Решение № 260068 от 15.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер /15.10.2020г. Град С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 15.09. 2020 г.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АННА ТРИФОНОВА

РУМЯНА ТАНЕВА

Секретар: Даниела

Калчева като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА в.т.д. № 1140 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

Обжалвано е Решение №28 от 28.02.2020г., постановено по гр.д. №423/2019г. по описа на Районен съд – Ч., с което „З." АД е осъдено да заплати на С.И.Б., сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение по чл.

432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ. за неимуществени вреди, изразяващи се в изкълчване и кръвонасядане на лявата раменна става, периферна нервна увреда на левия улнарен нерв и хипотрофия на мускулатурата на лявата раменна става, както и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното ПТП на 29.01.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.02.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, сумата от 585.44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от него травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.01.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.02.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата и сумата от 2383,42лв., представляваща направените по делото разноски.

Въззивникът З.“ АД обжалва изцяло решението, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, а при условията на ентуалност да се измени първоинстанционното съдебно решение, като се намали размера на присъдените застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и съответните размери на адвокатското възнаграждение и държавна такса.

Твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като докладът в о.с.з от 11.11.2019г. е приет след като са били разпитани двама свидетели и вещо лице по СПЕ. Сочи, че никъде в СМЕ не е посочено да е налице констатирана хипотрофия на мускулатурата на лява раменна става, поради което навежда доводи, че съда е приложил неправилно материалния закон и е излязъл от пределите на диспозитивното начало като не е изследвал всички обстоятелства за наличието на неимуществени вреди. Посочено е, че съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице, като последното активно е натоварвало травмираното място през периода на рехабилитацията и това е удължило периода на възстановяване. Твърди се, че не са разумно направени разходите от С.И.Б. и се цитират показанията на майка му, според която от „Соларис“ са казали, че не можели изцяло да поемат рехабилитацията, но вторите рехабилитации били изцяло от здравната каса и се посочва, че сумата от 460лв. е в неразумен и нереален размер.

В законоустановеният срок е постъпил отговор от С.И.Б.. Оспорват се направените в жалбата оплаквания и твърденията за съпричиняване. Моли, да се отхвърли изцяло въззивната жалба като неоснователна и необоснована и да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 585,44лв. обезщетение за имуществени вреди.

От констативен протокол за ПТП от 30.01.2019г. се установява, че 29.01.2019г., около 23:35 часа, в с. Б., общ. Б., обл. С.З., в посока от центъра на селото към с. Г.Д. се движил л.а. „Пежо 307", с рег. № СТ 1882 АК, собственост на „Е." ЕООД, с ЕИК: ***, управляван от водача А.С.Ч., в който е пътувал С.И.Б. е настъпило ПТП, поради, движение с несъобразена скорост с пътните атмосферни условия и водачът на автомобила е загубил управление над автомобила, излязъл е от пътното платно, като се е блъснал в отводнителна канавка.

С наказателно постановление № 19-0375-000082/13.03.2019г. на А.С.Ч. е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.

179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за това, че виновно е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е избрала скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, както и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

От акта се установява, че към датата на

ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач А.Ч., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „З." АД по застрахователна полица № ВО/ЗО/118001193123, валидна от 22.04.2018г. до 21.04.2019г.

Пострадалият С.И.Б. е отправил писмена претенция на 08.02.2019г. за заплащане на причинените вследствие на ПТП вреди към застрахователя, която не е изплатена.

От представен лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №338 от 30.01.2019г., се установява, че в 01:00 часа на 30.01.2019г. пострадалият С.Б. е постъпил в Спешното отделение на МБАЛ „П." АД, гр. С.З..

По данни от анамнезата пациентът получил при ПТП травма в областта на лявата раменна става. На Б. е поставена имобилизация с ортеза за 30 дни. Поставена е основна диагноза: Луксацио скапулохумералис син.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза, която първоинстанционния съд е кредитирал с доверие като компетентна и неоспорена от страните, се установява, че С.Б. е получил следните травматични увреждания: Изкълчване на лявата раменна става. Усложнения на това изкълчване се явявало увреждането на левия лакътен нерв, изразяващо се в нарушена сетивност, което му е причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка, при срок при правилно протичане на оздравителния процес около два - три месеца, но за конкретния случай са налице медицински данни за по-продължителен възстановителен период от четири месеца. Вещото лице и в заключението си, и в обясненията си в съдебно заседание изрично посочва, че все още са налице остатъчни явления, изразяващи се в намален обем на мускулатурата, наричано още ХИПОТРОФИЯ на мускулатурата, на засегнатия крайник и леко ограничение в движенията на раменната става. Вещото лице е категорично в обясненията си и в заключението, че е налице причинно - следствена връзка между получените увреждания и процесното ПТП. На няколко места д-р Тодоров посочва, че ако ищецът не е бил с поставен предпазен колан, от динамиката на случващото се ПТП биха се получили травми в областта на главата, а не в областта на лявата раменна става. Това обстоятелството се потвърждава и от свидетелските показания А.Ч., причинила ПТП.

Вследствие на претърпяното на

29.01.2019г. ПТП и във връзка с лечението си от получените телесни увреждания, С.Б. е понесъл имуществени вреди. Последните се установяват от представените и приложени по делото заверени фотокопия както следва: От Фискален бон от 30.01.2019г., издаден от „Т." ЕООД, е видно, че за закупуване на ортеза за горен крайник пострадалият е заплатил сумата от 60 лв. От Фактура №********** от 08.02.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД - С.З., е видно, че ищецът е заплатил сумата от 40 лв. за консултативен преглед от лекар. От Фактура №********** от 27.02.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от ,Д." ЕООД, е видно, че пострадалият е заплатил сумата от 25.44 лв. за покупката на лекарството „Нивалин", което му е изписано с рецепта, издадена от „А." ЕООД - П.. От Фактура №********** от 25.03.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от „А." ЕООД - П., е видно, че ищецът е заплатил сумата от 460 лв. за проведени процедури по рехабилитация, т.е. общо понесените от С.Б. имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от него ПТП, са общо в размер на 585.44 лв.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 29.01.2019 г., по силата на което З." АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която не спорно, че застрахователят не е заплатил на С.Б. обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП .

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно е установено, че травматичните увреждания на С.Б. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.

Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: от заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза и свидетелските показания се установява, че ищецът е получил изкълчване на лявата раменна става, увреждането на левия лакътен нерв, изразяващо се в нарушена сетивност, което му е причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка, за възстановителен период от четири месеца, като са налице остатъчни явления, изразяващи се в намален обем на мускулатурата, наричано още ХИПОТРОФИЯ на мускулатурата, на засегнатия крайник и леко ограничение в движенията на раменната става. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е довела до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.

Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a017b7c3-2eb1-46e5-bafe-70eeb3f6231e