Решение № 13540 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13540 гр. С, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110154673 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ......., против ...

АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4834,18 евро (9454,83 лева), представляваща регресно взе.....е за платено застрахователно обезщетение по щета № ...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на взе.....ето.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 15.01.2022 г. при движение по път ПП1 ......, км 389, лек автомобил „....“ с рег. №.... се движил в ........, като рязко спрял, вследствие на което движещият се зад него тежкотоварен автомобил „.....“ с рег. №....... го ударил в задната му част. Във връзка с произшествието бил съставен двустранен констативен протокол на място. Вследствие на удара, на лек автомобил „....“ с рег. №.... били причинени материални щети, като при ищеца била заведена щета №...., предвид обстоятелството, че автомобилът бил застрахован по силата на сключен договор за застраховка „Автокаско“ в ....... със застрахователна полица №....... По образуваната при ищеца ликвидационна преписка било определено и изплатено обезщетение в общ размер 9454,83 лева. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на тежкотоварен автомобил „.....“ с рег.

№....... имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обуславяло възникване на правото му на регрес срещу ответника.

Поддържа, че до ответника била изпратена регресна покана да възстанови заплатеното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но последвал отказ. Моли за уважаване на исковата претенция, като претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Не е оспорил наличието на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение тежкотоварен автомобил „.....“ с рег. №......., към датата на процесното ПТП.

Оспорил е механизма на процесното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на тежкотоварен автомобил „.....“ с рег. №........ Оспорил е да е налице причинно-следствена връзка между щетите, получени на застрахованото при ищеца МПС и поведението на водача на тежкотоварен автомобил „.....“ с рег. №........ Твърди, че водачът на увреденото МПС спрял 1 рязко, поради което за движещия се зад него тежкотоварен автомобил „.....“ с рег. №....... липсвала възможност да спре и да предотврати удара. Счита, че вината за настъпване на произшествието била единствено на водача на лек автомобил „....“ с рег. №..... В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване в значителен размер. Също така счита, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Твърди да са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не били необходими, както и части, които не били увредени в резултат на процесното събитие. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже твърдените от него действия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обстоятелствата за наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № ....../13.07.2021 г., за лек автомобил „....“ с рег. №.... при ищцовото дружество; наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за тежкотоварен автомобил „.....“ с рег. №....... при ответното дружество, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер 9454.83 лева по щета ...., като съдът ги е отделил такива с доклада по делото, поради което следва да приеме, че тези факти са се осъществили.

От представения и неоспорен по делото констативен двустранен протокол, събраните гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля – водача на тежкотоварния автомобил „.....“, които съдът кредитира, поради обстоятелството, че свидетелят е участник в процесното ПТП и последователно при депозиране на показанията си е възпроизвел факти, които непосредствено е възприел и запаметил, както и заключението на приетата САТЕ, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, се установява, че на посочената от ищеца дата – 15.01.2022 г. е настъпило ПТП със следния механизъм:

Около 02:15 часа, композиция с влекач „..... ТГХ“ с рег.№ ....... и полуремарке, с рег. № ........, се е движил по ... път ......, в посока от гр.К към гр.С, като на около 389 км. е реализирал удар с намиращия се пред него лек автомобил „.... ................“, рег.№ ........, който автомобил е бил спрял рязко.

От констативния протокол и приетия по делото опис на щети се установява, че на влекач „..... ТГХ“ са били причинени вреди на предна броня и фар, а на автомобил „....“ е била увредена задна броня, стопове, капак и други части, които вещото лице в приетото заключение подробно е описало : „спойлер в задна броня, калник заден деен, емблема заден капак, лайсна спойлер задна броня – хром, лайсна заден капак, основа задна броня, водач среден задна броня, конзола задна броня – 2 бр., основа стоп десен, калник заден ляв, греда ключалка заден капак, задна маска, легенче резервна гума, основа стоп ляв, панта врата багажник – лява и дясна, кора под задна броня, светлина регистрационен номер, лайсна задна броня – хром, спойлер заден капак“.

Съдът възприема за достоверен логическия извод на вещото лице, че всички описани щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и механизма, по който се е реализирало, с изключение на детайлите „конзола – 2 бр. десни (водачи под десен стоп)“, 2 за които не е доказано да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като при извършения оглед и опис на щетите не са били отразени, поради което и вещото лице ги е изключило от предмета на изследването. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на увредените части, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сума в размер на 9526,09 лв. или 4870,61 евро, като обичайните ликвидационни разноски възлизат на сума между 15 и 25 лв.

По отношение на възражението за съпричиняване:

Правилото в разпоредбата, на която се позовава ответникът и твърди, че водачът на автомобил „....“ е нарушил – чл.24 от ЗДвП, гласи следното: „Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп - светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка /ал.2/“ .

В случая съдът намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за това каква е причината водачът на автомобил „....“, застрахован при ищеца, да спре рязко на пътното платно и дали причината е основателна, или не е основателна. Разпитаният водач на тежкотоварния автомобил е заявил, че „няма обяснение“, т.е. не знае каква е причината за внезапното спиране. Ответникът, който носи доказателствената тежест за наведеното възражение за съпричиняване, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че водачът на автомобила „....“ е нарушил разпоредбата на чл. 24 ЗДвП. Не са ангажирани доказателства относно причините за внезапното спиране, поради което не може да се приеме, че същото е било неоправдано или противоправно. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.

С оглед изложеното, съдът намира, че доказана по делото вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на тежкотоварния автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 от ЗДвП и които правила изискват водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват .....еври, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

В случая водачът на товарния автомобил е следвало да се движи на такава дистанция и с такава скорост, че да може да възприеме възникналата опасност - спрял внезапно пред него автомобил. При изпълнение на тези задължения съдът намира, че ударът е могъл да бъде предотвратен, предвид липсата на ангажирани доказателства, че това е било обективно невъзможно за водача.

С оглед изложеното съдът намира предявения иск за доказан по основание. По отношение на неговия размер съдът, на основание чл. 162 ГПК възприема заключението на вещото лице, съгласно което стойността за поправяне на вредите по средни пазарни цени възлиза на 4870,61 евро, а обичайните ликвидационни разноски са в порядъка между 15 и 25 лв.

Предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му се заплати обезщетение в размер на 4834,18 евро, т.е. по-нисък размер от доказания по делото и предвид диспозитивното начало на процеса, който забранява съдът да се произнася извън предмета на заявения спор, вкл. и относно размера на иска, следва предявеният иск да се уважи 3 изцяло до размера на претендираната сума от 4834,18 евро.

С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е поискал присъждане на разноски за заплатени депозити за възнаграждения на вещо лице и свидетел в общ размер от 250 евро, както и държавна такса в размер на 193,37 евро, които следва да му бъдат присъдени, предвид обстоятелството, че е доказано извършването им в хода на делото. Поискал е присъждане и на адвокатско възнаграждение в размер на 763 евро, като е представил доказателство за заплащането му – видно от депозирания по делото писмен договор за правна защита и съдействие в същия е отразено, че сумата е заплатена в брой, като в тази част договорът има характер на разписка и доказва извършването на плащането, поради което и тази сума за разноски следва да му бъде присъдена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ... АД,ЕИК: ....... да заплати на ......., ЕИК: ........... сума в размер на 4834,18 евро (9454,83 лева) представляваща регресно взе.....е за платено застрахователно обезщетение по щета № ...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на взе.....ето.