Решение № 6962 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6962 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110114390 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу З. П. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 28.08.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43231/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, за сумите, както следва 640,09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 1.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 119,45 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за период от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г., сумата 8,91 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 1.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,84 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за период от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответницата в качеството на вещен ползвател на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Т с“ ЕООД. Посочва, че ответницата не е изпълнила 1 задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата З. П. В., чрез назначения особен представител адв. Н., с който заявява, че не оспорва, че ответницата е вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва претенцията по размер, като поддържа същата да е начислена незаконосъобразно. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач „Т с“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 28.08.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43231/20234г. по описа на СРС, 182 състав в полза на „Т С“ ЕАД срещу З. В. за следните вземания: сумата 640,09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 1.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 119,45 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за период от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г., сумата 8,91 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 1.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,84 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за период от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника З. В. по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в 2 общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че ответницата е вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Последното се установява и от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижим имот № **** г., по силата на който в полза на ответницата е учредено пожизнено и бъзвъзмездно право на ползване върху имот – апартамент № 13, находящ се на адрес: гр. С*****.

С молба-декларация за откриване на партида от 26.06.2017 г. З. В. отправя искане да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на „Т С“ ЕАД за процесния топлоснабден имот.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по делото молба – декларация, се установява, че З. В. е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот апартамент № 13, находящ се на адрес: гр. С*****, на нейно име, което е прието от ищеца, видно от представените по делото изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени на името на ответницата, депозирани от третото лицепомагач. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота.

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. между страните е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно представената молба-декларация за откриване на индивидуална партида на името на ответника от 26.06.2017 г., по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ за исковия период.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че за периода 05.2021 г. – 30.04.2022 г. ответницата е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради което и дължи заплащането на възникналите задължения за това.

Не е формиран между страните спор относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот. Това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност и от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и 3 от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, тъй като същите са били демонтирани, само един водомер за топла вода. Ето защо ТЕ за отопление за имота от радиатори не е начислявана. Вещото лице е установило, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Т с“ ЕООД като топлата вода е изчислена на база реален отчет по т.5.2 от Приложението по чл. 61, ал. 1 към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към посочената Наредба на база пълен отопляем обем на имота – 128 куб.м. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Експертът е посочил, че за исковия период е изготвена една изравнителна сметка за потребена топлинна енергия в процесния апартамент, като цената на доставена топлинна енергия в имота възлиза общо на сумата 327,27 евро (640,09 лв.).

Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза като компетентно и обективно изготвена, доколкото същото е взело предвид резултатът от изравнителните сметки и документите за извършен реален отчет, приложени по делото. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период 05.2021-30.04.2022 г. възлиза 327,27 евро (640,09 лв.).