Решение № 834 от 07.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503623 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 265939/30.09.2021 г. по гр.д. № 10326/2019 г. на СГС, I-26 състав, поправено с решение № 266839/06.12.2021 г. по същото дело, е осъден С. Р. М. да заплати на С. Р. П., правоприемник на първоначалния ищец Р. С. П., починал в хода на процеса на *** г., сумата 10 000 лева, дължима за периода 05.08.2014 г. – 05.08.2019 г., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК, ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане и 976.60 лева разноски по делото, като исковете за главница и лихва са отхвърлени за разликата над уважения размер и за периода 01.07.2010 г. – 04.08.2019 г.

С решение № 266839/06.12.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, а именно: в осъдителния диспозитив на основното решение, на ред 5, след „сумата от 10 000 лева“ се добавя „дължима за периода 01.07.2010 г. – 04.08.2014 г.“, след което изречението продължава така, както е изписано; в отхвърлителния диспозитив на решението, на ред 7, след „над уважения размер“ се добавя „и за периода 01.07.2010 г. – 04.08.2014 г.“, след което изречението завършва с „като недоказани“.

Ответникът С. Р. М. е депозирал въззивна жалба против основното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и принципи. Съдът не обсъдил всички събрани писмени доказателства, поради което и не установил, че жалбоподателят е бил адвокат на Г. К. по множество дела, по които той е бил ответник и няма правна логика той да не е знаел за тях. Въпреки установеното, че Г. К. е потвърдил по досъдебно производство, че е упълномощил адв. М., СГС неправилно приел, че С.М. е действал без пълномощно и е злоупотребил с права. Този извод 1 противоречал и на събраните доказателства. Делото било заведено и след смъртта на Г.

К., който приживе щял да потвърди подписа си върху процесните пълномощни. СГС не съобразил и че, П. обжалвал действията на ЧСИ, като действията му били потвърдени от СГС, а и по изпълнителното дело именно М. е бил адвокат на Г. К..

Жалбоподателят твърди още, че превратно и в противоречие с логиката съдът приел, че пълномощните обвързват не само Г. К., но и другата страна. Тъй като пълномощното имало значение само в отношенията между упълномощител и упълномощен, то само упълномощителят имал правен интерес да оспорва пълномощното, не и трети лица.

Жалбоподателят на следващо място поддържа, че дори да е налице деликт, то за отговорността му е изтекла 5-годишна погасителна давност. Съдът неправилно изчислил периода, в който тече давностен срок. Не ставало ясно от мотивите на съда на базата на какво приема, че искът е доказан по основание, като не е ясно и защо съдът не възприема, че К. е знаел за делото и че той е подписал пълномощното от 31.08.2006 г., както и защо не кредитира показанията на свидетеля адвокат И.. Излагат се и доводи за необоснованост на извода на съда, че С.М. е знаел, че Г. К. е освободен като член кооператор и въпреки това завел дело от негово име срещу ответника. Жалбоподателят навежда и оплакване, че размерът на обезщетението, който съдът определил бил напълно произволен и завишен, без да са изложени ясни аргументи за него.

Ищецът С.П., правоприемник на първоначалния ищец Р. П., починал в хода на процеса, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност, като оспорва и всички твърдения на жалбоподателя.

Ищецът е депозирал въззивна жалба и против решението на СГС № 266839/06.12.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК с твърдения, че същото е недопустимо и неправилно, постановено свръхпетитум и в противоречие на материалния и процесуалния закон.

Ищецът не е депозирал отговор на тази втора въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Р. С. П. твърди, че ответникът С. Р. М. действащ адвокат, в нарушение на закона и без да има представителна власт от лицето Г. К. и в нарушеше на чл.3 от ГПК лично е изготвил неистинско пълномощно от името на К. и е завел на 1.09.2006 г. срещу ищеца граждански иск по чл.38а от ЗЖСК пред СРС. Към исковата молба е приложил протокол от ОС на ЖСК от 2005 г., от който е видно, че Г. К..е член кооператор на ЖСК, въпреки че е знаел, че на 8.07.2006г. К. е бил освободен като член кооператор на ЖСК, тъй като лично е присъствал на заседанието на ОС на ЖСК. Без правно основание и без представителна власт ответникът е водил дело срещу ищеца пред всички инстанции на съда до м.май 2010 г., снабдил се е с изпълнителен лист срещу ищеца за предаване на неговия имот и в резултат на образуваното изпълнително дело срещу него, ищецът е загубил владението върху имота - апартамент № 114, чл.

259 в кв.“***“ в гр.***. Ищецът посочва, че е търпи огромни имуществени вреди от 2 загубата на имота си от 1.07.2010 г. и досега. Въпреки, че впоследствие ищецът се снабдил с обратен изпълнителен лист за въвод в имота, по време на въвода се установило, че имота е продаден на трето лице, което го владее и до сега. Ищецът твърди, че ответникът умишлено и виновно, съзнателно и в нарушение на Закона за адвокатурата е използвал своите права на действащ адвокат и е увредил имуществените интереси на ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем за отнетия с въвода апартамент №114 за периода 1.07.2010 г. – 1.07.2019 г. в размер на 25 500 лв., като частичен иск от общо 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода 1.07.2010 г. 1.07.2019 г. в размер на 1250 лв. като частичен иск от 40 000 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на процеса ищецът е починал. Конституираният на негово място правоприемник С. Р. П. поддържа исковете и моли съда да ги уважи.

Ответникът С. Р. М. оспорва предявените искове по основание и по размер.

Моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и на претендираната лихва за забава. По същество посочва, че ищецът не е собственик или ползвател на ап.114, поради което не е легитимиран да води предявените искове. Твърди, че по посочените в исковата молба дела е бил пълномощник на Г. К., който е потвърдил по образувано досъдебно производство, че подписите под пълномощните са негови. Посочва, че на основание чл.25 ал.3 от ЗАдв е извършвал неотложни действия, но Г. К. винаги ги е потвърждавал. Посочва, че трето лице не може да прави възражение по договор, по който не е страна. Оспорва твърдението той да е ползвал имота. Посочва, че ап.114 е бил разпределен на кооператора М. В. и ЖСК я е снабдила с нотариален акт за собственост. Оспорва твърдението на ищеца, че е реализирал доходи от имота, както и че е пропуснал ползи от сочения вид.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетели и заключения на ССЕ и СГЕ.

Видно от Протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 08.07.2006 г., на него е освободен като член-кооператор Г. Г. К.. На това събрание е присъствал С.Р. в качеството му на преброител.

С пълномощно от 31.08.2006 г. Г. Г. К. е упълномощил адв. С. Р. М. да го представлява по дело без да е посочен номера му и съда, пред който същото е висящо.

Не е спорно, а и се установява от приложеното гр.д. № 18343/2006 г. на СРС, 35 състав, че същото е послужило за образуването на това дело по иска на Г. Г. К., представляван от адв. С.М. против Р. С. П. за изваждане на ответника от ап. 114, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *** вх. К“, ет. 1 – иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК.

С решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 18343/2006 г. на СРС, 35 състав искът на Г. К. против Р. П. е отхвърлен. Това решение е потвърдено от СГС по в.гр.д. № 587/2008 г. С решение № 184/10/01.03.2010 г. на ВКС, I г.о., двете решения са отменени и искът на Г. К. е уважен.

Въз основа на тези решения е издаден изпълнителен лист, образявано е изпълнително дело от адв. С. М. като пълномощник на Г. К. с № 20107830400367 на ЧСИ И. Ч.. На 01.07.2010 г. е извършен въвод във владение на Г. К., при който в имота е намерено третото лице „Рав Миладинови“ ООД, а не длъжника Р. П..

Изслушано е заключение на СГЕ, изготвено от вещото лице С. Б., относно автентичността на подписа на клиент в двете пълномощни от името на Г. К. в полза на адв. М. и договорите за правна помощ към тях. Заключението на вещото лице е категорично, че подписите както в договорите за правна помощ, така и в двете 3 пълномощни не са положени от Г. К..

С решение № 08.05.2018 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 4303/2017 г., постановено по реда на чл. 303 и сл. ГПК е отменено решение № 184/10/01.03.2010 г. на ВКС, I г.о. и СГС по в.гр.д. № 587/2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Основание за отмяната е новоузнат от Р. П. протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 08.07.2006 г., с което Г. К. е освободен като членкооператор.

При връщането на делото в СГС е образувано гр.д. № 6222/2018 г. На 29.05.2018 г. по него е постъпила молба от Г. К. чрез адв. М. за отказ от иска. На това основание, с определение от 31.05.2018 г. първоинстанционното решение е обезсилена, а производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 28.06.2018 г.

Издаден е обратен изпълнителен лист в полза на Р. П. срещу Г. К..

По изпълнителното дело на ЧСИ И. Ч. на 25.06.2010 г. е постъпила молба от „Росбулимпекс“ ООД, чрез управителя Р. П., с която възразява срещу извършения въвод и сочи, че владее имота от 1992 г. на основание Договор за изграждане и продажба на подземен гараж и жилищен блок 10 от 22.04.1992 г.

Въз основа на обратния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20197810400267 на ЧСИ Г. Д. и на 21.06.2019 г. е направен опит за обратен въвод във владение на Р. П.. В имота обаче е намерено трето лице – А. И., която е противопоставила права, изключващи правата на взискателя, поради което ЧСИ е дал тридневен срок на третото лице да поиска спиране на изпълнението.

С нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник“ № 134, т. II, рег. № 8669/2011 г., дело № 275/2009 г. на нотариус В. М., М.

П. В. е призната за собственик на процесния ап. 114.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, т. II,, рег. № 4985, дело № 220/2013 г. на нотариус Д. Н., М. П. В. е продала ап.

114 на Л. Ц. Г..

По делото е представен Договор за наем от 01.07.2006 г., сключен между „Росбулимпекс“ ООД, представлявано от управителя Р. П. и „Таймекс“ ООД, също представлявано от управителя Р. П., като предмет на договора е ап. 114, намиращ се в бл. *** вх. К, ет. 1, ж.к. ***, гр. ***. Договорът е сключен за срок от пет години.

Видно от договор за наем от 06.03.2009 г., сключен между „Таймекс“ ООД, представлявано от управителя Р. П., като наемодател и „Миладинови“ ООД, представлявано от управителя В. М. е сключен договор за наем със срок от три години за същия ап. 114.