Протокол № 335 от 24.03.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 335 гр. Сливен, 22.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230100812 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Молителката – Т. СТ. ИВ., редовно призована, се явява лично и с адв. С.П. от АК - Сливен, преупълномощена от адв. Е.П. от днес.

Ответникът – П. К. СТ., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 21.03.2022 г.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.

АДВ. П.: Поддържам молбата. Запознах се с отговора.

АДВ. Н.: Оспорваме изцяло предявената молба, поддържаме депозирания от нас писмен отговор, както и твърденията изложени в същия. Поддържаме доказателствените си искания, които сме формулирали. Посочените в отговора свидетели са пред залата.

Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както следва:

1

Производството е образувано по молба на Т. СТ. ИВ. против П. К. СТ., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за защита, с която да се наложи забрана на ответника да доближава нея и децата в жилището й в гр. Любимец, Бърза помощ в гр. Любимец, магазин „Анджела” и аптека „Медея” където основно пазари, както и местата за социален контакт за срок от осемнадесет месеца.

В молбата молителката твърди, че ответникът е неин съпруг, с когото са сключили гр. брак на 08.10.2019 г. Живеели в жилище в с. Глушник, което било собственост на родителите на ответника. От брака си имали родени две деца – Н.П.С., родена на 14.10.2017 г. и Р.П.С., родена на 29.06.2019 г.

Твърди, че от около три години живее в постоянен психически и физически тормоз. Съпругът й без причина й налагал физически тормоз, постоянно я обиждал с думите курва, мастия, уличница и я заплашвал, че ще й вземе децата и ще я довърши.

Заплашил я, че ако напусне дома им, жива няма да я остави. Всичко това ставало в присъствието на децата и съответно това негово поведение се отразявало зле на психиката им. Неговите родители, особено майка му, се месели в живота им, като вместо да го възпрат да я бие и тормози, те самите също й посягали, удряли и обиждали. Сочи, че нямала право на личен телефон, не можела да се обади на родителите си и да сподели с тях проблемите си. Личната й карта винаги била в него, като със съдействието на полицията си я взела, за да може да се снабди с необходимите документи за това производство.

Твърди, че на 16.02.2022 г. вечерта, без причина ответникът започнал да я удря по главата и тялото с юмруци и с плесници по лицето, да я рита и да я плюе.

Родителите му били там, но не само, че не го спрели, а баща му я псувал и я хванал да я дърпа за косата. Майка му също й ударила един юмрук по главата и я нарекла курва.

Всичко това станало в присъствието на децата, които плачели, викали, крещели, но той не спирал. Успяла да излезе от стаята и отишла в съблекалнята пред банята, чиято врата била със стъкло и въпреки че ответникът знаел, че тя е от другата страна, ударил стъклото с рамо и го счупил върху нея. От стъклата получила порезни рани и обилно кървене и въпреки, че я видял в какво състояние е, ответникът продължил да я удря.

През плач го молела да я заведе на лекар, но той й заповядал да си свали блузата и да облече друга. После я накарал да изчисти банята, след което я заключил с малкото дете Р. в спалнята, а другото дете Н. го взела майка му. Така изкарала една безсънна нощ с болки в главата и неспиращо кръвотечение.

На другата сутрин ответникът станал да отключи вратата на салона, за да ползват родителите му банята, върнал се и отново заспал. Тогава молителката решила да избяга и да потърси помощ от родителите си. Вратата на двора била заключена, но тя прескочила оградата. Отишла до центъра на селото и тъкмо влязла в магазина, 2 ответникът и баща му я настигнали. На калайджийски той й казал да става и да си тръгва, защото ще я убие. Баща му я хванал за ръкава на дрехата и започнал да я дърпа, а ответникът я бутал зад гърба. В този момент маската от лицето й паднала и хората видели кръвта по лицето й. Въпреки това те я вкарали в колата на баща му и я върнали в къщи. Малко след това в дома им дошли двамата му чичовци и понеже тя продължавала да плаче и да иска да се прибира при родителите си, те го посъветвали да я пусне. Леля му, която също била дошла й казала, че ще й дадат да се обади на родителите си, но само след като изчисти кръвта от лицето и гърдите си и свали блузата си, която била в кръв. След като изпълнила всичко, което й казали, те набрали родителите й и на високоговорител казали, че са се скарали и тя иска да си отиде.

Тогава молителката извикала „татко ела да ме вземеш, защото съм бита и лицето ми е порязано”.

Докато чакала родителите си, ответникът се опитал да изведе голямото дете от дома им. То започнало да плаче за нея, дърпало се от него и му казвало, че иска при нея. Плачело и се молело да не го оставя при тях, но той продължил да го дърпа. За да спре да плаче, молителката тръгнала заедно с тях, като му обяснила, че нейният баща ще ги вземе всички от дома на чичо. Когато отишли там, детето се успокоило, защото се заиграло с внуците на чичото. Тогава ответникът й казал да тръгва и да не се обажда на детето, защото ще я убие. Тя взела малкото дете Р. и чичо му ги откарал с неговия автомобил до с. Роза, където се срещнала с баща си и се прибрала при тях. Когато излизала от дома на чичо му, чула как детето плачело и викало след нея, но нямала смелост след всичко, което преживяла при тях, да им се противопостави и да си вземе детето.

Когато се прибрала в гр. Любимец където живеели родители й, те я завели веднага на лекар, но след прегледа й обяснили, че щом не е зашита веднага, не могат нищо да направят, почистили я и й сложили превръзка. На 18.02.2022 г. била на преглед при д-р Е., който й издал съдебно удостоверение.

Тъй като й било много мъчно за детето Н., звъннала по телефона на ответника, за да го чуе, но той не й отговарял. Звъннала и на чичо му Стоян, за да говори с тях да й дадат детето, но той отказал да й съдейства. Тъй като малкото дете, което било с нея много плачело за сестра си, а и тя се притеснявала за нея, защото я оставила разстроена, помолила родителите си заедно с техни близки да отидат до с. Глушник, за да си види детето и да й го дадат без да се карат. Когато пристигнали в с. Глушник, ответникът не бил там. Разбрали, че той заедно с детето и родителите си били в с. Блатец на гости при чичо му. Молителката се обадила на тел.112, но докато полицията дойде, те си тръгнали, защото много се страхували от саморазправа от тяхна страна и не успяла да си вземе детето.

Заявява, че се страхува както за себе си, така и за децата и близките си. Живеела 3 в страх, че ответникът ще изпълни заканите си. Страхува се дори за живота на детето си, което в момента било при него.

Представя Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на посочената дата е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника, Съдебно-медицинско удостоверение, Удостоверение за сключен граждански брак, 2 бр.

Удостоверения за раждане.

В законоустановения срок, на 21.03.2022 г. е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител, в който се счита, че твърденията изложени в молбата са неоснователни, предвид което се оспорват изцяло. Оспорват се като неверни и некоректни абсолютно всички посочени в исковата молба твърдения. Сочи се, че по време на съвместното им съжителство именно ищцата била тази, която с поведението си е допускала съзнателно или не осъществяване на психо-емоционално насилие както спрямо децата, така и спрямо ответника. Тя инициирала скандали не само с ответника, но и с други трети лица, включително и с родителите му. Ежедневно и без да има каквато и да е причина за това, отправяла клетви с различно съдържание, адресирани както към ответника, така и към неговите родители. Често изпадала в неадекватни състояния изразяващи се в крясъци, викове и отправяне на клетви към всякакви лица, но предимно към ответника и неговите родители. Посочва се и конкретна предистория, която според ответника е в основата на поредното емоционално състояние, в което е изпаднала ищцата. Сочи се, че неадекватни действия били проявявани от нея и в други предходни периоди, което налагало същата да бъда освидетелствана. Като примери за тези нейни действия се сочат неколкократни нейни излизания от семейното жилище в късните части на денонощието, без за това да уведомява ответника, редица нейни опити за самоубийство пред децата чрез поглъщане на голямо и безконтролно количество лекарства, както и склонността й към самонаранявания, какъвто бил опитът й на 16.02. да скочи от лекия автомобил, с който се връщали с ответника след посетена аптека в гр. Сливен. Не един и два били случаите, в които при поредно изпадане в нервна криза, включително и пред децата, молителката си скубела косата и удряла главата си в стената, при което единствено намесата на ответника е предотвратявала по-тежки нейни наранявания.

Некоректни били и твърденията на ищцата, според които личната й карта се съхранявала от ответника с цел същата да бъде ограничена в пътуванията си.

Напротив, вярното било, че в определен период сестрите на ищцата искали тя да им предостави личната си карта за различни техни цели при преминаване на граница, съставяне на документи с неясен произход, както и за други нерегламентирани цели.

Именно по тази причина ищцата лично и по нейно настояване предоставила този документ на ответника.

Предвид изложеното се счита, че не е налице осъществено домашно насилие по 4 смисъла на ЗЗДН от страна на ответника спрямо молителката, поради което се моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да бъде назначена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, която след като се запознае с всички приложени по делото доказателства и извърши преглед на ищцата, да даде заключение, което да посочи страда ли тя от ментални заболявания, както и в какво се изразяват тези заболявания.

Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителката е да докаже, че на посочената дата спрямо нея от ответника е осъществен акт на домашно насилие, подробно описан в молбата.

Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира, че от молителката следва да бъдат ангажирани и други доказателства в подкрепа на твърденията й.

АДВ. П.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

АДВ. Н.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, Съдебно-медицинско удостоверение № 41/2022 г. от 18.02.2022 г., Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение за раждане на Р.П.С., Удостоверение за раждане на Н.П.С..

АДВ. П.: Водим трима свидетели, които моля да бъдат допуснати до разпит. По отношение доказателственото искане на ответната страна за назначаване на експертиза се противопоставям. Ако уважите същото, бихме искали да ангажираме и други доказателства.

АДВ. Н.: Водим трима свидетели, които моля да бъдат допуснати до разпит.

На основание чл. 164 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне самоличността им:

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Я.Р.З. – 41 г., бълг. гражданин, не осъждан, женен, със средно образование, работи, без родство със страните по делото.

5

Я.П.К. – 46 г., бълг. гражданка, не осъждана, разведена, с висше образование, работи, без родство със страните по делото.