Решение № 246 от 12.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Враца, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно гражданско дело № 20261400500476 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. К. – прокурор при Районна прокуратура – Враца, Териториално отделение – Мездра, против Решение № 109 / 30.06.2026 г. по гр. д. № 284/2026 г. по описа на Районен съд – Мездра.

С жалбата решението се обжалва изцяло като необосновано и неправилно. Поддържа се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка и е приел за доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с наказателното производство. Изтъква се, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, ищцата следва да докаже вида, размера и причинната връзка на вредите. Оспорва се преценката на показанията на разпитаните свидетели като недостатъчни да установят отражението на наказателното преследване върху личния живот на ищцата извън работната среда.

Оспорва се и изводът за отговорност на Прокуратурата за разгласяването на информацията за наказателното производство сред познатите на ищцата, като се сочи липса на доказателства това да е извършено от органите на прокуратурата. Поддържа се, че няма данни работодателят да е оттеглил 1 доверието си от ищцата, нито че промяната на работното й място е последица от наказателното преследване, доколкото тя е била извършена по нейно желание и след участие в конкурс.

Навеждат се оплаквания и относно възлагането на отговорност на Прокуратурата за полицейската регистрация на ищцата, като се поддържа, че тя е извършена от органите на МВР въз основа на нормативна уредба извън ЗСВ и НПК и без данни да е разпоредена или извършена по указание на наблюдаващия прокурор. Поддържа се също, че съдът не се е произнесъл по възражението по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за съпричиняване, основано на поведението на ищцата при изпълнение на служебните й задължения.

Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска като недоказан, а при условията на евентуалност – намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и на разноските за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Х. М. М., чрез адв. С.

Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, а възраженията във въззивната жалба по същество преповтарят тези пред първата инстанция. Оспорва се твърдението за безкритична преценка на свидетелските показания, като се сочи, че същите кореспондират с останалите доказателства и не са опровергани от насрещни такива.

По отношение на полицейската регистрация се поддържа, че същата е доказана с писмо от РУ – Мездра, а Прокуратурата, като ръководител на разследването, е следвало да съобрази относимата практика на ЕСПЧ и ВАС.

Възражението за съпричиняване по чл. 5 ЗОДОВ се оспорва с довода, че влизането в сила на оправдателния съдебен акт изключва виновно или некоректно поведение на ищцата.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе 2 предвид следното:

Производството пред Районния съд е образувано по предявен от Х. М. М. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на привличането й като обвиняема по досъдебно производство № 23/2025 г. по описа на РУ – Мездра, № 204/2025 г. по описа на РП – Враца, ТО – Мездра, за престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 НК, взетата мярка за неотклонение „подписка“, извършената полицейска регистрация и проведеното срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателно решение, влязло в сила на 30.12.2025 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата и направените разноски.

В исковата молба е изложено, че ищцата е работила като „лесничей“ в ДГС – Мездра. На 19.05.2025 г. е била привлечена като обвиняема за това, че в качеството си на длъжностно лице е съставила официален документ – протокол за освидетелстване на сечище, в който удостоверила неверни обстоятелства, като случаят бил определен като маловажен. Спрямо нея била взета мярка за неотклонение „подписка“, проведен бил разпит в качеството й на обвиняема и била извършена полицейска регистрация.

Ищцата твърди, че наказателното преследване й е причинило силен стрес, тревожност, безсъние, кошмари, чувство на срам и накърняване на доброто й име. Посочва, че обвинението се е отразило и на отношенията й с колегите, поради което на 01.08.2025 г. напуснала работа в ДГС – Мездра и започнала работа в РИОСВ – Враца, където също се наложило да обяснява на колегите си за воденото срещу нея производство. Поддържа, че негативните преживявания продължават и към момента на предявяване на иска.

Наказателното производство е приключило с Решение № 94/09.12.2025 г. по НАХД № 251/2025 г. на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 30.12.2025 г., с което ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на Република България, е оспорил иска изцяло. Поддържа се, че не са доказани твърдените неимуществени вреди, техният размер и причинната им връзка с действията 3 на Прокуратурата. Изтъква се, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление, мярката „подписка“ е най-леката предвидена в закона, а наказателното производство е приключило в разумен срок. Оспорва се и твърдението, че воденото производство е довело до промяна на местоработата на ищцата или до негативно отношение от страна на колегите й, както и че информацията за производството е била разгласена от Прокуратурата.

Ответникът поддържа още, че извършената полицейска регистрация не може да ангажира отговорността на Прокуратурата, тъй като е извършена от органите на МВР. Навежда се и възражение по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за съпричиняване на вредите с довода, че поведението на ищцата при изпълнение на служебните й задължения е дало повод за започване на наказателното производство.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, като е приобщено и НАХД № 251/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра.

От приобщеното наказателно дело се установява, че с Решение № 94/09.12.2025 г., влязло в сила на 30.12.2025 г., ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата има образование, даващо й право да заема длъжността „лесничей“, има две малолетни деца и към момента на предявяване на иска няма други образувани наказателни производства срещу нея. Със заповед от 01.08.2025 г. е назначена на длъжност „старши експерт“ в РИОСВ – Враца. От справка на РУ – Мездра се установява, че на 22.05.2025 г. спрямо нея е извършена криминалистична регистрация във връзка с привличането й като обвиняема по посоченото досъдебно производство.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите И. З. Й. и И. Н.

К., които не са в роднинска връзка с ищцата. От показанията на първата свидетелка, която е неин бивш колега в ДГС – Мездра, се установява, че след повдигането на обвинението ищцата била силно притеснена, често плачела, отслабнала, затворила се в себе си и изпитвала срам и неудобство от воденото дело. Свидетелката посочва, че в службата било известно за наказателното производство, както и че ищцата напуснала работа през август 2025 г., след 4 като се явила на конкурс за друга длъжност.

От показанията на свидетелката К., колега на ищцата в РИОСВ – Враца, се установява, че при постъпването й на работа било известно, че срещу нея се води дело, а впоследствие самата ищца споделила, че се чувства обидена от случилото се. И двете свидетелки я описват като съвестен и стриктен служител, спазващ служебните си задължения и законовите изисквания.

Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания като последователни, основани на лични възприятия и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, тъй като ищцата е била незаконно обвинена в извършване на престъпление и е оправдана с влязъл в сила съдебен акт. Приел е, че незаконното обвинение само по себе си е годно да причини обичайни неимуществени вреди, а в конкретния случай от събраните гласни доказателства се установява и по-висок интензитет на преживените от ищцата негативни емоции.

При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил характера на обвинението, продължителността на наказателното производство – малко над седем месеца, взетата мярка за неотклонение „подписка“, извършената криминалистична регистрация, отражението на производството върху психоемоционалното състояние на ищцата и обстоятелството, че тя е млад човек с чисто съдебно минало. Приел е, че претендираната сума от 1500 евро съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Възражението по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е прието за неоснователно, тъй като не са установени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че повдигането и поддържането на незаконното обвинение е било причинено от недобросъвестно поведение на ищцата. Прието е също, че полицейската регистрация, макар да е извършена от органите на МВР, представлява пряка и непосредствена последица от започналото наказателно преследване и привличането на ищцата като обвиняема.

По тези съображения Районният съд е уважил иска за сумата от 1500 евро, ведно със законната лихва от 30.12.2025 г., както и е присъдил разноски 5 в полза на ищцата.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд намира, че така постановеният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на същия, настоящият съдебен състав извърши самостоятелен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приобщено е НАХД № 251/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, от което се установяват извършените спрямо ищцата процесуални действия, повдигнатото й обвинение и приключването на наказателното производство с влязло в сила оправдателно решение.

Представени са дипломи за завършено образование, удостоверения за раждане на децата на ищцата, удостоверение от Районна прокуратура – Враца, както и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение с ДГС – Мездра. Представена е и справка от РУ – Мездра относно извършената на 22.05.2025 г. криминалистична регистрация.

Разпитани са свидетелите И. З. Й. и И. Н. К., които не се намират в роднински отношения с ищцата. Свидетелката Й., работила с ищцата в ДГС – Мездра, установява промяна в психо-емоционалното й състояние след привличането й като обвиняема – повишена тревожност, плачливост, загуба на тегло, затваряне в себе си и чувство на срам и притеснение. Посочва, че случаят е бил известен сред служителите и че ищцата е била добър и съвестен служител без налагани дисциплинарни наказания. Свидетелката К., работила с ищцата в РИОСВ – Враца, също сочи, че последната е била силно засегната от воденото срещу нея наказателно производство и се е чувствала дълбоко обидена, макар производството да е приключило в нейна полза.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: