Решение № 678 от 01.11.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. гр. Хасково, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640102941 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.************** срещу Община Хасково, ЕИК 0009003946, гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от Станислав Дечев - кмет на Община Хасково, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на 170/870 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, придобити по давност.

С определение № 798 от 26.07.2023 г., постановено по гр. дело № 2941 по описа за 2022 г. на РС Хасково и на основание чл.219, ал.1 ГПК е допусната до участие в настоящия процес и е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца – Й. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. **************.

Ищецът твърди, че на 18.12.2003 г. с нот.акт № 183, т.IV, рег.№ 11035, дело № 716 от 2003г. закупил от Й. Б. А., ЕГН ********** и съпругът й В. И. А., ЕГН ********** неурегулиран поземлен имот /НПИ/ с планоснимачен № 76, находящ се в гр.Хасково, по кадастралния план на местността „Куба-1“, одобрен със заповед № 969/1988г., целият от 700 кв.м. по нотариален акт, а по скица - 839 кв.м при граници и съседи: от изток - НПИ №77, от юг - НПИ №75, от запад и север - път. През 2006 год. след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на Изп. Директор на АК- София, имотът бил заснет като Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 870 кв.метра. Тогава ищецът оградил имота с оградна мрежа и бетонни колове, в каквото състояние бил и към момента. По силата на съдебно Решение № 68 от 18.01.2013 год. по Гр.дело № 2512/2012год. по описа на РСХасково, вписано в СВ към ХРС на 04.02.2013г д.108, том I, рег.№666, вх.рег.№659, посоченият ПИ с площ от 870 кв.метра бил поставен изцяло в дял на ищеца.

След влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти за гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 год. на Областен управител на Област Хасково той се 1 обърнал към Община Хасково за издаване на удостоверение, от което да е видно дали неговият ПИ с идентификатор № *** подлежи на възстановяване и му било издадено такова с рег.индекс № ТС-125 от 11.02.2021г. от което било видно, че съобразно Заповед № 1815/21.08.1998 год. имотът бил собственост на Й. Б. А. и не подлежал на възстановяване на собственици на бивши земеделски земи.

Ищецът поддържа, че той закупил имота от посочената като собственик Й. Б. А. след посочената дата 21.08.1998 г., като нейният НА за собственост бил констативен, издаден на база посочената от Община Хасково заповед в удостоверението, от което следвало, че имотът му не попадал в кръга на възстановяемите по параграф 4 от ЗСПЗЗ.

Твърди още, че до настоящия момент той владеел и ползвал в качеството си на собственик недвижимия имот неговата в цялост от 870 кв.метра, без някой да е оспорвал това му качество или право. Заради разминаването в квадратурата която съществува за ПИ с идентификатор № ***, а именно: по документ за собственост – с площ 700 кв.м., а по скица – с площ 870 кв.м., и въпреки че за квартал „Куба I“ нямало влязъл в сила уличен план за регулация /който неминуемо щял да отреже част от имота за улици/, ищецът решил да се снабди с нотариален акт за собственост за разликата от 170 кв.метра по обстоятелствена проверка. На 17.10.2022 г. той входирал в Община Хасково, молбадекларация по образец с искане общината да отрази, че 170/870 ид.ч извън неговите по нот.акт 700 кв.м. от цялата квадратура на имота не са общинска собственост, но ответната община му издала Удостоверение рег.индекс № УОС-205 от 20.10.2022г, че тези 170/870 ид.части от собствения му имот, целият с площ 870 кв.м., били актувани с акт за общинска собственост, но не му били посочени номер и дата на акта, нито какъв вид общинска собственост представлявала тази част, както и на какво основание станало актуването.

Ищецът се опитал да установи дали в Служба по вписванията към ХРС имало вписан такъв акт за общинска собственост, но не открил такъв, засягащ ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Хасково. Ето защо, ищецът поддържа, че такъв акт или не бил съставен или ако имало такъв, то за ответната община липсвало правно основание да го състави, тъй като той държал и ползвал имота в неговата цялост от 870 кв.м., а статутът му изключвал попадането му в категорията на публичната общинска собственост. Сочи, че дори същият да попадал в категорията частна общинска собственост, то тя се придобивала по давност и ищецът бил придобил правото на собственост върху целият имот чрез добросъвестно давностно владение повече от 10 години, вкл. процесните 170/870 ид.ч.

Според ищеца това породило правния му интерес от завеждане на настоящата искова претенция.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Община Хасково, че ищецът е собственик на 170/870 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г., последно изменение: няма, с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300,“Куба І“, площ - 870 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, Стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 76, при съседи на имота: ***; ***; ***; *** и ***, придобити по добросъвестно давностно владение. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът оспорва допустимостта на претенцията, а по същество счита същата за неоснователна и недоказана.

На първо място поддържа становището, че недопустимостта на исковата претенция се проявявала в две насоки - от една страна липсвал правен интерес от предявяване иска, тъй като съгласно влязъл в сила План на новообразуваните имоти /ПНИ/ и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 2

ЗСПЗЗ за м. „Куба -1“ гр.Хасково, процесният имот подлежал на възстановяване на друго лице, а от друга страна се претендирали на основание давностно владение идеални части от ПИ, които не можели да се индивидуализират по граници и местоположение.

По същество оспорва като неотговарящи на действителното положение и на фактическата обстановка по делото обстоятелствата, на които ищецът базира претенциите си и поддържа липсата на възможност ищецът да придобие собствеността върху 170/870 ид.ч. от процесния имот на претендираното оригинерно придобивно основание.

Сочи, че ищецът се позовавал на изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на упражнявана фактическа власт върху 170/780 ид.ч. от процесния имот с идентификатор *** и в тази връзка поискал издаването на удостоверение че спорните ид.ч. не били общинска собственост, но в издаденото му такова било посочено, че 170/870 ид.ч. от същия били актувани с Акт за общинска собственост /АОС/. Ответникът излага твърдения, че такъв АОС действително бил съставен на основание чл.56 ЗОС, но единствено в работен вариант, като предвидената в Глава 7-ма ЗОС процедура не била финализирана по предвидения в закона ред, а именно - съставеният Акт за общинска собственост не бил представен съгласно разпоредбата на чл.58 ЗОС в 7-дневния срок в службата по вписванията, поради което не породил никакво конститутивно действие, тъй като било установено, че имотът попада в обхвата на Плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Куба-1“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195, които имоти следвало да бъдат възстановявани на старите им правоимащи собственици.

Посочва се, че съгласно чл.56 от ЗОС общините удостоверявали правото си на собственост с АОС, който следвало да бъде вписан съгласно параграф 75 от ПЗР на ЗИДЗОС, но в случая след като се установило, че имотът подлежи на възстановяване съгласно влезлия в сила ПНИ, основанието на общината за актуване било отпаднало, поради липса на фактическо и правно основание за придобИ.е правото на собственост. Според ответника аналогично било действието на този установен факт и по отношение на самия ищец. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършвало със заповед на кмета на общината, със съдържание съобразно разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Самата процедура по възстановяване, съответно придобИ.ето на правото на собственост не можела да бъде прилагана спрямо извън посочените в одобрения ПНИ лица, а за конкретния имот като лице на което следва да се възстанови имота в ПНИ била посочена Й. Б. А. ЕГН: **********, в качеството й на ползвател. По посочената причина за ищецът липсвал правен интерес от воденето на настоящия спор. Ответникът поддържа още, че в случая правното основание на ищеца за придобИ.е в собственост на имота и времетраенето на упражняваното от него владение били без значение, доколкото била в ход процедура по издаване на заповед от Кмета на Община Хасково по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предстояло имотът да бъде възстановен в собственост на друго лице. Също така по отношение на спорния имот в момента била в ход процедура по оценка разликата на площта, закупена от записания в ПНИ ползвател - Й. Б. А. (700кв.м,) и площта, записана в ПНИ за възстановяване (870 кв.м.), като след заплащане на разликата от ползвателя стойността на 170 кв. м., Кметът на Община Хасково щял да пристъпи към издаване на Заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Допълва също, че отделно от горепосоченото в удостоверението, което сочи и представя ищеца, издадено от Кмета на Община Хасково с peг. индекс №ТС-125/11.2.2021 г., действително било удостоверено, че имотът не подлежи на възстановяване на собственици на бивши земеделски земи, тъй като същият подлежал на възстановяване на ползвателя, а не на стар правоимащ собственик, видно и от Регистъра на ПНИ.

Конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач Й. Б. А. не взема становище по допустимостта и основателността на исковете, но в постъпило по ел. поща 3 становище заявява, че няма претенции към спорните парцели, нито средства за закупуването им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том 4, рег. № 11035, дело № 716/18.12.2003 г., вписан в Служба по вписванията на 18.12.2003 г. на нотариус Капка Войнска с № 352 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – Районен съд Хасково, Й. Б. А. и В. И. А. продават на ищеца И. Н. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно неурегулиран поземлен имот /НПИ/ с планоснимачен № 76, находящ се в гр.Хасково, по кадастралния план на местността „Куба-1“, одобрен със заповед № 969/1988г., целият от 700 кв.м. по нотариален акт, а по скица - 839 кв.м., при граници и съседи: от изток - НПИ №77, от юг - НПИ №75, от запад и север – път.

Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по реда на § 4 „А“ и 4 „Б“ от ПРЗ на ЗСПЗЗ № 139, том 1, рег. № 1522, дело № 139/14.12.1998 г., вписан в Служба по вписванията на 14.12.1998 г. на нотариус Владилена Сиртова с № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – Районен съд Хасково, на основание писмо № 111.03-01-279/14.12.98 г. на Община Хасково, както и на основание § 4 „А“ и 4 „Б“ от ПРЗ на ЗСПЗЗ, Й. Б. А. е призната за собственик на следния недвижим имот: земеделски имот от 700 кв.м., находящ се в местността „Куба I“ на Хасковско землище, съставляващ имот № 76 по плана за земеразделяне при граници и съседи: изток – имот № 76А и горски ООФ, запад – път, север – път, юг – имот № 75 на И.