Решение № 1102 от 20.02.2014, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. С., 20.02.2014 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти февруари през 2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

АНЕЛИЯ ЯНЕВА при секретаря А.М., като разгледа гражданско дело № 16740 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 21.10.2013 г. на ответника „К.“ ЕООД срещу решението от 9.10.2013 г. по гр. д. № 24806/2013 г. на Софийския районен съд, 62 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „К.“ ЕООД сумата 1 042,52 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от получаването на по-нисък месечен наем след развалянето от 31.03.2010 г. на сключения между страните договор за наем от 21.10.2007 г. /при допусната очевидна фактическа грешка относно датата, която в действителност е 21.11.2007 г./, изменен с анекс от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва от 4.04.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 50 лв.

Ответникът „К.“ ЕООД е подал и частна жалба от 11.12.2013 г. срещу определението от 29.11.2013 г., с което е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор до размера на уважения иск върху банковите сметки на ответника в „Р.“ АД.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е нищожно, поради неспазване изискванията на чл. 235 и чл. 236 ГПК, тъй като решението било обективирано в съдебния протокол от заседанието и не била спазена писмената форма за валидност. Твърди се, че решението било недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба /не ставало ясно дали е предявен установителен или осъдителен иск/, като съдът се е произнесъл свръхпетитум, доколкото в исковата молба претенцията била само за м. март 2011 г., а в решението исковият период не бил посочен. Сочи се, че СРС е допуснал съществени процесуални нарушения, като не допуснал събирането на своевременно поискани писмени доказателства, за снабдяването с които от НАП преди това е издал съдебни удостоверения на ответника. Твърди се, че неправилно и необосновано СРС е приел, че ищецът е развалил договора, а не ответника, и, че ищецът е претърпял твърдяните вреди под формата на пропуснати ползи, без да бъде доказана сигурността на настъпването им за ищеца, нито тяхната предвидимост към момента на сключване на процесния наемен договор съобразно чл. 82 ЗЗД, а така също – и причинната им връзка с виновно неизпълнение на ответника на задълженията му по договора. Сочи се, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката А.а, която като съпруга на управителя на ищцовото дружество била заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК.

В частната жалба се твърди, че неправилно е прието наличието на предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение – липсвал интерес от налагане на обезпечение, тъй като ответникът притежавал достатъчно активи, а и обезпечителната мярка не била подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваните решение и определение и да отхвърли предявения иск и искането на обезпечение, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „К.“ ЕООД

– ответник по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбите като неоснователни и моли съда да ги остави без уважение, а обжалваните с тях решение и определение – в сила, като правилни и законосъобразни.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната и частната жалби пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „К.“ ЕООД с искова молба от 4.04.2013 г., с която срещу „К.“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1 042,52 лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи за м. март 2011 г. от развалянето на сключения между страните договор за наем от 21.10.2007 г., изменен с анекс от 21.07.2008 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че по силата на посочения договор ищецът е отдал под наем на ответника недвижим имот – част от УПИ ІІ-969 от кв. 18, по рег. план на гр. С., м. „Б.“ за срок от 1.01.2008 г. до 1.01.2013 г. срещу месечна наемна цена от 2 040 лв. Твърди се, че до м. 12.2009 г. ответникът е плащал редовно наемната цена, а след това и по негово желание плащанията били разсрочени, като на 13.03.2010 г. с нотариална покана ответникът заявил, че едностранно прекратява действието на договора считано от 31.03.2010 г., като е преустановил плащанията, което дало основание на ищеца на осн. раздел V, т. 2 от договора да прекрати действието му от 1.05.2010 г. Впоследствие ищецът положил всички възможни усилия да отдаде под наем имота, като сключил такъв договор от 1.03.2011 г. с „А. и Ко“ ООД, но за наемна цена от 997,47 лв. /равностойност на 510 евро/, което било с 1042,52 лв. по-ниска наемна цена от тази по договора с ответника, в което се изразявала пропуснатата полза от ищеца за м. март 2011 г.

По делото е представен договор за наем от 21.11.2007 г., с който наемодателят „К.“ ЕООД е предоставил на наемателя „К.“ ЕООД за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: част с площ от 390 кв. м. от УПИ ІІ-969 от кв. 18, по рег. план на гр. С., м. „Б.“, целият с площ от 1 452 кв. м., находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 11, която част е означена на приложена към договора скица, като същата е разделена на три части, означени под № 1, 2 и 3.

Според раздел І, т. 1 част № 1 с площ от 100 кв. м. ще се ползва от 1.01.2008 г., а част № 2 с площ от 200 кв. м. – от 1.03.2008 г., като и двете части ще се ползват за склад за строителни материали, а част № 3 с площ от 90 кв. м. ще се ползва от 1.05.2008 г. за офис и шоурум. Според раздел І, т. 2 наемната цена е както следва: 530 лв. – за част № 1 от наетия имот, 1 060 лв. – за част № 2 от наетия имот и 790 лв. – за част № 3 от наетия имот, дължими до 5-то число на съответния месец. Според раздел І, т. 3 договорът се сключва за срок от 5 години, считано от 1.01.2008 г. Според раздел V, т. 2 договорът се прекратява:

1) при изтичане на срока, 2) по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма, 3) при виновно неизпълнение на договора от една от страните с 1-месечно писмено предизвестие, и 4) при забава в плащането на наемните вноски от наемателя с повече от 1 месец. С анекс от 21.07.2008 г. страните са изменили договора, като от неговия предмет е отпаднала площ № 3 с площ от 90 кв. м., а общата наемна цена е променена на 2 080 лв.

С нотариална покана, връчена на 13.03.2010 г., наемателят „К.“ ЕООД е уведомил наемодателя „К.“ ЕООД, че от м. 10.2009 г. са настъпили неблагоприятни търговски обстоятелства, състоящи се в рязко свиване на търговския обмен и намаляване на търговския оборот на наемателя, което го принудило да направи съкращения на работници и да ограничи търговската площ, поради което към настоящия момент не се нуждаел от наетите помещения. Отправена е покана за среща на 29.03.2010 г. в 16:00 ч. в кантората на нотариус Дарина Стойкова за подписване на споразумителен протокол за прекратяване на процесния наемен договор и на други два договора и за предаване на ключовете. Посочено е, че в случай на нежелание на наемодателя, наемателят ще счита действието на договорите за прекратено едностранно и ще предостави ключовете от помещенията за отговорно пазене на оторизирани за целта лица, като нотариалната покана била предизвестие за прекратяване на договорите за наем по т. 1, 2 и 3, считано от 30.03.2010 г.

С писмо от 15.03.2010 г. наемодателят „К.“ ЕООД е отговорил, че не е съгласен с предсрочното прекратяване на договорите, като не е налице основание за едностранно предсрочно прекратяване от страна на наемателя, тъй като наемодателят не е в неизпълнение на договорите. Предложено е в знак на добра воля и намаление на наемите с 20 % за периода от 1.04.2010 г. до 31.12.2010 г.

В отговор с писмо от 22.03.2010 г. наемателят „К.“ ЕООД е предложил три варианта за предсрочно прекратяване на наемните договори. С писмо от 23.03.2010 г. наемодателят „К.“ ЕООД е заявил, че не приема предложените варианти, като предлага нови три варианта на уреждане на отношенията, като отново заявява, че няма основание за едностранно прекратяване от страна на наемателя.

С ново писмо от 26.03.2010 г. наемателят „К.“ ЕООД е потвърдил поканата си за среща на 29.03.2010 г. в посочената нотариална кантора за постигане на споразумение, като в случай на неявяване от страна на наемодателя ще счита договорите за наем за прекратени от 31.03.2010 г.

С нотариална покана, връчена на наемодателя „К.“ ЕООД на 23.04.2010 г., наемателят „К.“ ЕООД е заявил, че му се отказва достъп до наетия с процесния договор имот, до който наемодателят не му е осигурил достъп, което наложило досега достъпът да се осъществява от чужди /съседни/ имоти, но собствениците на същите вече забранили достъпа от техните имоти. Отправена е покана за незабавно осигуряване на достъп.

С нотариална покана, връчена на наемодателя „К.“ ЕООД на 23.04.2010 г., наемателят „К.“ ЕООД е заявил, че разваля наемния договор от 21.11.2007 г. считано от връчване на поканата, тъй като наетото от него помещение било изцяло заето с вещи на наемодателя, с което е направил наетото помещение неизползваемо, като това било установено на 2.04.2010 г. след сигнал по телефона от служители на охранителната фирма „3С СОТ“ АД.

С нотариална покана от 26.04.2010 г. /без данни за връчване на наемателя „К.“ ЕООД/, наемодателят „К.“ ЕООД е заявил, че както преди, така и към настоящия момент има свободен достъп на пътни превозни средства до наетите площи, като е отправена покана за оглед на място на имота на 28.04.2010 г. в 9:00 ч.

Представен е договор за наем от 16.03.2010 г., с който „К.“ ЕООД е предоставил на „А. и Ко“ ООД за временно и възмездно ползване част с площ от 205 кв. м. от УПИ ІІ-969 от кв. 18, по рег. план на гр. С., м. „Б.“, целият с площ от 1 452 кв. м., находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 11, която част е означена на приложена към договора скица, срещу месечна наемна цена от 510 евро в левова равностойност. С анекс от 1.03.2011 г. наетата площ от същия УПИ е увеличена на 505 кв. м. според приложената скица, срещу месечна наемна цена от 1020 евро в левова равностойност.

Представени са и искова молба от 27.06.2011 г. по гр. д. № 9233/2011 г. на СРС, 58 състав; счетоводен отчет към 31.10.2010 г. на „А. и Ко“ ООД.

В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, извършена от вещото лице Е.И.. Според заключението по сключения между ищеца и „А. и Ко“ ООД договор за наем от 16.03.2010 г. и анекс от 1.03.2011 г. са били издавани от ищеца фактури за всеки месечен наем /подробно описани/, като за м. 03.2011 г. и м. 04.2011 г. са издадени фактури № 98/1.03.2011 г. за сумата 2 000 лв. без ДДС и сумата 1 000 лв. – депозит по анекса и фактура № 100/1.04.2011 г. за сумата 2 000 лв. без ДДС. Вещото лице е установило, че фактурите са осчетоводени като разход при „А. и Ко“ ООД и насрещен приход при ищеца „К.“ ЕООД за съответния период, като е начислен ДДС.

В производството пред СРС са разпитани свидетелите М. А.а, Д.С. и С.И.. Свидетелката А.а – съпруга на управителя и едноличен собственик на ищцовото дружество – заявява, че от съпруга си знаела за проблемите с ответното дружество по повод отдадените под наем имоти, като не била чувала да има проблем с достъпа до наетите помещения. Достъпът до помещенията се осъществявал от ул. „П.“ и от ул. „И.К.“, като и двата портала се заключвали с катинари, като всички наематели имали ключ и достъп за камиони ТИР. По едно време имало проблем със заключването на двата портала, поради което порталът от ул. „П.“ е бил оставен незаключен. Свидетелят С. – син на управителя и едноличен собственик на ответното дружество – заявява, че работи в ответното дружество като оператор на компютри, като много пъти бил посещавал процесните складови помещения, за които по принцип имало един вход от към ул. „И.К.“. Имало и вход откъм другата улица, но не можело да се влиза, защото било тясно, кално и заключено, като автомобил не можел да мине. Когато влизали от входа от ул. „И.К.“ непрекъснато им правели забележка защо не влизали от другата улица. Свидетелят не знае дали ответното дружество е имало ключ от портала от ул. „П.“.