Решение № 118 от 04.03.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 39/2025
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 04.03.2026
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Пещера, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А.ка Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от А.ка Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20255240100039 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Т. А. Б. чрез адв. Ив. Б., с вх. № 283/17.01.2025г. против Е. А. Н. / Б.А/ с ЕГН ********** от *** по чл. 124 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Твърди, че страните са наследници на А. Т.ОВ Б. ЕГН **********, починал на 23.05.2010г.
Твърди, че след смъртта на А. Б. останали трима наследници- ищецът и двете му сестри Е. А. Н. и Е. А. Б.а/ след брака Н./ .
Твърди, че приживе баща му А. Б. се сдобил с нотариален акт за установяване на право на собственост № 188/ 09.07.2008г. на нотариус Г.Карамитрев при район РС- Пещера, като бил признат за собственик на УПИ IV-836 в кв. 90 по ПУП на село Равногор със застроена и незастроена площ от 1100 кв.м. при граници и съседи – от две страни илици, УПИ III-837, УПИ V908 с адрес село Равногор общ. Брацигово, ***, ведно с построените в него двуетажна масивна стопанска постройка на площ от 32 кв.м. и едноетажен паянтов навес от 28 кв.м.
С нотариален акт № 96/ 30.03.2010г. за покупко - продажба наследодателят А. Б. е продал на сина си Т. Б. / ищецът/ ½ идеална част от 1
УПИ IV-836 в кв. 90 по ПУП на село Равногор със застроена и незастроена площ от 1100 кв.м. при граници и съседи – от две страни илици, УПИ III-837, УПИ V-908 с адрес село Равногор общ. Брацигово, ***, ведно с построените в н е г о двуетажна масивна стопанска постройка на площ от 32 кв.м. и едноетажен паянтов навес от 28 кв.м.
Твърди, че през 2024 година ответницата Е. А. Н. се сдобила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен № 171, томIII, рег. 5853, дело № 571/2024 г. на нотариус Г. Връбчев, с което ответницата е призната за собственик по наследство на 1/3 от УПИ IV-836 в кв. 90 по ПУП на село Равногор със застроена и незастроена площ от 1100 кв.м. при граници и съседи – от две страни илици, УПИ III-837, УПИ V-908 с адрес село Равногор общ. Брацигово, ***, ведно с построените в него двуетажна масивна стопанска постройка на площ от 32 кв.м. и едноетажен паянтов навес от 28 кв.м.
Твърди, че това не било вярно, тъй като била собственик на 1/6 ид. Част от процесните имоти по наследство.
Формулира петитум с правно основание по чл. 124 ГПК- положителен установителен иск съгласно указанията на ВКС и чл. 537 ал. 2 от ГПК, а именно да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът Т. Б. е собственик на 4/6 идеални части от УПИ IV-836 в кв. 90 по ПУП на село Равногор със застроена и незастроена площ от 1100 кв.м. при граници и съседи – от две старни илици, УПИ III-837, УПИ V-908 с адрес село Равногор общ. Брацигово, ***, ведно с построените в него двуетажна масивна стопанска постройка на площ от 32 кв.м. и едноетажен паянтов навес от 28 кв.м., както и да се отмени констативен нотариален акт констативен № 171, томIII, рег.
5853, дело № 571/2024 г. на нотариус Г. Връбчев, с което ответницата е призната за собственик по наследство на 1/3 от УПИ IV-836 в кв. 90 по ПУП на село Равногор със застроена и незастроена площ от 1100 кв.м.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
В срока за отговор от ответника Е. А. Н. / Б.А/ е постъпил такъв. Прави признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по 2 делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК).
В процесния случай е налице изразено лично от ответницата в съдебно заседание признание на предявените искове по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Отделно от това в съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Е. В., моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на исковете.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на исковете.
С оглед направеното от ответницата признание на исковете, съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.
3
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. Н. / Б.А/ ЕГН **********, че Т. А. Б. е собственик на 4/6 идеални части от УПИ IV-836 в кв. 90 по ПУП на село Равногор със застроена и незастроена площ от 1100 кв.м. при граници и съседи – от две страни улици, УПИ III-837, УПИ V-908 с адрес село Равногор общ. Брацигово, ***, ведно с построените в него двуетажна масивна стопанска постройка на площ от 32 кв.м. и едноетажен паянтов навес от 28 кв.м.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен № 171 / от 14.11.2024г. , том III, рег. 5853, дело № 571/2024 г. на нотариус Г. Връбчев- Пещерски нотариус, до размера на наследствените права на Е. А. Н. /Б.а/ ЕГН **********, а именно – до 1/6 ид. част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4