Решение № 26 от 21.05.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Козлодуй, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20241440200386 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. П., ЕГН ********** от г*********** против Наказателно постановление № 23-0288-000486 от 21.09.2023 г., издадено от Б.Д.Б – Началник на РУ Козлодуй при ОДМВР Враца, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП. С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО), като поддържа да не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено и по съображения за допуснати съществени процесуални нарушени и липсата на компетентност на издателя на оспорваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Р. М. и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 949 от 09.02.2024г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище с възражение за прекомерност на евентуално направени от жалбоподателя разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по 1 делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. М. П., спрямо когото е наложено административно наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.01.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 07.02.2024 г., поради което четиринадесетдневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът приема от фактическа страна за установено следното:

На 22.08.2023 г. в 16.57 часа в с.Хърлец, общ.Козлодуй по ул.“Александър Стамболийски“ жалбоподателят В. М. П. управлявал лек автомобил марка „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си. Жалбоподателят не ползвал устройство, позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете. По същото време и на посочения пътен участък свидетелите С. И.

Д. и В. Б. В. служители на РУ Козлодуй при ОДМВР Враца, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Двамата свидетели забелязали, че жалбоподателят си служил с мобилен телефон по време на движение, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Последвали с полицейския автомобил жалбоподателя и му подали сигнал за спиране. Жалбоподателят П. спрял при подадения сигнал и свидетеля С. Д. пристъпил към извършване на проверка. На място свидетеля Д. в присъствието на свидетеля В. съставил против жалбоподателя П. и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 987430, препис от който бил връчен на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-0288-000486 от 21.09.2023 г. от Началника на РУ Козлодуй при ОДМВР Враца.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. И. Д. и В. Б. В.. От показанията му се установяват мястото на извършване на нарушението, както и че процесният АУАН е бил съставен при извършена проверка на водач на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********. Изяснява се на следващо място, че водачът на автомобила е бил спрян за проверка, тъй като бил забелязан от свидетелите да използва мобилен телефон по време на движение, 2 като го държал в ръката си, но без устройство, позволяващо му да си служи с телефона без участието на ръцете. И двамата свидетели са категорични, че са видели водача на автомобила да държи мобилен телефон в ръката си по време на движение. Показанията на свидетелите изцяло се кредитират от съда.

Същите са вътрешно непротиворечиви, хронологически и логически последователни. В показанията си свидетелите възпроизвеждат свои непосредствени възприятия като очевидци. Не се констатираха никакви обстоятелства, по които свидетелите да се считат за предубедени или заинтересовани.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля на жалбоподателя А. Е. Д. за обстоятелствата, че същия ден е пътувала в лекия автомобил със жалбоподателя. Била е с него в автомобила по време на проверката, пътувала е на задната седалка и жалбоподателя по време на управление на автомобила не е използвал мобилен телефон. От една страна показанията на свидетеля Д. са в пълно противоречие с показанията на другите двама свидетели, но найсъществено е обстоятелството, че свидетеля е служител в дружеството на жалбоподателя, което сочи на зависимост у нея.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. - и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. В този смисъл съдът не споделя възраженията изложени в жалбата досежно липсата на компетентност на началника на РУ Козлодуй да издаде обжалваното наказателно постановление.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери, че е налице и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.

Жалбоподателят В. П. е наказан за административно нарушение по чл.

104а от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят да е извършил така вмененото му във вина нарушение. Установява се, че от обективна страна на описаните в НП време и място – на 22.08.2023 г. в 16.57 часа в с.Хърлец, общ.Козлодуй по ул.“Александър Стамболийски“ жалбоподателят В. М. П. управлявал лек автомобил марка „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си и не ползвал устройство, позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на свидетелите очевидци се установи, че жалбоподателят е извършил деянието по време на движение докато е управлявал моторно превозно средство. Установява се и че именно 3 наказаният П. е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. Следователно той е имал правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното нарушение, за което е наказан. Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Въпреки това доказа се по делото, че по време на управлението на МПС жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, установено от показанията на свидетелите Д. и В.. С това си поведение П. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Това нарушение е формално и с осъществяването на изпълнителното му деяние то е било довършено, без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат.

О т субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят П. е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по платното за движение. Съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.

По направеното възражение, че със справка от мобилния оператор, чиито услуги жалбоподателят ползвал, би могъл да докаже, че не е използвал мобилен телефон по време на движение, то следва да се посочи, че такова доказателство не е представено и събрано по делото, поради което не би могло да бъде коментирано неустановеното съдържание от такава справка. Това обаче не е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. На първо място, за да бъде деянието съставомерно не е необходимо използваният от водача по време на движение телефон да е негов собствен. Достатъчно е телефонът да е бил използван по описания в хипотезата на нормата по чл. 104а от ЗДвП начин. Следователно дори и в справка от мобилен оператор да е отразено, че за датата и часа по НП не е провеждан разговор от мобилния телефон на П., то това не би изключило съставомерността на деянието.

Релевантното тук обстоятелство е, че по време на движение жалбоподателят е използвал мобилен телефон, като го е държал в ръката си и без значение е дали той е бил негова собственост или на трето лице. Все в тази връзката представянето на посочената справка е неотносимо, тъй като нарушението може да бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на телефонно повикване или разговор. Деянието би било съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други приложения на мобилния телефон.

4

Всяко едно от тези действия, щом бъде осъществено от водач на МПС и по време на движение, се квалифицира от правна страна като „използване на мобилен телефон“ и съставлява изпълнително деяние на нарушението по чл.

104а от ЗДвП. Това е така, тъй като всяка от тези форми на поведение създава опасност от разсейване на водача, а оттам и от увреждане на обществените отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност. От показанията на свидетелите Д. и В., които бяха категорични във възприятията си, се установи, че по време на движението си жалбоподателят е държал в ръката си мобилен телефон и си е служил с него, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Този факт е достатъчен, за да бъде нарушението доказано от обективна страна.

Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието.

По тези съображения наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и трябва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0288-000486 от 21.09.2023 г., издадено от Б.Д.Б – Началник на РУ Козлодуй при ОДМВР Враца, с което В. М. П., ЕГН ********** от г*********** на основание чл.