Решение № 227 от 11.10.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. ****, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101110 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по искова молба на А. М. К. срещу З. М. В., с която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от дворно място с площ 1620 кв.м., представляваща поземлен имот 229, в кв. 28 с включени от имота 760 кв.м. в УПИ VI-229 в кв. 28 и 860 кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по плана на селото, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ 38 кв.м., мазе към сградата, с площ 12 кв.м. и второстепенна постройка с площ 9 кв.м., придобити по наследство от баща му М. А.ов К., както и да се отмени като последица от това нотариален акт за собственост по давност № 11, том VII, дело № 1208, вх. Рег. № 574/07.07.2017 г. СВ-****, издаден от Нотариус И.К..

При условията на евентуалност се предявява иск за собственост на основание давностно владение за частта от 390 кв.м. до 1620 лв.м. от ПИ 229 в кв. 28 по плана на селото.

Ищецът твърди, че с ответницата са деца на наследодателя им М. А.ов К., който приживе придобива по давност процесните имоти, за което се снабдява с нотариален акт.

Посочва, че с ответницата притежават съответно по ½ ид.ч. от тези имоти. Заявява, че ответницата никога не обективира намерението си пред ищеца, че владее и неговата ½ ид.ч. с намерение за своене, поради което тя не би могла да ги придобие по давност, въпреки издадения в нейна ползва нотариален акт. С оглед на това ищецът предявява настоящия иск за собственост.

Ответницата твърди в писмения отговор, че не е налице идентичност между имота, 1 който се придобива приживе от баща им и който е предмет на НА № 46, том II, дело № 475/1965г. и този придобит от ответницата по давност и предмет на НА № 76, том III, рег. № 3226, дело № 429/2017 г. Като аргумент за това се посочва, че площта на имота, придобит от наследодателя е 390 кв.м. в кв. 26 по плана на селото, а този придобит по давност от нея – с площ 1620 кв.м. в кв. 28 по плана на селото. По отношение на процесния имот заявява, че същият е придобит по давност, съвместно със съпруга й. В тази връзка се моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява от своя процесуален представител, чрез когото поддържа предявения иск. Моли за уважаването му и присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

Ответницата се явява лично и се представлява от упълномощения от нея процесуален представител, който моли за отхвърляне на исковите претенции. Представя писмени бележки.

Фактически констатации на съда и доказателствен анализ:

По делото се събират както писмени, така и гласни доказателства, които преценени по отделно и в съвкупност, дават възможност на съда да формира фактически констатации относно релевантните по делото факти.

От представения нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 18.05.1965 г. № 46, том. II, дело № 475/1965 г. по описа на РС-**** се установява, че М. А.ов К. – баща на страните по делото – придобива по давност стара паянтова къща, ведно с дворно място, представляващо парцел XIV-229, кв. 29 по плана на с. *****, с площ по нотариален акт 390.00 кв.м., при съседи: от две страни улици, и ЙЙ.М.. Имотът се придобива в индивидуална собственост от М. А.ов К., тъй като към 1965 г. институтът на съпружеската имуществена общност не се урежда от разпоредбите на чл. 20 до чл. 130 от Закона за лицата и семейството. След смъртта на М. А.ов К. на 24.02.1980 г., а след това и на неговата съпруга П.Г. К.а, поч. на 22.03.1986 г. собствеността на този имот преминава в полза на техните деца – страните А. М. К. и З. М. В., като всеки наследява по ½ ид.ч. от правото на собственост.

Един от спорните по делото въпроси е дали гореописаният недвижим имот дворно място, представляващо парцел XIV-229, кв. 29 по плана на с. ***** е идентичен с процесния такъв – дворно място с площ 1620 кв.м., съставляващо ПИ 229, в кв.28, за който няма спор, че в полза на ответницата се издава констативен нотариален акт за собственост от 06.07.2017 г. за придобиване на имота по давност чрез обстоятелствена проверка с № 76, том III, рег. № 3226, дело №429/2017 г. по описа на нотариус И.К..

В действителност, е налице значително разминаване между площите на описаните имоти по двата нотариални акта – в констативния акт от 1965 имотът е с площ 390 кв.м. и представлява парцел XIV-229, кв. 29 по плана на с. *****, а в този от 2017 г. – площта нараства на 1620 кв.м., като се посочва, че представлява поземлен имот 229, в кв. 28 с включени от имота 760 кв.м. в УПИ VI-229 в кв. 28 и 860 кв.м. в УПИ VII-229 в кв. 28 по 2 плана на селото.

За установяване на причините за промяна на номерацията и гранците и площите на имотите, приемат ли се нови дворищно и улично регулацинни планове, съдът допуска съдебно-техническа експертиза по искане на ищеца, която обаче не се изготвя, поради липсата на съдействие от страна на ответницата, която отказва достъп на вещото лице за извършване на оглед и заснемане на границите на имота. Ответницата, както и нейният процесуален представител се предупреждават изрично в о.с.з. за последиците от възпрепятстване на доказването по чл. 161 от ГПК, а именно, че съдът може да приеме за доказани фактите, за който ответницата създава пречки за тяхното установяване.

Ответницата в о.с.з. заявява, че отказва да даде достъп на вещото лице за изготвяне на експертизата, поради което съдът приема, че имотът с площ 390 кв.м. и представлява парцел XIV-229, кв. 29 по плана на с. *****, предмет на 18.05.1965 г. № 46, том. II, дело № 475/1965 г. по описа на РС-**** , представлява част от процесния недвижим имот. По делото не се установяват, поради неизготвянето на експертизата, точните причини за уголемяването на имота, но това е без значение, като същественото е, че процесният имот поземлен имот 229, с площ 1620 кв.м., е в този си вид от последните 40 и повече години, още по времето на родителите на страните П. и М. К.и. Това се установява от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П. С.ова –„Площта на имота е около 2 дка. Имотът никога не е бил помалък – винаги е бил в границите, в които е в момента. Това е така откакто аз го помня като бях дете и баба ми и дядо ми живееха там.“ и от свидетеля Г.Д. – „ Откакто го помня, аз съм на 80 години, дворът не се е променял. Като площ е около 2 дка.“.

Следва да се приеме, че родителите на страните придобиват разликата над 390 кв.м., до 1620 кв.м., вследствие на упражнявано от т я х давностно съвладение, като след тяхната смърт, страните А. К. и З. В. стават съсобственици на процесния имот и постройките върху него при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Следващият спорен по делото въпрос е дали ответницата, сестра на ищеца, придобива наследената от ищеца ½ ид.ч. от процесния имот чрез упражнявано давностно владение в продължение на поне 10 години.

В тази връзка по делото се разпитват две групи свидетели – едната група са свидетелите, водени от ищеца – П. А.ова С.ова и Г.Й.Д., а другата – свидетелите, водени от ответника – П.В.П. и И. П..

Съдът, като преценява събраните гласни доказателства, както по отделно, така и в съвкупност, установява, че родителите на страните живеят в процесния имот и се грижат за него до смъртта си. Ответницата моли ищеца да заживее в имота, като той се съгласява.

Така ищцата започва да помещава имота след 1998 г. – „ Моите баба и дядо ползваха имота до смъртта си…леля ми живее в процесния имот след 1998 г….Тя помоли моя баща, че има някакви проблеми с мъжа си иска да живее там и той се съгласи.“, заявява свидетелката П.

С.ова, която е дъщеря на ищеца и племенница на ответницата.

Същевременно св. П.В.П., живеещ в съседство на процесния имот, заявява, че ответницата до 2017 г. посещава имота основно събота и неделя, като идва за поС.но през 3

2017 г. и че преди това ищцата живее в гр. **** – „ Тя дойде за поС.но през 2017 г. във *****.

Преди това живееше в ****. Тя събота и неделя беше за поС.но във ***** и през тези години, когато не е живяла там…“. Съдът приема, че в действителност ответницата заживява за поС.но след 2017 г., а преди това го ползва предимно през уикендите.

Свидетелят П.П. посочва, че ответницата след 2017 г. започва да ремонтира къщата, а самият свидетел й помага с намирането на майстори –„Намерих майстори да замажат задната стена…защото й духаше, вееше вътре, прозорците „зяпаха“. Покривът течеше…З. нае и плати на майстори от селото да оправят покрива. Майсторите аз ги намерих… Това беше след 2017 г.“. Логично е именно след 2017 г. ответницата да заживява за поС.но в имота, тъй като издаденият в нейна ползва констативен нотариален акт е от същата година. Аргумент за това е и че именно след 2017 г. започват основните ремонтни дейности по инициатива на ответницата.

Но същественото в случая е, че ответницата започва да упражнява фактическа власт в имота след 1998 г. в качеството си на държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, тоест без да държи същия като свой. Този правен извод на съда се основава на факта, че ответницата моли брат си да ползва имота и последният я допуска, както и че след нанасянето си през 1998 г., ищецът й помага в извършването на ремонтни дейности – в тази връзка дъщерята на ищеца св. С.ова посочва – „Тя помоли моя баща, че има някакви проблеми с мъжа си иска да живее там и той се съгласи …Когато тя се нанесе в имота баща ми й помогна да си направи остъкляването на терасата, парапет, тоалетна…Имотът е общ и подобренията на наследствения имот ги направиха за двамата.“.

По делото се установява, че след като ответницата започва да помещава имота след 1998 г., ищецът започва все по-рядко да го посещава – „…баща ми ходеше по-често в началото. След като леля ми се нанесе там вече малко по-рядко, защото да не й пречи “, заявява свидетеля С.ова.

В случая, от значение е не дали ищецът посещава редовно или не имота, тъй като за наличието на правото на собственост, не е нужно да се упражнява правомощието владение, а дали ответницата от държател на притежаваната от брат й ½ ид.ч. от правото на собственост, се превръща във владелец на тези идеални части, като започва да осъществява фактическа власт върху целия имот с намерение за своене.

Съдът приема за доказано, че нито ищецът, нито неговите преки наследници, разбират до момента на издаване на констативния нотариален акт за собственост на 06.07.2017 г. , че ответницата З. В. третира имота като свой, респективно го владее изключително за себе си.

Този извод съдът основава на изявленията на св. П. С.ова – „Този имот е наследствен…от баба и дядо ми и се дели по равно на баща ми и леля ми…Винаги е било така в нашите разговори с тях …Никога не са предявявали към нас претенции, че иска цялото място или цялата къща…Уговорката за къщата беше, че едната стая е за баща ми, а другата на леля ми, където живее тя…Изненадана съм, че въобще имотът по някакъв начин е придобит от нея…. Знам, че винаги е имало разговори между леля ми и баща ми, аз също съм присъствала на тях, в които уговорката беше имотът да бъде разделен между тях 4 двамата в даден момент“. Свидетелката посочва още, че през годините няма ситуации, в които леля й или братовчедите й, да заявяват пред нея или пред баща й, че този имот е на ответницата – „Никога, не са предявявали претенции, че искат целия имот. Винаги се е говорило за делба.“.

От свидетеля С.ова става ясно, че преди около 4-5 години ищецът дава на ответницата 300.00 лева за снабдяване с необходимите документи за подялбата на имота – „ Знам, че баща ми, преди около 4-5 години е дал на леля 300 лева…тя да започне подготовка …във връзка с подялбата…На тази среща баща ми е дал парите и тя е казала, че започва подготовка на документите за извършване на делбата.“. Едва след като ищецът и дъщеря му отиват в общината за снабдяване със скица, необходима за извършване на предстоящата доброволна делба, разбират, че не е вписан в регистрите като собстветник - този факт съдът възприема отново от св. С.ова: „Знам при какви обстоятелства разбра баща ми, че леля ми се е снабдила с нотариален акт, защото аз му казах – искахме да извади скица на имота от Община *****, защото подялбата много се бавеше, отидохме с баща ми и оттам ни казаха, че имота вече не е негов и той не фигурира в нотариалния акт.„ Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля П. С.ова и основава горните фактически констатации основно на тях. Именно с оглед обстоятелството, че свидетелката е дъщеря на ищеца и племенница на ответницата, съдът счита, че e нормално, предвид предмета на делото, именно като близък роднина, да е запозната детайлно и да има преки впечателния относно отношенията между ишеца и ответницата по повод процесния имот.