Решение № 3813 от 16.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3813 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110201963 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332025860/15.12.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 48 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмЯ. на наложеното с НП административно наказание. Излагат се доводи за липса на осъществено нарушение от водача на процесния автомобил, като жалбоподателят оспорва неговата вина за реализираното ПТП и възразява срещу установяването на релевантните факти единствено въз основа на сведенията на другия участник в ПТП. Излага и доводи за съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на процедурата по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като свидетелят по акта не е очевидец на нарушението. Освен това твърди, че НП не е подписано, а е поставен само знак „човка“ на мястото за подпис на неговия издател. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява лично, като не се явява и и неговият процесуален представител – адв. Ф..

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2021 г. около 19:50 ч. жалбоподателят Г. Т. управлявал лек автомобил - марка „КИА”, модел „Сийд“ с рег. № , в района на гр. , по локалното платно на носещо името ул.

, с посока на движение от бул. направо към магазин . Кръстовището на локалното платно с ул. свързващо зоната на и търговските обекти, вкл.се намирало на минимална дистанция от 1 кръстовището на и ул. като предимство имали автомобилите, завиващи надясно от локалното платно към , което било отразено и с поставянето на съответната сигнализация.

Когато наближил кръстовището на локалното платно и ул. , жалбоподателят се намирал на пътя с предимство, но същият игнорирал наличието на друг автомобил – Ауди А3 с рег. № управляван от св. Я. К., която се движела по ул. /отново по пътя с предимство/ и също искала да продължи напред, т.е. към . В тази ситуация, автомобилът Ауди се явявал дясно стоящ на автомобила Киа, управляван от жалбоподателя, но той не пропуснал движещият се направо автомобил Ауди и отнел предимството му, минавайки през кръстовището. Св. К. не могла да възприеме навреме преминаващия автомобил заради множеството автомобили спрели в кръстовището и ударила в задната дясна част автомобила Киа. След удара, автомобилът Киа се завъртял и ударил трети автомобил – Тойота Аурис с рег. № управляван от св. Т. И., която била спряла на отсреща на кръстовището на ул. Околовръстен път, идвайки от търговските обекти. По трите автомобили имало щети и те били изместени след ПТП, за да не пречат на движението. Водачите излезли от автомобилите си и установили щетите, след което сигнализирали за ПТП.

На мястото бил изпратен екип, включително и А Д, който заедно със св. В. Г. се запознали с щетите по автомобилите, с пътната маркировка, снели обяснения от участвалите в ПТП водачи, съставили протокол за ПТП и скица. Св. Г. установил механизма на ПТП въз основа на обясненията на тримата водачи и заявената от тях посока на движение и местоположение при ПТП.

При така установените факти, въз основа на изготвените протокол за ПТП и скица и сведенията от тримата водачи, на място, на 02.12.2021 г. бил съставен АУАН от А Г. Д – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 48, пр. 1 от ЗДвП /за това, че не пропуснал дясно стоящия автомобил на кръстовище на равнозначни пътища и станал причина за ПТП/, в присъствие на нарушителя и на един свидетел на установяване на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така издадения АУАН и при идентичност на описанието и дадената на нарушението правна квалификация, на 15.12.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.12.2021 г. видно от отбелязването върху самото НП, като на 06.01.2022 г. е депозирана и първата жалба срещу НП по електронен път.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Г., И. и К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От съставените протокол за ПТП и скица към него, както и сведения от участниците в ПТП се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по автомобилите. А от показанията на св. И. и К. съдът установи конкретния механизъм на деянието.

Именно въз основа на показанията на тези две свидетелки – очевидци на деянието, съдът изгради основните си фактически изводи. Те описват посоката на движение и местоположението на автомобилите, сочат каква е била организацията на движението и пътните условия, съответно кой е бил пътя с предимство. Свидетелката Я. К. детайлно описва местоположението на автомобилите Ауди и Киа и посоката им на движение, откъде съдът изведе, че нейният автомобил се е явявал дясностоящ по отношение на автомобила на жалбоподателя, като и двамата са се намирали на пътя с предимство, който е завивал и са се движели направо, поради което и траекториите им са се пресичали. Св. К. признава, че 2 всъщност нейният автомобил е ударил в задната дясна част автомобила Киа, но причината за това е именно отнемането на предимството й. Показанията на св. И. имат отношение преди всичко към последващите събития, свързани със завъртането на автомобила на жалбоподателя, който е ударил нейния, докато е изчаквала на кръстовището. Именно поради това съдът намира за недостоверни данните в декларацията на жалбоподателя, че той се е движил с минимална скорост.

Съдът се довери и на показанията на св. Г. по отношение на установеното от него при посещение на мястото на ПТП. Неговите показания изцяло потвърждават отразеното в протокола за ПТП и скицата към него, включително относно поставените пътни знаци указващи пътя с предимство, като той заявява, че е разговарял с участниците в ПТП и така е установил механизма на произшествието.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени императивните правила на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като нарушението е ясно описано и му е дадена съответната правна квалификация.

Съдът намира, че не е налице и твърдяното нарушение, свързано с липсата на подпис върху процесното НП. Видно от самия документ, същият е подписан, макар подписът да е без конкретно буквено изражение. Но доколкото подписът се определя като начинът, по който лицето се подписва обичайно и липсват каквито и да е изисквания за неговата дължина или съдържание, съдът не намира основания да се съмнява, че положения параф е именно на лицето, посочено за негов автор – Д Д. В случая максималното опростяване на подписа може да се обясни с характера на дейността на Д, която поради заеманата длъжност на ден подписва стотици документи.

Съдът намира, че не се установява и соченото нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, свързано с подписването на акта само от един свидетел. Случаят не попада в тази хипотеза, изискваща минимум двама свидетели по АУАН, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта макар да не са били очевидци на нарушението, са присъствали при неговото установяване. Следователно е налице хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, която не поставя 3 изискване за броя на свидетелите по акта и в константната съдебна практика и теория еднозначно се приема, че в тези случаи е допустимо актът да се състави и в присъствието само на един свидетел.

Съгласно чл. 48, пр. 1 от ЗДвП , „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна…“

По делото е безспорно установено, че кръстовището е било регулирано с пътни знаци за предимство, като пътят с предимство е бил този от ул. Околовръстен път /локалното платно/ по посока магазин при завой надясно по ул. към . Доколкото е установено, че и двете МПС, участвали в първоначалния удар са се намирали на пътя с предимство и са се движели направо, пътищата, от които са идвали, се явяват равнозначни и правилата за предимство се определят от разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП. Следователно, дясностоящият автомобил в случая е този на св. К., която е идвала от Околовръстен път, завила е и се е намирала на ул. с посока на движение към и ж.к. .

От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на ул. /локално платно/ с ул. , без да пропусне идващия от дясната му страна при равнозначни пътища автомобил Ауди, управляван от св.

К.. Като е навлязъл в кръстовището, без да даде предимство на идващия от дясната му страна автомобил и без да съобрази, че отнема предимството му, жалбоподателят е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е станал причина за реализираното ПТП.

Действително, от мястото на удара се извежда, че към момента на удара, автомобилът на жалбоподателя вече е бил навлязъл в кръстовището, но причината за ПТП е именно отнемането на предимство от негова страна, без значение дали другият автомобил е могъл да предприеме спасителна маневра и да избегне удара.

От субективна страна, нарушението на чл. 48 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вина небрежност, тъй като той не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и на последиците му, тъй като липсват доказателства да е видял идващия от дясната му страна автомобил по пътя с предимство. Като правоспособен водач на МПС обаче той е бил длъжен да се огледа и прецени цялата пътна обстановка, като пропусне идващия от дясната му страна автомобил, преди да продължи движението си.