Решение № 2871 от 01.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2871 гр. София, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110139741 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Тя“ ЕАД срещу ВЛ.

Н. П. и ЦВ. ОГН. П. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 1978/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът „Т София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ВЛ. Н. П., С М и ЦВ. ОГН. П. за сумите от: сумата в общ размер от 3270,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 14.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 533,27 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 5.1.2021 г., сумата от 48,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 14.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,17 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 5.1.2021 г. и 127,22 лв. разноски по делото, а именно: 77,22 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В законоустановения срок длъжникът С. О. М. не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение и по отношение на нея последната е влязла в сила, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Останалите длъжници по заповедта в срок са подали възражения срещу нея и съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу ВЛ. Н. П. и ЦВ. ОГН.

П. за сумите в общ размер от 3217,64 лв. в условията на разделност, от които: сумата 1

2725,74 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2017 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 14.1.2021г. до окончателно изплащане на вземането, 444,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 05.01.2021г., както и суми за дялово разпределение – 40,70 лв. – главница за периода от м.12.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 6,81 лв. – лихва за периода от 31.01.2018г. до 05.01.2021г. , както и направените в заповедното и исковото производство разноски. Ищецът претндира сумите в условията на разделност спрямо ответниците в съотношение 4/6 от вземанията – за В.П. и 1/6 от вземанията – за Ц.П..

Ищецът „Т я“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. . Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове. Считат, че по делото не са представени доказателства, че дружеството-ищец действително е доставяло ТЕ в процесния имот и в твърдения обем и на твърдяната в исковата молба цена. Позовават се на решение на ВАС, с което е отменена като незаконосъобразна формулата за изчисляване в т.6.1.1 от методиката към Наредба №16-334/06.04. 2007г. за топлоснабдяването, а към настоящия момента все още нямало действаща нова методика на мястото на отменената от ВАС. Оспорват претенцията на ищеца като неконкретизирана. Считат, че доколкото ишцовото дружество не било проявило дължимата грижа към собствения си интерес, то с оглед разпоредбата на чл. 83 ЗЗД следва да бъде намалено претендираното обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички претиндирани суми преди 14.01.2018 г., включени в процесните периоди. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т сс“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

2

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответниците се явяват потребители на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респективно – погасени ли са същите поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имот се установява, че на 25.03.1991 г. ответницата ВЛ. Н. П., заедно с нейния съпруг О. Ц. П., придобиват собствеността върху процесния имот – ап. 6, находящ се в гр. София, общ.

Искър, ж.к. Дружба-2, бл.510, вх.Г.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, издадено на 27.10.2016 г. от Столична община, след смъртта на О. Ц. П. на 01.12.2015 г., като негови наследници са останали ответниците в производството ВЛ. Н. П. /съпруга/ и ЦВ. ОГН. П. /син/, както и С. О. П. /дъщеря/.

При липса на установено различно от законовото предвиденото части, които наследяват наследниците, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН съдът приема, че преживялата съпруга, заедно с придобитата на собствено основание част от имота, притежава 4/6 части от същия, а двете деца на наследодателя – по ¼ част.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на 3 съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 5 броя отоплителни тела /демонтирани през 2017 – 2018 г./ и 2 бр. водомери за топла вода. На отоплителните тела /в хол, кухня, две стаи, лира/ не били поставени ИРРО. Сочи се, че за периода 2017/2018 г. отоплителните тела са били демонтирани, без да може да се установи точната дата на демонтаж, поради което ТЕ за отопление за сезона е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход за сградата. Топлата вода била начислявана по реален отчет. ТЕ за сградна инсталация била разпределена на база пълен отопляем обем на имота съобразно приложимата формула за изчисление.

Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като същият съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 07.12.2021 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение е 3319,73 лв., а 5/6 части от тази сума /колкото е припадащата се на ответниците/ възлива в размер от 2766,44 лева, от които 2725,74 лв. топлинна енергия и 40,70 лв. дялово разпределение. Посочен е дългът съответно от 4/6 части /2180,59 лв. топлинна енергия и 32,56 лв. дялово разпределение/ и 1/6 част /545,15 лв. топлинна енергия и 8,14 лв. дялово разпределение/. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 733,67 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 451,20 лв., от които 444,39 лв. върху непогасената топлинна енергия и 6,81 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. Посочен е дългът съответно от 4/6 части /355,51 лв. лихва върху топлинната енергия и 5,45 лв. лихва върху дяловото разпределение/ и 1/6 част /88,88 лв. лихва върху топлинната енергия и 1,36 лв. лихва върху дялово разпределение/. По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 14.01.2018 г., вещото лице е посочило, че 5/6 части относно вземането за топлинна енергия е сума от 65,21 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сума от 14,76 лв.