Определение № 8189 от 09.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3048/2026
- Вид
- Определение № 8189
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Катя Николова Велисеева, Цветомир Милчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 21, ал. 1 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 27, ал. 4 · Закон за държавната финансова инспекция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8189 гр. София, 09.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100503048 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба на ищеца „Национална компания индустриални зони“ ЕАД срещу определение № 52293/26.12.2025 г. по гр.д. № 47554/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране на Агенцията за държавна финансова инспекция като трето лице-помагач по делото.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, доколкото СРС не е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от привличане на посоченото лице като помагач. Намира, че интересът на третото лице да участва в производството произтича от сложното материално-правно отношение между страните и издателя на акта, в рамките на което АДФИ извършва независима финансова инспекция и издава акт за начет, без да съгласува действията си с ищцовото предприятие, което от своя страна е задължено да инициира събиране на сумите от начетените лица по реда на ГПК. Ето защо счита, че ищецът има интерес от привличане на издателя на акта като подпомагаща страна с оглед евентуалната регресна отговорност на последния за разноските по делото в случай на отхвърляне на иска, респ. с оглед защитата на ищеца срещу потенциални бъдещи актове за начет срещу него при неоснователност на претенцията. Поддържа, че АДФИ също има интерес да встъпи в делото, за да помага в процеса по доказване законосъобразността на издадения акт за начет с оглед избягване на евентуални бъдещи претенции на ответниците срещу държавния орган. С оглед на изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато конституирането на АДФИ като трето лице-помагач на ищеца в 1 производството.
Ответниците А.П.И.-Б. и К.Н.К. подават отговор на частната жалба, с който изразяват становище за нейната неоснователност.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок (едноседмичен срок от получаване на препис от определението – арг. чл. 220, вр. с чл 275, ал. 1 ГПК) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред СРС е образувано по реда на чл. 418 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК – акт за начет № 11-04-13/08.07.2024 г., издаден от Агенцията за държавна финансова инспекция към министъра на финансите. След подадено в срок възражение от длъжниците А.П.И.-Б. и К.Н.К. е постъпила искова молба от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение срещу посочените две лица в условията на солидарна отговорност, представляващи начетени суми за нанесени на предприятието вреди и мораторна лихва. В исковата молба ищецът е формулирал искане по чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде конституирана като трето лице-помагач на негова страна Агенция за държавна финансова инспекция, в изпълнение на чиито функции е издаден процесният акт за начет.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за конституиране на посочения държавен орган като подпомагаща страна в процеса с оглед неговите функции и правомощия, както и предвид липсата на правен интерес на органа да помага на страна по делото, доколкото дължимостта на сумите по акта за начет е без значение за правната сфера на АДФИ, поради което е оставил без уважение искането на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК.
Третото лице-помагач е допълнителна страна в процеса, която не е носител на материалното право, предмет на спора, а участва с цел да подпомогне една от главните страни, тъй като съдебното решение би могло да рефлектира върху неговото правно положение. Встъпването или привличането на трето лице-помагач е допустимо при наличие на предпоставките на чл. 218 и чл. 219 ГПК – когато това лице има интерес да помага за постигане на благоприятно за конкретната страна по спора съдебно решение, който произтича от възможността решението да засегне правата или задълженията на това лице.
В производството по предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 21 и чл. 27, ал. 4 ЗДФИ предмет на доказване е законосъобразното издаване на акта 2 за начет – от компетентно лице при спазване на процедурата по издаването му за констатирана действително настъпила имуществена вреда в посочения размер, причинена при или по повод изпълнение на служебните задължения от ответниците в качеството им на лица, осъществяващи отчетническа длъжност при ищеца. Издаденият акт за начет не подлежи на обжалване, като увреденото държавно предприятие е длъжно да инициира принудително събиране на сумите по реда на чл. 418 ГПК и в рамките на това производство да установи законосъобразността на административния акт, респ. незаконосъобразното издаване на акта за начет от длъжностните лица на АДФИ би могло да обоснове отхвърляне на исковата претенция, предявена от ищеца и евентуално настъпване на вреди в неговата правна сфера под формата на разноските, които ищцовото дружество би било осъдено да заплати на ответната страна.
Искът по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ е насочен към реализиране на имуществена отговорност на виновни лица за вреди, установени при финансова инспекция, като вредата трябва да е противоправно причинена и да е пряка и непосредствена последица от поведението на тези лица. АДФИ, като орган, който извършва финансовата инспекция и издава акта за начет, не е носител на материалното правоотношение, предмет на спора – тя не е нито увредената организация, нито лицето, което се търси за отговорно, но изпълнява контролно-надзорни функции и се явява органа, който издава административния акт, явяващ се основание за предявяване на исковите претенции. Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗДФИ ищецът няма право на преценка дали актът е законосъобразен, а е длъжен да предприеме действия по претендиране на обезщетение за установените в акта за начет суми посредством иницииране на производство по чл. 418 ГПК.
Предвид обвързаността си с констатациите на АДФИ, ищецът в случая твърди, че ако исковете бъдат отхвърлени поради незаконосъобразните действия на органа, който е издал без основание акта за начет, в негова полза ще възникне евентуално регресно вземане срещу АДФИ за разноските, които е платил на насрещната страна в процеса.
Съдът следва да извърши преценка за наличие на правен интерес от привличането на подпомагаща страна въз основа на изложените от страната твърдения, а дали същите отговарят на обективната действителност и дали би била основателна регресната претенция срещу третото лице-помагач е въпрос на бъдещ исков процес между тях и няма отношение към основателността на искането по чл. 219 ГПК. Доколкото в настоящия случай са изложени твърдения, че при отхвърляне на предявения от него иск в полза на ищеца ще възникне регресно вземане срещу АДФИ за претърпени вреди, то следва да се приеме, че е налице правен интерес от обвързването на това трето лице с установителното действие на мотивите на крайния съдебен акт (по отношение на материалната законосъобразност на издадения от АДФИ акт за начет), тъй като са налице надлежни твърдения, че съдебното решение по разглеждания правен спор може да рефлектира върху правната сфера на третото лице.
3
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че искането на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК е основателно, поради което определението на СРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, а посоченото трето лице следва да бъде конституирано като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 52293/26.12.2025 г. по гр.д. № 47554/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране на Агенцията за държавна финансова инспекция като трето лицепомагач по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Агенция за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ 175076479, с адрес: гр. София, ул. „Леге“ № 2, като трето лице-помагач на ищеца „Национална компания индустриални зони“ ЕАД по гр.д.
№ 47554/2025 г. по описа на СРС, 173 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4