Решение № 404 от 12.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300502008 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от СТ. С. Н. , ЕГН: ***** от гр.***** чрез адв.А.Х., ПАК против решение №261581 от 27.05.2021 г. по гр.д.N13175/2020 г. на ПРС, 3 бр.с., с което са изменени на основание чл.59, ал.9 СК, определените мерки с Решение №4297/08.12.2017 г. по гр. д. №3523/2016 г. по описа на ПРС,5 бр.с., в частта относно режима на лични отношения на бащата С. С. Н. с малолетното дете А. С. Н.а, ЕГН: ****, като е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа без приспиване в дома на бащата, за именния и рожденния ден на детето – за по 3 часа ако денят е почивен и за по 2 часа ако денят е учебен; к а т о първите 3 реално проведени срещи на детето с бащата да се осъществяват в присъствието на майката или на определено от нея лице; за първа седмица от месеца ще се счита тази, в която дните събота и неделя носят дати от съответния месец; осъден е да заплати разноските по делото. Изложени са съображения за неправилност и незакосъобразност на решението и моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди първоначално определение режим на лични отношения с решение по гр.д.№4297/18.12.2017 г. на ПРС по гр.д.№3523/2016 г. на 5 бр.с..

1

Въззиваемата С . Н. Г. – счита жалбата за неоснователна.Моли да се потвърди решението на ПРС.Претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявените искове са с пр.осн.чл.59, ал.9 от СК.

Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно; че първоначално определените с решението на ПРС от 2017 г. по гр.д.

№3523/2016 г. режим на лични контакти на бащата с детето е правилен и напълно осигурява възможността да се съхрани връзката между баща и дъщеря; счита, че изложените факти за влошеното здравословно състояние на детето не са доказани – представените амбулаторни листове, единият от които е от 2018 г., в които е отбелязана основната диагноза – ****, не е доказателство за заболяването, тъй като по делото не са представени рецептурна книжка или рецепти, нито някакви доказателства за специално лечение, а съдът е приел, че такова съществува; не е доказани и необходимостта от специален режим за това заболяване; оспорва да е наричал майката „****“ като твърди, че не използва такива епитети. От приетата по делото експертиза се установявало, че при срещите с вещото лице детето спокойно и с усмивка разговаря за бащата, че той присъства във всички рисунки, което означавало, че детето признава значимостта му, възприема го като част от семейството и иска да бъде част от живота му. Към настоящият момент детето не изпитвало страх или тревожност по отношение на бащата и разширеното му семейство. Създадената емоционална връзка между баща и дъщеря не трябвало да бъде прекъсната, защото съществуването на връзката е в интерес на детето.

С отговора на ВЖ са изложени съображения, че решението на РС е правилно, т.к. контактите на бащата са съобразени изцяло с трайната съдебна практика и интересите на детето; че проблемите, наложили изменение на режима на лични отношения са се появили след като бащата се е върнал от Великобритания и отсъствувал продължително; при това връщане бащата настоятелно и без преход е взел детето, при което последвали негативни реакции, които сериозно засегнали детската психика, което се потвърждавало от разпитаните две групи свидетели на страните; безспорно било, че детето до този момент било само с майка си, че тя е за него най-значимия човек и е трудно да бъде отделено от нея.

Детето страдало от ****, а бащата не познавал лекарствата и не желаел да се запознае с тях; доказано било по делото ,че детето само не е пожелало да отиде при бащата и неговите роднини, но било силно дистанцирано и отказвало контакт с бащата и неговите роднини, които не чувствало като семейство, дори имало и елемент на непознаване – чужда му била средата и **** език, на който говорят бащата и семейството му.

От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и отговора се установява следното:

2

Видно от приложените по делото доказателства, режимът на лични отношения на бащата с детето е първоначално определен с решение №4297/8.12.2017 г. по гр.д.

№3523/2016 г. на ПРС, 5 бр.с. С решението е определен режим на лични отношения до навършване на 5 години на детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката, и режим след навършване на 5 години, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дена през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, също и 3ч./съответно 2ч. на рождения ден и на имения ден на детето.

Детето А. е родено на *****.2014 г., понастящем на 7 г./навършени/.

ПОС намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за недоказаност на твърдението в ИМ за здравословно състояние на детето, че представените амбулаторни листове, единият от които е от 2018 г., в които е отбелязана основната диагноза – ****, не е доказателство за заболяването, тъй като по делото не са представени рецептурна книжка или рецепти, нито някакви доказателства за специално лечение. На л.14-19 от д.РС се приети 6 бр. амбулаторни листове, проследяващи заболяванията и състоянието на детето: в амб.л от 30.04.2018 г. е записано, че детето страда от ****, ****; в амб.л от 13.07.2020 г. - остра инфекция на горните дихателни пътища и тревожно разстройство; в амб.л от 27.07.2020 г. остра инфекция на горните дихателни пътища и тревожно разстройство;; в амб.л от 17.08.2020 г. - **** и ****;в амб.л от 15.09.2020 г. - ****,**** на ****; в амб.л от 08.02.2020 г. - ****. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което същите съставляват годно доказателство за здравословното състояние на детето към съответния момент.

От показанията на св.К. А.Г. – майка на ищцата, се установява, че след връщането на бащата от Англия на 09.05.2020 г., той веднага поискал срещите с детето А. са бъдат с преспиване.Майката дала детето, но бащата не го върнал до 18ч. на 10.05.2020 г., а след като тя се обадила в полицията; детето било в емоционален срив – викало и плачело –„майко, защо ме остави“; детето споделило с баба си, че баща му викал на майка му „****“ и на семейството й „болни мозъци“, а за семейството на баща си, че говорят на чужд език, който то не разбира, че се обличат в други дрехи; от м.07.2020 г. детето отказвало да се вижда с баща си, заспивало право и се ****.

Св.С. Н. – съпруга на въззивника установи, че детето се чувствало добре при тях, играело си с другите деца, водили го на разходка в П., в Джъмбо и на плаж.

От показанията на социалния работник от ЦОП-Гр.***** -С. С. се установява, че при разпит на детето А.,то не желаело да говори за баща си; на 20.01.2021 г. в присъствието на соц.работник и майката, детето се обадило на баща си и в разговора го помолило да не говори на чужд език; детето не помнило как се казва баща му и не познавало разширеното семейство по бащина линия; според св.С. бащата има капацитет да се справи с 3 родителството, че настоящата му съпруга се отнася внимание към детето и то е добре настроено към нея; свидетелката отбелязва също, че майката и бащата не намират общ език.

От изготвения и приет по делото социален доклад е видно, че майката задовалява адекватно всички потребности на детето и че то израства в сигурна и добра среда; че в интерес на детето е то да поддържа емоционална връзка и с баща си, който вземал участие в сесиите в ЦОП-*****.

От приетата по делото СПЕ/л.64 от д.РС/, изготвена от вещо лице-психолог Б. Д., която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че между детето А. и майката има изградена силна емоционална връзка, че емоционална връзка и позитивно отношение има изградено и с бащата; че детето се чувства щастливо в присъствието на майка си и разширеното семейство по майчина линия и признава значимостта на баща си като спокойно и с усмивка разговаря за баща си и иска да бъде част от живота му, но същевременно експерта отбелязва, че детето среща затруднения при комуникацията с близките по бащина линия и адаптирането в семейната среда при баща си, обусловена от културните, езиковите и семейно-битовите различия, не помни имената им, не споделя за срещи с тях или общи занимания; че към момента отказът на детето да поддържа връзка с тях и да посещава дома им е свързан с езиковата бариера.

С обжалваното решение РС е изменил режима на лични отношения като е определил режим на лични отношения на бащата с детето, съвпадащ с този определен до навършване на 5 г.възраст.

Смисълът на първоначално определения режим без приспиване в присъствие на майката до навършване на 5 г.възраст на детето е с цел детето да се отглежда от майката в най-ниската си възраст, когато то има най-много нужда от нея, както и да свикне постепенно с факта, че родителите му не живеят заедно като семейство, и с обстоятелството, че средата, при която живеят родителите му е коренно различна с оглед културните и езиковите особености и обичаи на **** етнос. Родителските права са възложени на майката, когато детето е било на 1,5 г. и не е познавало баща си. В тази връзка с ледва да се отбележи, че бащата не се е възползвал пълноценно от определения режим на лични отношения с детето до навършване на 5 г. възраст, тъй като е живял и работил във Великобритания до 2020 г. В т.см. психологическия преход от режима до навършване на 5г.възраст на детето не е осъществяван, тъй като след връщането на бащата в България през 2019-2020 г., детето вече е навършило 5 години, но все още не е познавало своя баща и разширеното семейство по бащина линия. Ето защо с обжалваното решение се дава възможност за постепенно опознаване на бащата и детето. От събраните по делото доказателства /видно от експертното мнение на психолога Ф. П., от приетата по делото съдебно –психологическа експертиза /л.64 от д.РС/ и от разпитаните по делото свидетели К. Г., С. Н.а и С. С. – соц.работник, се установява, че първоначално детето е било много стресирано, когато е оставало при бащата след завръщането му в България, а в последствие отношенията им са започнали бавно да се нормализират. Въззивната инстанция намира, че този процес на постепенно опознаване и 4 приемане трябва да продължи при така определения режим в обжалваното решение на ПРС от 27.05.2021 г. В този смисъл налице са обстоятелства, водещи до основателност на иска по чл.59,ал.9 СК за изменение на постановения режим на лични отношения.

Ето защо ПОС намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените разноски пред ПОС в размер на 450 лв.- платен адв.хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261581 от 27.05.2021 г. по гр.д.N13175/2020 г. на ПРС, 3 бр.с.

ОСЪЖДА СТ. С. Н. , ЕГН: **** от гр.***** ДА ЗАПЛАТИ НА С . Н. Г. с ЕГН:********** сумата от 450 лв.- разноски по делото през ПОС.

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5