия. Ответникът не се бил обогатил неоснователно за сметка на ищеца въпреки че било доказано че има неплатена непотребена такава в имота.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете 2

Б.К.”ЕООД, ЕИК **** не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2019779/30.07.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу Б. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София , ж.к. **** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че Б. Ц. М., ЕГН ********** дължи н а Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1503,80лв. ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до изплащането й, представляващи цена за доставена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, бул. ****, абонатен № 393750 за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2017г.; сумата от 156,44лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1503,80лв. за периода от 01.07.2016г. до 24.04.2019г.; сумата от 30,07лв. ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2017г.; сумата от 5,73лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 30,07лв. за периода от 30.06.2016г. до 30.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 28962/2019г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди в имота, ответникът бил собственик на имота , потребил енергия в имота и така се обогатил със стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите, изпратил покана за плащането на сумите. Имотът бил за стопански нужди и в него топлинната енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност за които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение, 3 ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.

Ответникът Б. Ц. М., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не ползвал имота, за процесния период същият бил ползван от наемателите Ч.М.****”ЕООД и Б.К.”ЕООД , те подали искане и ищецът открил партиди за имота на тяхно име, поради което и отговорност за плащане на потребената в имота енергия носели те.

Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца Т.С.”ЕООД е подкрепило исковете.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете Ч.М.****”ЕООД, ЕИК **** е оспорило исковете. Посочило е, че ползва имота от 01.06.2017г. до 30.11.2017г. до по договор за наем с ответника, плащал стойност на потребена енергия в имота.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете Б.К.”ЕООД, ЕИК **** не е изразило становище

По делото е приложено заповедно дело № 28962/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3035812/23.05.2019г. по чл. 410 от ГПК е издадена заповед, с която е разпоредено Б. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** на сумата от 1503,80лв. ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до изплащането й, представляващи цена за доставена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, бул. ****, абонатен № 393750 за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2017г.; сумата от 156,44лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1503,80лв. за периода от 01.07.2016г. до 24.04.2019г.; сумата от 30,07лв. ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2017г.; сумата от 5,73лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 30,07лв. за периода от 30.06.2016г. до 30.11.2017г, разноски от 83,92лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 30.06.2019г., на 10.07.2019г. длъжникът е оспорил заповедта без да сочи конкретни основания на оспорванията си, на 15.07.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 30.07.2019г..

4

По делото са приети неоспорен от страните , договор за доброволна делба от 12.05.2015г., брачен договор от 2013г. и измененията му, нотариален акт № 183/15.12.2017г., съгласно който Б. Ц. М. и Д. М.а са придобили собствеността върху процесния имот по договор за доброволна делба, съпрузите са се споразумели с брачния договор този имот да е собственост само на Б. М., на 15.12.2017г. Б. М. е продал на Д.В.И. магазин № 1 в гр.

София, бул. ****.

Приет е протокол от 12.07.2005г., договор от 26.07.2005г., съгласно които ЕС на сграда в гр. София, бул. **** е възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

Приета е покана от ищеца до ответника, известие за доставяне, съгласно които на 14.05.2019г. ответникът е получил покана от ищеца за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, цена на дяловото й разпределение.

Приет е договор за наем, носещ подписи на страните по него, съгласно който на 09.11.2010г. А.И. и Б. М. са предоставили под наем на Б.К.”ЕООД И . магазин № 1 в гр. София, бул. **** за срок от 3 години считано от 09.11.2010г.

Приет е договор за наем, носещ подписи на страните по него, съгласно който на 27.02.2015г. А.И. и Б. М. са предоставили под наем на Б.К.”ЕООД И. магазин № 1 в гр. София, бул. **** за 1 година, считано от 01.03.2015г., като държане е предадено преди подписването на договора, като наемателят съгласно чл. 5.2. се е задължил да открие собствена партида за имота при съответните доставчици на услуги.

Приет е договор за наем от 01.06.2017г. носещ подписи на страните по него, съгласно който на 01.06.2017г. Б. М. е предоставили под наем на Ч.М.****”ЕООД И. магазин № 1 в гр. София, бул. **** за 1 година, считано от 01.06.2017г., като наемателят съгласно чл. ІV.2. се е задължил да открие собствена партида за имота при съответните доставчици на услуги.

Прието е заявление от 19.06.2013г. от Б.К.”ООД до ищеца с което е поискал да се открие партида на негово име за процесния имот, като приложение е описано съгласие на собственика на имота за същото.

5

Приета е декларация от А.И. и от Б. М., с която на 18.06.2013г. те са се съгласили „Б.К.”ООД да е купувач на топлинна енергия в имота.

Приет е договор от 19.06.2013г. между Т.С.”ЕАД и „Б.К.”ЕООД за покупка та топлинна енергия в магазин 1 на бул. ****.

Приети са изравнителни сметки , съгласно които за имота магазин 1 на бул **** клиент е „Б.К.”ООД.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че сградата на ул. **** е топлофицирана, в магазин № 1 имало водомер за топла вода , както и 1 бр. топломер, за периода 20162017г. не бил осигурен достъп за отчетите им, такъв бил осигурен за следващ период, потребена енергия за периода била на стойност от 1419,14лв.

С приетото по делото заключение по основна и допълнителна съдебносчетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че лихва за забава на главницата е 156,49лв., начислени били суми за дялово разпределение от 30,07лв., лихва за забава на плащането на тази главница била 5,73лв. за посочените от ищеца периоди. Посочило е, че за имота при ищеца партида била открита за периода от 05.2016г. до 6.2018г. на името на Б.К.”ООД, а след това считено от 07.2018г. - на името на Ч.М.”.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД .