Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11418 от 12.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17462/2023
Вид
Решение № 11418
Подписан
12.06.2024
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11418 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110117462 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА” ЕАД е предявил срещу ответника Е. М. Г. искове за осъждане на последния да му заплати следните суми : 236,49 лв. задължение за доставена топлинна енергия през периода м. 05.2019г. – м.

04.2021г. , заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 93.04.2023г. до изплащане на вземането, за имот с аб.№ *****; 45,10 лв. – задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.- 20.03.2023г.; 12,09лева - задължение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода м. 03.2020г.- м. 04.2021г. , заедно със законна лихва от датата на исковата молба- 03.04.2023г. до изплащане на вземането, както и 2,85лева –мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020г. до 20.03.2023г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на наследник на В. С. Г. и М. Р. Г. по отношение на топлоснабден имот с аб. № *****, находящ се в гр. АДРЕС , въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното 1 им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да осъди ответника да заплати процесните вземания в полза на ищеца . Моли съда да постанови решение при признание на иска. Претендира разноски.

Ответникът Е. М. Г. признава исковете, видно от изявлението в отговора на исковата молба , както и от изявленията в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Когато ответникът, който може да се разпорежда с предмета на делото, признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, ако признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Признанието на иска не може да бъде оттеглено /чл. 237 ГПК/.

В случая посочените предпоставки за постановяване на решение по чл.

237 ГПК са налице – ответникът е признал исковете. Признанието на исковете не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо исковете следва да бъдат уважени, като бъде постановено решение съобразно направеното признание, без да се излагат други мотиви.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски- от 50лева за 2 държавна такса и 100лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Е. М. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******** следните суми: 236,49 лв. - задължение за доставена топлинна енергия през периода м. 05.2019г. – м. 04.2021г. , заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -93.04.2023г. до изплащане на вземането, за имот с аб.№ *****; 45,10 лв. – задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.- 20.03.2023г.; 12,09лева задължение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода м.

03.2020г.- м. 04.2021г. , заедно със законна лихва от датата на исковата молба03.04.2023г. до изплащане на вземането, както и 2,85лева –мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020г. до 20.03.2023г.

ОСЪЖДА Е. М. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 150 лв. – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА”ООД, като трето лице помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3