Решение № 488 от 16.11.2018, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 124/2018
- Вид
- Решение № 488
- Подписан
- 16.11.2018
- В сила
- 11.12.2019
- Състав
- ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА
Други актове по делото
- Определение № 394 от 15.10.2019 · ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.152, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.160 · Закон за устройство на територията
- чл.161 · Закон за устройство на територията
- чл.183 · Закон за устройство на територията
- чл.183, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.183, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.216 · Закон за устройство на територията
- чл.216, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.216, ал.6 · Закон за устройство на територията
- §8, ал.2, т.3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 488 / 16.11.2018 г., гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 124 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, във вр. чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Главния архитект на община Добрич срещу Заповед №ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г. на и.д. Началник РДНСК Североизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж №180/13.10.2017 г. на Гл. архитект на община гр. Добрич за строеж „Жилищна сграда с магазини“ със ЗП 135,40 кв.м., РЗП 442,43 кв.м., предвиден в УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич с титуляр Н.С.В. ***.
Жалбаподателят, счита заповедта за незаконосъбразна и моли да бъде отменена.
Твърди се, че разрешеното застрояване с отмененото РС е в обема на предвиденото застрояване за УПИ ІV-2539, 2541, съобразено е с предвижданията и показателите на застрояване и поради това е в съответствие с предвижданията на ПУП-а.
Излагат се и съображения за приложението на чл.183, ал.4 от ЗУТ. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на изложените в нея съображения, като се позовава и на изготвените по делото две съдебно-технически експертизи. Претендира се юрисконсултско вънаграждение.
Подадена е и жалба Н.С.В. *** срещу заповед №ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г. на и.д. Началник РДНСК Североизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж №180/13.10.2017 г. на Гл. архитект на община гр. Добрич за строеж „Жилищна сграда с магазини“ със ЗП 135,40 кв.м., РЗП 442,43 кв.м., предвиден в УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич с титуляр Н.С.В. ***. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и иска тя да бъде отменена. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. В случая съобразно предвижданията на ПУП всеки един от съсобствениците в УПИ има право да построи самостоятелна сграда в него, т.е. разрешаването на строителството не е обусловено от условието по ал.1 на цитирания законов текст. Оспорва мотивите към заповедта, че разрешеното строителство не изпълнява предвижданията на ПУП. Одобреният инвестиционен проект е съобразен с параметрите на плана и по никакъв начин не го нарушава.
Налице е искане за присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Началникът на РДНСК-Североизточен район, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – К.Д.М. *** и Х.Х.М., чрез процесуалните си представители и в писмен отговор по делото, изразяват становище за неоснователност на жалбите, поради което се иска те да бъдат отхвърлени.
Твърди, че административният орган в лицето на Началника на РДНСК – СИР не е допуснал закононарушение при прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че представеният от него инвестиционен проект – неразделна част от разрешението за строеж, е съобразен с параметрите на одобрения ПУП за процесния имот. Счита, че административният орган е съобразил наличния доказателствен материал, като мотивирано и при спазване на всички законови норми е постановил един правилен и законосъобразен административен акт, който не страда от посочените в жалбата пороци. В заповедта е съобразено, че по повод бъдещото строителство в съсобствения недвижим имот липсва учредено взаимно право на строеж между жалбоподателя и заинтересованите лица по смисъла на чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Аргументирано е, че не е налице хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, която е изключение от общата разпоредба на чл.183, ал.1 от ЗУТ, както и че предвиденото строителство не е в съответствие с предвижданията на ПУП – ПЗ и ПУП – РУП за имота.
Оспорват се доводите на жалбоподателите относно приложението на чл.183, ал.4 от ЗУТ с аргумента, че издаденото разрешение за строеж е не само за ниско етажно жилищно строителство, но и за строителство на магазин, който е обект с обществено предназначение. Сочи, че разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ се отнася само за ниско жилищно или вилно застрояване, но не и за строителство на търговски площи, тъй като с нея се цели да не се създават формални пречки за задоволяване на обикновените жилищни нужди на съсобствениците в имота. Претендират се сторените по делото разноски.
Административен съд - Добрич, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежна страна, адресати на оспорения акт, в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Оспорената заповед № ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г. на и.д. Началника на РДНСК – Североизточен район е издадена в производство по чл.216, ал.2 от ЗУТ по жалба на заинтересованите страни Х.Х.М. и К.Д.М., подадена чрез адв. В.В. срещу издаденото в полза на Н.С.В. строително разрешение № 180/13.10.2017 г. на главния архитект на Община Добрич за изграждането на обект : Жилищна сграда с магазини, ЗП – 135, 40 кв.м., РЗП – 442, 43 кв.м. в УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ж.к.
“Русия 1”, град Добрич, ул. “Ерма” № 10. В жалбата са изложени твърдения, че Х.Х.М. и К.Д.М. са собственици на ПИ 2539 в кв.533 по плана на ЖК „Русия 1“. Със Заповед на кмета на община Добрич №986/30.09.1996 г. е одобрен ЗРП, заедно с КП на ЖК „Русия 1“, като по този план имотите са планоснети като имот №2539 и имот пл. №2541/собственост на иницииралия производството за издаване на разрешение за строеж/, като са обособени в общ съсобствен имот УПИ ІV-2539, 2541. Съгл. действащия ПУП – ПРЗ и РУП, одобрени със Заповед №1259/2011 г., за УПИ ІV-2539, 2541 предвижданията са за ниско жилищно, свързано застрояване със съседните два УПИ. Посочено е в жалбата, че с плана за застрояване е предвидено едно застроително петно за УПИ ІV-2539, 2541, а не две строителни петна. С оглед на изложеното се сочи, че за да бъде издадено разрешение за строеж на другия съсобственик е необходимо договор в нотариална форма по чл.183, ал.1 от ЗУТ, тъй като е налице нов строеж в съсобствен имот, а в случая липсва такова съгласие. Излагат се и подробни съображения, че в случая не може да се приложи разпоредбата, посочена от главния архитект по чл.183, ал.4 от ЗУТ. За прилагането на тази хипотеза е необходимо реализираното или съответното строителство в имота да е определено точно, за всички съсобственици, а именно: застроена площ и разгъната застроена площ, определени според градоустройствените показатели по подробния устройствен план (ПУП) – план за застрояване (ПЗ) за имота, което в конкретния случай не е извършено. Отделно от това е прието, че ПУП – ПЗ за имота предвижда изграждане на сграда на три етажа, свързано със съседните на запад и юг имоти, като за целта е одобрен работен устройствен план в изпълнение на чл.113, ал.2 от ЗУТ. В случая инвестиционният проект предвижда изграждане на жилищна сграда на три етажа върху част от УПИ, което е в нарушение на ПУП – ПЗ и РУП за имота.
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените по делото доказателства, че жалбоподателят Н.В. от една страна и заинтересованите страни от друга страна като съпрузи ( удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Добрич на л.31 от делото) са съсобственици на УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ж.к. “Русия 1”, град Добрич – първият на основание договор за продажба от 28.12.2011 г., обективиран в нот.акт № 160, т.ІV, рег. № 4537, дело № 484/2001 г. на нотариус № 127 от регистъра на НК, а другите двама на основание договор за продажба от 09.08.1988 г., обективиран в нот.акт № 69, т.ІV, дело № 1439/1988 г. на нотариуса при ДРС.
С оспореното от заинтересованата страна разрешение за строеж № 180/13.10.2017 г. на жалбоподателя е разрешено изграждането на триетажна жилищна сграда с магазини със ЗП от 135, 40 кв.м. и РЗП от 442, 43 кв.м. в съсобствения УПИ ІV-2539, 2541 в кв.533 на плана на град Добрич. От обяснителната записка и чертежите към инвестиционния проект част архитектурна, фаза технически проект е видно, че предвиденото застрояване е свързано като сградата е на калкан от североизток, югозапад и частично от югоизток. Сградата се състои от два жилищни етажа и магазин на партера, като магазинът е проектиран с търговска зала, санитарен възел и складова зона.
От данните по делото се установява, че съгласно действащия ПУП на ж.к.
“Русия 1”, град Добрич, одобрен със заповед № 986/30.09.1996 г. на кмета на община Добрич, при действието на ЗТСУ (отм.), за поземлени имоти с пл. №2539 и 2541 е отреден общ по регулация имот УПИ ІV-2539, 2541 в кв.533. Със заповед № 1259/09.09.2011 г. на кмета на община град Добрич е одобрен РУП за УПИ ІІІ-2542,2543;
ІV-2539,2541 и V-2540, кв.533. Едновременно с РУП е допуснато и изменение на границите на гореизброените урегулирани поземлени имоти, както и на УПИ VІ – 2544 и УПИ ХІ-2548. Одобреният РУП не променя предназначението на имота, начина, характера на застрояване и устройствените му показатели по ПУП. С изменението на ПУП – ПР вътрешните регулационни граници на УПИ ІІІ-2542,2543;
ІV-2539,2541 и V-2540, кв.533 са поставени по съответните кадастрални граници на основание §8, ал.2, т.3 от ЗУТ. Т.е. посоченото изменение засяга само вътрешните регулационни граници на УПИ ІV-2539, 2541 със съседните му УПИ ІІІ-2542,2543 и УПИ V-2540, но не и ПУП за изравняване на частите в съсобствения УПИ (бивш парцел). При липса на данни за неприлагане на плана в тази му част следва да се приеме, че отчуждителното му действие не е отпаднало и имотът продължава да е съсобствен между жалбоподателя и заинтересованите страни.
По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, която е оспорена от заинтересованите страни, поради което е назначена нова такава с поставени допълнителни въпроси към вещото лице. И двете вещи лица – архитекти са извели почти еднопосочни изводи в своите заключения. Изготвената втора експертиза като по-обстойна и обширна, установява следното: Съгласно действащия ПУП – ПРЗ и РУП за процесния УПИ се предвижда със задължителни (непрекъснати червени) линии на застрояване ниско, жилищно свързано застрояване със съседните два УПИ. Имотът е ъглов, със свързано застрояване с УПИ – УПИ ІІІ -2542,2543 и УПИ V-2540, като в него е предвидено изграждането на триетажна жилищна сграда. Според вещото лице независимо, че се отнася за част от предвиденото в действащия план застрояване, одобреният инвестиционен проект отговаря на параметрите на действащия план, валидни за целия УПИ ІV, но отнесени към площта само на ПИ с идентификатор ***. Спазени са височината на сградата, а коефицентите за плътност, интензивност и озеленяване са определени със самия план. Посочено е, че проектираните магазини на първия етаж не променят по същество предназначението на сградата – тя е жилищна, защото ЗРП на цялата сграда е 442.43 кв.м., ЗП на магазина е 84.86 кв.м., /442.42 – 84.86 =357.57/, като това е 80.82% от РЗП на цялата сграда. Собствениците на ПИ *** не са реализирали строителство по сега действащия ПУП – ПРЗ. И според двете вещи лица, проектираната сграда по издаденото разрешение отговаря на чл.183, ал.4 от ЗУТ, защото тя не накърнява правата за строителство на съсобствениците.
Проектираната сграда не засяга имота на страните, обжалвали разрешението за строеж, както по отношение на неговите граници, така и по отношение на заварените сгради в него, като собствениците на ПИ *** могат безпрепятствено да реализират ново строителство в собствения си имот, съгл. действащия план за застрояване и одобрения РУП. Според вещото лице това е гарантирано и с инвестиционния проект за застрояване на ПИ с идентификатор ***. Съдът не възприема становищата на вещите лица, че предвиденото застрояване само за част от съсобствения имот, ситуирана в имот с пл.№ 2541, не е в нарушение на предвижданията на ПУП – ПЗ и РУП, тъй като попада в границите на застроителното петно. С плана е предвидено едно застроително петно за имота, а не две строителни петна за изграждане на самостоятелни жилищни триетажни сгради, разположени върху отделните поземлени имоти, включени в съсобствения УПИ. По същите съображения съдът не споделя и мнението на вещото лице, че предвижданията на ПЗ дават възможност на другите съсобственици в УПИ да реализират строителство на самостоятелна сграда в частта на имот с пл.№ 2539 и да се спазят условията на чл.183, ал.4 от ЗУТ.
Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a013ab12-2db8-4a35-954e-c5618122f93b