Решение № 849 от 19.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. Варна, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501108 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32025/11.10.2023 г. по рег. на ЧСИ П.И с рег. № 883, подадена от Потребителна кооперация „Балкан“, длъжник по изпълнението, против постановление с изх. № 1098/25.09.2023 г. по изп. дело № 20228830401512 по описа на ЧСИ П. Иванова с рег. № 883 с район на действие района на ОС-Варна, с което частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира вменените в тежест на длъжника разноски по изпълнението в размер на 1400 лева адвокатски хонорар в полза на взискателя.

Жалбоподателят счита, че постановлението е неразбираемо и неясно по съдържание. Твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилна хипотеза от НМРАВ. За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в аналогични случаи към вземането на първоначалния взискател неправилно е присъединено по размер и вземането на Държавата, конституирана по право като взискател от по – горен ред. Счита, че при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид единствено паричния дълг към М.

Г., посочен по размер като 6933,44 лв. Настоява за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя М. Б. Г., чрез адв. Х. Б., с което жалбата се оспорва като неоснователна.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Пeтя Иванова счита жалбата за неоснователна.

1

Съдът съобрази следното:

Изпълнително дело № 20228830401512 на ЧСИ П.И е образувано по молба на М. Б. Г., въз основа на изпълнителен лист №84 от 14.10.2022 г., издаден по гр. д. № 1183/2021 год. по описа на Районен съд Провадия, с който „Потребителна кооперация Балкан“ ЕИК 000073817 е осъдена да заплати на М. Б. Г., ЕГН ********** в качеството на наследница на Ю.Г.Г, ЕГН **********, починал, сумата от 75,01 лв. незаплатени нетни трудови възнаграждения на Юл. Г. за периода м.01.2019г. – м.12.2019г.; сумата от 3772,19 лв., представляваща незаплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск от Юл. Г. през периода 10.03.2015г. – до 10.09.2021г. и сумата от 1191,60 лв. разноски по делото. Изпълнителният лист е допълнен с определение № 870/24.10.2022г. по гр.д. № 1183 по описа на ПРС, с което е допусната поправка на ОФГ, чрез добавяне в диспозитива на ИЛ на осъждане на „Потребителна кооперация Балкан“ да заплати на М. Б. Г. сумата от 435,53 лв. незаплатени нетни трудови възнаграждения на Юл. Г. за периода от м.

01.2020г. до м. 12.2020г., както и сумата от 2650,71лв., представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения на Юл. Г. за периода от м.01.2021г. до 10.09.2021г.

Към молбата за образуване на изп. дело взискателят е приложил договор за правна защита и съдействие, съдържащ доказателство за това, че страната е сторила разход за адвокатско възнаграждение за привеждане в изпълнение на изп. лист в размер от 1400 лв., платени в брой на адв. Х. Б..

За обезпечаване вземането на всички взискатели в общ размер от 28328,03лв. е наложена възбрана върху притежаван от длъжника по изпълнението недвижим имот самостоятелен обект в сграда, административни помещения, състоящи се от две стаи с площ 80 кв. м. в южната част на ПИ УПИ XII, кв. 41, по плана на с. Цонево с площ от 1200 кв. м.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.12.2022г.

Недвижимият имот е описан на 22.12.2022г.

На 08.02.2023г. за обезпечаване вземанията на взискателите е наложена възбрана и върху УПИ V II-118, кв.5 по плана на с. Величково, Община Дългопол, обл. Варна, с площ от 1500 кв.м., ведно със СО „пивница“ на един етаж с РЗП 142 кв. м. и със СО „магазин за хранителни стоки“ на два етажа с ЗП от 300 кв.м. и РЗП от 600 кв.м.

Проведена е публична продан, като с постановление за възлагане на недвижим имот №495/11.05.2023 г. на Т.М.Д ЕГН ********** е възложен в собственост посочения СО в сграда - административни помещения, състоящи се от две стаи с площ 80 кв. м. в южната част на ПИ УПИ XII, кв. 41, по плана на с. Цонево с площ от 1200 кв. м.

Със съобщение изх. № 20030/23.06.2023 г., връчено на 24.06.2023 г., длъжникът е уведомен за изготвено по делото разпределение по чл. 460 от ГПК на постъпилата от публичната продажба сума в размер на 22010 лв.

Разпределението е предявено на страните по реда на чл. 462 от ГПК на 11.07.2023 г. В съдържанието на протокола за предявяване е индивидуализиран размерът на приетите разноски по ИД, представляващи 2 платено от взискателя адвокатско възнаграждение.

На 12.07.2023г. с протокол изх. № 827/12.07.2023г. по молба на Маринела Г. съдебният изпълнител е пристъпил към опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в обект магазин за хранителни стоки в с. Величково.

На 17.07.2023г. длъжникът „Потребителна кооперация Балкан“ е изявил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с размера на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя Маринела Г. на адв. Х. Б. в размер на 1400 лв. като е поискал неговото намаляване с твърдения за прекомерност.

С обжаленото постановление изх. № 1098/25.09.2023г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Отговорността за разноските в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК. По своето естество тя е деликтна, за деяние бездействие при дължимо поведение. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Разходи от този вид по своята същност представляват разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Въпреки принципните различия на уредбата на отговорността за разноски в исковия и изпълнителния процес, за последния се прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като прецени правната и фактическа сложност на изпълнителния процес, а също вида на процесуалните действия на взискателя М. Г. прима, че е частично основателно възражението на длъжника за прекомерност на определеното за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В конкретния случай извършените действия от процесуалния представител на взискателя до момента на постановяване на обжалвания акт на ЧСИ се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, за което му се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., определено по правилото на чл. 10, т. 1 от НМРАВ.

Освен горното, т.к. изпълнителното дело има за предмет неудовлетворени парични престации, за събирането на които да извършени изпълнителни действия, на процесуалния представител на взискателя се дължи допълнително възнаграждение, определено по правилото на чл. 10, т. 2 от Наредбата. То е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.

2, отнесено към размера на вземането на страната, предмет на ИД. Видно от изпълнителен лист № 84 от 14.10.2022 г., издаден по гр. д. № 1183/2021г. по описа на Районен съд Провадия, поправен с определение № 870/24.10.2022 г. по същото дело вземането на взискателя по изп. дело е 8125, 04 лв.

Възнаграждението, определено към тази сума съдът изчислява по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НРМАВ, като половината от сбора на 400 лв. + (10 % от 3

7125,04 лв. /горницата над 1000 лв./), съответно равно на 556,25 лв.

Предвид задължителния на осн. чл. 633 ГПК за всички съдилища характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о. на ВКС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ не са задължителни за съда, а могат да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство. Във връзка с това, съдът приема, че изпълнителният процес се характеризира с обичайна фактическа сложност. Конституирани са трима взискатели (двама ex lege). Проведено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника; наложени са две възбрани, проведени са два описа на недвижими имоти и един на движими вещи; проведена е една публична продан /към момента на обжаленото постановление на ЧСИ за разноските/. Ето защо настоящият състав на съда приема, че адвокатското възнаграждение, платено от взискателя М. Г. в размер на 1400 лв. е прекомерно, отнесено към нормалната, присъща на изпълнителния процес фактическата сложност.

Същото следва да бъде редуцирано до 800 лв., при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По тези съображения постановление с изх. № 1098/25.09.2023г. по изп. дело № 20228830401512 по описа на ЧСИ П.И с рег. № 883 с район на действие района на ОС-Варна, с което частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира вменените в тежест на длъжника разноски по изпълнението в размер на 1400 лева адвокатски хонорар в полза на взискателя, следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 32025/11.10.2023 г. по рег. на ЧСИ П.И с рег. № 883, подадена от „Потребителна кооперация Балкан“, длъжник по изпълнението, срещу постановление с изх. № 1098/25.09.2023г., с което е оставено без уважение молбата на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изп. дело № 20228830401512 по описа на ЧСИ П.И с рег. № 883 с район на действие района на ОС-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя М. Б. Г. за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20228830401512 по описа на ЧСИ П.И, в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5