Определение № 28634 от 15.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28634 гр. София, 15.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110141864 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 389 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца Г. М. Г., чрез адв. П., обективирана в исковата молба, с която се иска да бъде допуснато обезпечение на предявения срещу /ФИРМА/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 349,49 лв. - главница по договор за кредит от 10.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението; 49,19 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.07.2010 г. – 15.02.2011 г.; 96,76 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2010 г. до 25.04.2013 г., както и сумата от 125 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 21178/2013 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 2014***0400615 по описа на ЧСИ Н.М..

Молителят твърди, че сумите, предмет на отрицателния установителен иск са недължими, поради изтекла погасителна давност в периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2023 г., поради което възможността за принудителното изпълнение на сумите била погасена.

Софийският районен съд, след като прецени представените доказателства и обсъди доводите на молителя, намира следното:

Съдът приема, че е родово и местно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, поради което и молбата по чл. 389 ГПК се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за допускане на обезпечение е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се допусне обезпечение на иска, съдът следва да констатира кумулативното наличие на предвидените в чл. 391 ГПК предпоставки. Законодателят е предвидил като изисквания искът да е процесуално допустим, вероятно основателен и за ищеца да е налице обезпечителна нужда, т. е. ако без да се допусне исканата мярка, осъществяването на 1 последиците на евентуално осъдително съдебно решение би било невъзможно или затруднено. Липсата, на която и да е от посочените предпоставки обуславя извод за неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

За да извърши тази проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че в молбата за обезпечение искът следва да бъде формулиран съгласно изискванията, на които трябва да отговаря исковата молба, т.е. в молбата по чл. 389 ГПК следва да се съдържат реквизитите, очертани в разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1 и чл.

128 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба. В настоящия случай съдът приема, че така подадената молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 ГПК – не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса.

Ето защо, поради констатираните нередовности и с оглед характера на производството – обезпечително, при което съдът се произнася в деня на постъпване на молбата, то същата следва да бъде оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. Г., чрез адв. П., обективирана в исковата молба, за допускане по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК на обезпечение на предявения срещу /ФИРМА/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 349,49 лв. главница по договор за кредит от 10.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението; 49,19 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.07.2010 г. – 15.02.2011 г.; 96,76 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2010 г. до 25.04.2013 г., както и сумата от 125 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 21178/2013 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 2014***0400615 по описа на ЧСИ Н.М..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца - молител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2