Определение № 3178 от 18.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3178 гр. Бургас, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ответника В.

Т. Т. , ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв.

Любен Донев, БАК против определение № 4489 от 17.08.2022 г., постановено по гр. д. № 8749/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 от ГПК за изменение и допълнение на решение №1127/30.05.2022 г. постановено по гр. д. №8749/2021 г. по описа на PC-Бургас, в частта за разноските.

В частната жалба се изразява недоволство от атакуваното определение с твърдения, че е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е отговорил на направените в молбата му от 13.04.2022г. доводи.

Счита,че всички разноски по делото, сторени от ищцата следва да бъдат възложени в нейна тежест на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,по съображения, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а наред с това и,че са направени признания, че претендираните суми са погасени по давност. На следващо място се възразява, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника в съдебно заседание от 28.04.2023г. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сочи, че предмет на делото са били четири иска за сумата от 547 лв., сумата от 1125.66лв., сумата от 444.19лв. и за сумата от 229.96лв. Излага, че разрешения в крайна сметка с постановеното по делото съдебно решение касае сумата от 547 лв. и сумата от 444.19лв., чийто сбор от общо 991.19 лв. е под 1000 лв. Наред това заявява и, че с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща на ищцата адвокатско хонорар в пълния му претендиран размер от 500 лв., а 1 същият следва да бъде редуциран до минималния такъв. Сочи, че тъй като в хода на делото искът за сумата от 229.96лв. е оттеглен и делото в тази част е прекратено, за този иск ответникът не следва да заплаща на ищеца разноски по делото. На следващо място сочи, че тъй като в диспозитива липсва произнасяне за сумата от 1125.66лв. и за нея пропорционално ответникът не дължи разноски на ищцата. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъдат възложени в тежест на ищцата разноските в първоинстанционното производство на основание чл. 78,ал. 2 от ГПК, респ. същите да бъдат разпределени по съразмерно съобразно изхода от спора.

В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК насрещната страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по повод предявени от ищцата В. К.

Ж. исковете с правно основание чл.439 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника В. Т. Т., че ищцата не му дължи сумата от общо 2 347 лв., от която сумата 547 лв.

- главница, сумата от 1125.66 лв. неолихваема сума, сумата от 444.19 лв. - законна лихва и сумата от 229.96 лв. пропорционална такса, за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 20147050400587 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, с рег. № 705 КЧСИ, с район на действие- БОС – поради погасяване на посочените задължения по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор по исковата молба.

В първото съдебно заседание с необжалвано от страните и влязло в законна сила на 29.03.2028г. протоколно определение от 21.03.2022 г. ищцата е оттеглила единия от исковете си за сумата от 229.96лв., поради което производството по делото по отношение на него е прекратено на основание чл. 232 от ГПК.

С молба от 13.04.2022г. ответникът, чрез упълномощения си от същата дата процесуален представител адв. Л. Д. е изложил съображения за недопустимост на производството с искане за осъждане на ищцата да заплати на упълномощения от ответника адвокат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

В съдебно заседание от 28.04.2022г. /посочено с дата на протокола от 29.04.2022г./ ответникът, чрез адвокатския си представител е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С постановено на 30.05.2022г. съдебно решение районният съд е приел за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 547лв., представляваща главница и сумата 444.19лв., за чието принудително събиране е образувано 2 изпълнително дело № 20147050400587 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, с рег. № 705 КЧСИ, с район на действие- БОС – поради погасяване на посочените задължения по давност, като ответникът е осъден да заплати на ищцата направените в първата инстанция разноски в размер на сумата 594лв. Липсва произнасяне на съда по отношение на претенцията за сумата от 1125.66 лв., както и по исканията на ответника в молбата му от 13.04.2022г. и възражението му по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция с влязло в законна сила на 21.02.2023г. съдебно решение по гр.д. №2008/2022г. по описа на БОС.

Междувременно с молба от 22.06.2022г. ответникът е поискал от съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските направени от ищцата в нейна тежест, да се произнесе по направеното от него в съдебно заседание от 29.04.2022г. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, да съобрази размера на присъдените в полза на ищцата разноски съобразно оттеглената част от исковата претенция и претенцията, по която няма произнасяне, да присъди в полза на адвокатския представител на ответника адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 150 лв. по съразмерност.

С обжалваното определение от 17.08.2022г. , постановено на основание чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение уважил молбата за изменение и допълнение на първоинстанционното решение, в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона я намира за частично основателна, по следните съображения:

По отношение на искането по чл. 78, ал. 2 от ГПК:

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

От съдържанието на посочената норма следва извода, че за да може ответникът да се освободи от отговорността за заплащане на разноските по делото, които ищецът е направил и които при уважаване на иска подлежат на присъждане в негова полза, следва да са налице едновременно две предпоставки: с извънсъдебното си поведение ответника да не дал повод на ищеца да води делото и да признае иска в исковото производство.

В случая, съдът намира, че не е налице нито една от законовите предпоставки на чл.

78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, тъй като именно извънсъдебното поведение на ответника, довело до образуване на изпълнително дело за принудително събиране на процесните вземания, предмет на исковата претенция е довело до предявяване от ищцата на исковете по чл. 439 от ГПК, както и не е налице 3 признание на иска.

По изложените съображения липсва основание за освобождаване на ответника от отговорност за разноските, направени от ищцата съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК.

По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК дава възможност на ответника да иска присъждане на разноски и при прекратяване на делото.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. Затова в конкретния случай с прекратяване на делото в частта по отношение на единия от исковете, следва, че именно ищцата се явява неизправна страна, като същата с действията си е довела до неоснователно въвличане на ответника в образуваното съдебно производство. Ето защо принципно съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ищцата следва да понесе санкционните последици за направените от ответника разноски, доколкото обаче такива са направени до момента на частичното прекратяване на делото.

В случая ответникът е представляван безплатно по делото от адвокатския си представител, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвоката. Видно от данните по делото обаче процесуално представителство на ответника е възникнало на 13.04.2022г. /видно от приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие/, т.е. същото е последващо прекратяване на делото с протоколното от определение от 21.03.2022г., влязло в законна сила на 29.03.2022г. Ето защо, тъй като безплатната адвокатска помощ е уговорена след прекратяване на делото, същата следва да се счита за дадена за останалите подлежащи на разглеждане искове, по които съдът се е произнесъл с решението си. Затова в случая не е налице основание за присъждане в полза на адвокатския представител на ответника възнаграждение за оказаното му безплатно процесуално представителство по смисъла на чл.

38, ал. 2 от ЗА, тъй като исковете, за които помощта е оказана са уважени.

По отношение на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК:

Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че то е направено от ответника своевременно в последното по делото съдебно заседание, поради което е допустимо разглеждането му, но по същество същото е неоснователно.

Първоначално ищцата е предявила четири обективно съединени искове, както следва: за сумата от 547 лв., сумата от 1125.66лв., сумата от 444.19лв. и за сумата от 229.96лв., като към 05.11.2021г. за тях адвокатско възнаграждение е в общ размер на 500лв. Съобразявайки правилата на чл. 2,ал. 5 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НМРАВ в действащата към момента на уговаряне на адвокатското възнаграждение редакцията в бр. 68 от 31.07.2020г. настоящата инстанция намира, че така уговореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е под установения в НМРАВ минимум, който за всеки от исковете за сумата от 547 лв., сумата от 444.19лв. и за сумата от 4

229.96лв. е в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, т.е. възлиза по 300 лв. за всеки от тези искове, а за иска за сумата от 1125.66лв. е в размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ - 300 лв.

+ 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. възлиза на сумата от 308.80 лв. Обстоятелството, че по отношение на единия от исковете за сумата от 229.96 лв. производството по делото впоследствие е прекратено, а по отношение на иска за сумата от 1125.66лв. липсва произнасяне не променя извода, че дори и да касае само останалите два иска от 547 лв. и 444.19лв. платеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 500 лв. не е прекомерно съобразно чл. 2,ал. 5 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ , независимо от ниската фактическа и правна сложност на делото.

В случая направените от ищцата в първата инстанция разноски,чието присъждане на претендира са държавна такса в размер на 94 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., т.е. общо 594лв.