Решение № 260 от 05.05.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1311/2022
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ЗАПРЯНОВА ЖИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- § 1 · Закон за енергетиката
- §1 т.2а · Закон за енергетиката
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. гр. Хасково, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640101311 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, представлявано от М.М.М. - Д. и П.Ф.Я., против Г. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: г*********** и с настоящ адрес: ********************, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 952 от 15.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2900 по описа за 2021 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 09.12.2021 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си против ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 2900/2021 г. на ХРС.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ, които за процесния период били 1
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0У013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/.
Ответникът имал качеството на битов клиент, съгласно §1 т.2а от ДР на ЗЕ, т.к. ползваната от него ел.енергия била за битови нужди, предвид вида на обекта на потребление - жилищна сграда. По силата на чл.7 т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на потребление с ИТН: 1551720, находящ се в с. ***********. За ответника бил открит клиентски номер 1000910575, като собственик на процесния имот.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11 т.1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект за периода от 26.04.2020 г. до 25.06.2021 г. електроенергия на обща стойност 502,27 лв., която до предявяване на иска не била заплатена. Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и законна лихва за забава от 62,75 лв. за периода от 11.06.2021 г. до 08.12.2021 г.; дължима по всяка фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване на настоящото производство.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, присъдени по процесното ч.гр.дело, както и да му се присъдят направените в заповедното и в настоящото производство разноски за държавни такси и юрисконсултски възнаграждения.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал. 1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя адвокат, преупълномощен от назначения на ответника особен представител- друг адвокат; който счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и оспорва същия по основание и размер, като иска отхвърлянето му изцяло.
2
Оспорва като неверни всички посочени в исковата молба обстоятелства.
Оспорва твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника посочената в издадените фактури консумирана енергия, както и верността на представените фактури досежно брой, вид и стойност на предоставените стоки и услуги, за които те били издадени. Доколкото същите представлявали частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не били подписани от ответника, те не се ползвали с обвързваща материална доказателствена сила. Предвид това се поддържа, че ответникът не дължи претендираната стойност на услугите. Алтернативно и в случай на установяване възникването на претендираните вземания - оспорва ищцовото твърдение за неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Иска отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
При ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида на името на ответника с клиентски номер 1000910575, относно обект на потребление с ИТН 1551720, находящ се в **********. Това се установява от събраните по делото писмени доказателства. Видно от препис-извлечение от сметка на името на ответника за този обект на потребление, издадено от ищцовото дружество и представено и по заповедното и по настоящото производства, ответникът му дължи сумата от общо 565.02 лв., от която главница от 502.27 лв. за периода 26.04.2020 г. - 25.06.2021 г. и лихва от 62.75 лв. за периода 11.06.2020 г. - 08.12.2021 г., по фактури, които се представиха и като писмени доказателства по делото, както следва:
-Фактура № 1232073560/ 31.05.2020 г., с посочен падеж 10.06.2020 г., главница от 76.27 лв. за периода 26.04.2020 г. - 25.05.2020 г. и лихва от 11.56 лв. за периода 11.06.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1234154918/ 30.06.2020 г., с посочен падеж 10.07.2020 г., главница от 74.72 лв. за периода 26.05.2020 г. - 25.06.2020 г. и лихва от 10.71 лв. за периода 11.07.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1235817240/ 31.07.2020 г., с посочен падеж 10.08.2020 г., главница от 61.38 лв. за периода 26.06.2020 г. - 25.07.2020 г. и лихва от 8.28 лв. за периода 11.08.2020 г. – 08.12.2021 г.;
3
-Фактура № 1237497337/ 31.08.2020 г., с посочен падеж 10.09.2020 г., главница от 80.82 лв. за периода 26.07.2020 г. - 25.08.2020 г. и лихва от 10.18 лв. за периода 11.09.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1239096649/ 30.09.2020 г., с посочен падеж 12.10.2020 г., главница от 78.26 лв. за периода 26.08.2020 г. - 25.09.2020 г. и лихва от 9.17 лв. за периода 13.10.2020 г. – 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1240721599/ 31.10.2020 г., с посочен падеж 10.11.2020 г., главница от 79.64 лв. за периода 26.09.2020 г. - 25.10.2020 г. и лихва от 8.69 лв. за периода 11.11.2020 г. - 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1245380147/ 31.01.2021 г., с посочен падеж 10.02.2021 г., главница от 40.06 лв. за периода 26.12.2020 г. - 25.01.2021 г. и лихва от 3.35 лв. за периода 11.02.2021 г. - 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1246914576/ 28.02.2021 г., с посочен падеж 10.03.2021 г., главница от 10.66 лв. за периода 26.01.2021 г. - 24.02.2021 г. и лихва от 0.81 лв. за периода 11.03.2021 г. - 08.12.2021 г.;
-Фактура № 1253237294/ 30.06.2021 г., с посочен падеж 12.07.2020 1г., главница от 0.46 лв. за периода 26.05.2021 г. - 25.06.2021 г.;
Всички фактури са издадени на името на ответника за горепосочените обект на потребление, ИТН и клиентски номер. Никоя от фактурите не е подписана от страните в настоящото производство, като във всяка от тях е посочено, че представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа и детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.
Видно от представена от ищеца Справка № 620066/21.05.2022г. от Агенция по вписванията за вписвания отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Хасково от 01.01.1999г. до 21.05.2022г. по отношение на ответника е, че с договор за покупко – продажба от 2005 г. ответникът е придобил недвижим имот в *************** ведно с едноетажна жилищна сграда на 63 кв.м и стопанска сграда. На този адрес в ******* е и регистрирания настоящ адрес на ответника, според извършената справка в НБДН от 15.07.2021 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2900 по описа за 2021 г. на РС Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява още, че въз основа на заявление с вх.рег. № 12076/14.12.2021 г., 4 пощенско клеймо от 10.12.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 952 от 15.12.2021 г. за процесните суми в размер от 502.27 лева и 62.75 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00 лв. за заплащане на държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е основал вземането си на фактите и обстоятелствата, които сочи и по настоящия си иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 04.05.2022 г., връчено на ищеца на 20.05.2022 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, чиито заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени.
От заключението на ССчЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени редовно, като по тях няма извършени плащания. Дължимата цена на консумирана ел.енергия по тях е била определена правилно, съобразно цените по решение № Ц-19/ 01.07.2019 г. на КЕВР за цените, по които се продава ел.енергия на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.07.2019 г. Вещото лице изчислява дължимите обезщетения за забава върху главниците по всяка от фактурите за периода от 11.06.2020 г. до 08.12.2021 г., чийто размер възлиза общо на 62.78 лева, както и задълженията за главница за периода от 26.04.2020 г. до 25.06.2021 г. – 502.27 лева.
Вещото лице по назначената съдебно – техническата експертиза посочва, че за процесния период 26.04.2020 г.- 25.06.2021 г. има доставена ел.енергия до процесния обект с ИТН 1551720, в количество 2198 кВч – еднотарифна, като електромерът е бил отчитан регулярно и отчетените количества съвпадат с фактурираните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 5 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида на ответника, като потребител, клиентски номер 1000910575, относно обект на потребление с ИТН 1551720, находящ се в **********.
От Справка № 620066/21.05.2022г. от Агенция по вписванията се установи, че с договор за покупко – продажба от 2005 г. ответникът е придобил недвижимия имот в *************** ведно с едноетажна жилищна сграда на 63 кв.м и стопанска сграда.
След анализ на приложимата нормативна уредба се налага извод, че именно ответникът следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния период от време. Настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла на чл.98а ЗЕ. Съгласно §1 т. 27г (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), вр. т.27б от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т.41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на ищцовото дружество – ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., приложени по заповедното производство.
Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a012d507-9b81-49b1-843c-b8a49a586a59