Решение № 1791 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110112355 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, срещу Т. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***

Предмет на разглеждане е предявен от Б. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** срещу Т. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), представляваща невърната дължима главница по сключен между страните на 20.01.2022 г. устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са били дългогодишни приятели, като в началото на 2022 г. същият поискал от него да му заеме сумата от 3600 лв. с обещание да я върне до четири месеца. Твърди, че той се е съгласил на тези условия и на 20.01.2022 г. е превел по банкова сметка на ответника уговорената сума в размер на 3600 лв. с посочено основание на превода „заем“. Излага, че като гаранция за връщането на парите ответникът е предложил да го упълномощи с права върху собственото му МПС за период от 4 месеца, което е сторено чрез преупълномощаване от неговия баща, който е разполагал с пълномощно от сина си. Твърди, че ответникът не му е върнал предоставената сума в уговорения за това срок и е отказал да стори това при отправената му нарочна покана в края на м. май 2022 г. По изложените 1 съображения по същество ищецът моли за уважаване на иска и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Излага, че в края на 2021 г. са му трябвали средства, за да плати издръжката на детето си, поради което е помолил трето лице – Б. Б. който бил дългогодишен негов приятел, да му заеме сумата от 3600 лв. Твърди, че Б. се е съгласил, като се уговорили да му преведе сумата по банков път, тъй като ищецът често пътувал в Европа. Излага, че в началото на 2022 г. Б. го е уведомил, че ще му предостави парите чрез негов приятел (ищеца), който ще ги преведе вместо него по банковата му сметка, но ще трябва да плаща 250 лв. лихва на месец.

Твърди, че той е предоставил банковата си сметка и по същата е преведена уговорената сума в размер на 3600 лв. Поддържа, че е захранвал сметката си всеки месец с пари, които баща му е теглил чрез дебитната му карта, и е предавал на Б.. Твърди, че е платил и лихва – три пъти по 250 лв., но Б. не е издавал бележка за тези плащания на баща му.

Твърди, че в края на м.март 2022 г. той се е прибрал от чужбина и е върнал на Б. останалата сума на два пъти по 1800 лв., с което е изпълнил задълженията си по заемния договор.

Поддържа, че като залог за получения заем е бил оставил личния си автомобил в двора на борсата, собственост на Б. и последният му е върнал МПС след изплащането на цялата сума. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание страните се явяват, като чрез процесуалните си представители ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му, а ответника поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От извлечение за извършен банков превод от 20.01.2022 г.; пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 913/20.01.2022 г. на нотариус ***, с рег. № *** НК, декларация по чл.264 ал.2 ДОПК; декларация по чл.25, ал.8 ЗННД; свидетелство за регистрация Част І с №*** от 15.10.2021 г. удостоверение с УРИ *** г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *** се установява, че на 20.01.2022г. ищецът е направил банков превод на ответника за сума в размер на 3600 лева с основание заем.

На 20.01.2022г. П. П., баща на ответника е преупълномощил ищеца с правото да се разпорежда с негови ППС-та включително и в своя полза, да получи цената по сделката и да го представлява пред трети лица във връзка с разпоредителната сделка. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа.

Ответникът е подписал декларация по чл.264 ал.2 ДОПК и декларация по 2 чл.25, ал.8 ЗННД на 11.01.2022г. Декларацията по чл.264 ДОПК е с нотариална заверка на подписа.

Ответникът е бил собственик на МПС – лек автомобил марка и модел „***” придобит на 15.10.2021г.

На 07.09.2022г. са издадени нови 1-ва и 2-ра част на свидетелство за регистрация на лек автомобил марка и модел „***” по подадено заявление от собственика му Т. И., че първата част на свидетелството е изгубена.

От справка по историята на това МПС и писмо от ОД МВР ***, с-р „ПП“ се установява, че на 19.09.2022г. ответникът е продал лек автомобил марка и модел „*** на К. С.

От банково извлечение за периода от 01.01.2022 г. до 08.11.2022 г. по банкова сметка с титуляр Т. П. И. се установяват извършвани от ответника транзакции от банковата му сметка в банка ***

От удостоверение УРИ *** г. от сектор „БДС“ при ОД на МВР-*** относно задграничните пътувания на лицето Р. М.Р. за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г., писмо с вх.№ ***г. от ОД на МВР-*** относно задграничните пътувания на Б. Ф. и Т. И. се установява, че ищецът е влязъл в Р.България на 19.12.2021г. и е излязъл на 22.01.2022г., влязъл на 04.02.2022г. и излязъл на 13.03.2022г., влязъл на 01.05.2022г.

Ответникът е влязъл в Р.България на 06.10.2021г., излязъл е на 30.10.2021г., влязъл е на 20.12.2021г., излязъл е на 14.01.2022г., влязъл е на 04.0.2022г.

Свидетелят Р. Р.е излязъл от Р.България на 22.02.2022г. и е влязъл на 04.03.2022г.

В обясненията си дадени по реда на 176, ал.1 от ГПК ответникът заявява, че Б. Б. му е върнал даденото в залог МПС, лек автомобил „*** с рег.№ *** след като му дал парите. Автомобилът е стоял в борсата за строителни материали на Б. която имала охранителни камери и била заключена.

Ответникът си взел автомобилът след като се върнал от *** м.02.2022г. Съдът не кредитира обясненията на ответника, тъй като те представляват негова защитна теза неподкрепена от никое друго събрано по делото доказателство, което е кредитирано от съда. Обясненията на ответника противоречат на показанията на св.Б. и на св.А., които са преки свидетели на случилото се в отношенията между страните по повод процесния договор за заем, според които автомобилът се е съхранявал в хале, наето от ответника, находящо се срещу строителната борса на св.Б., което се потвърждава и от показанията на свидетелите на ответника св. и св.Д.. Според кредитираните показания на св.Б. и св.А. ответникът без съгласието на ищеца е взел автомобила си даден в залог по процесния договор за заем. Това се установява и от факта, че ответникът е подал заявление за снабдяването си с нови 1-ва и 2-ра част на свидетелство за регистрация на лек автомобил марка и модел „***”, тъй като първоначално издаденото му е било на съхранение у ищеца. В случай, че ответникът бе изпълнил задължението си да върне заетата сума, той щеше да 3 вземе лекия си автомобил марка и модел „***” оставен на съхранение в наетото от него хале със съгласието на ищеца, който щеше да му върне и свидетелството за регистрация на автомобила.

От показанията на св.Б. – приятел на страните по делото, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той е приятел със страните по делото. Той знае за сключения устен договор за заем между тях, като ищецът превел по банков път на ответника сума в размер над 3000 лева. Това се случило през 2022г. На срещата са присъствали страните по делото, св.Б и бащата на ответника. Срещата се е състояла пред борсата на св.Б.. Няколко дена след срещата ищецът превел на ответника заемната сума по банков път. По това време ответникът се намирал в *** Страните се разбрали, че ответникът ще остави в залог джипа си, който оставил в наето от него хале, находящо се срещу борсата на св.Б.. Големия талон на автомобила предал на ищеца.

Сумата по заема следвало да се върне за 3-4 месеца отново по банков път, но това не се случило. Ответникът не върнал сумата по заема. По заема не била уговорена лихва. Със сумата ответникът искал да погаси задълженията си по издръжката на детето си. Ответникът поискал заем първо от св.Б., но той нямал. Ответникът още на втория месец или преди него си прибрал джипа без да уведоми ищеца или св.Б.Това се видяло на камерите, поставени на борсата на св.Б. Ответникът си тръгнал с джипа на собствен ход. Ищецът поискал от ответника да му върне парите, но той отказал.

До борсата на св.Б. няма свободен достъп, неговия работник живее там.

От показанията на св.А. – приятел на страните, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той работи в борсата на св.Б. и е присъствал на уговорката по заема в началото на м.01.2022г. Уговорката била между ищеца и ответника, като ищеца трябвало да даде в заем на ответника сума в размер на 3600 лева, която той следвало да му върне до м.03.2022г. В залог ответника оставил лекия си автомобил джип „***“ през м.01.2022г.

Ответникът не върнал заема на ищеца. Св.А. знае, че парите са преведени от ищеца на ответника по банков път.

Ответникът държал под наем хале срещу борсата на св.Б., където оставил паркиран автомобила му като залог, като предал документите и ключа на автомобила на ищеца. Това се случило няколко дни след уговарянето на заема.

Около месец и половина след това ответникът отишъл и си взел автомобила на собствен ход без да дава обяснения. За случилото се св.А. уведомил ищеца и св.Б.

От показанията на св.Р. – приятел на ответника, които съдът кредитира частично като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че знае, че ответника е взел заем в размер на 3600 лева от ищеца, като св.Б. е бил посредник по между им. Ищецът превел заема по 4 банковата сметка на ответника докато той и св.Р. били в *** В края на м.03/04.2022г. ответника и св.Р. се прибрали в България.

Първоначално ответникът поискал пари на заем от св.Б., но той не му дал и му казал, че говорил с ищеца. Ответникът поискал пари на заем и от св.Р., но той не му дал, защото нямал възможност.

Съдът не кредитира показанията на св.Р. в частта, че след като се върнали в България св.Б. звъннал на ответника, за да му иска дадените в заем пари, след което ответника отишъл до халето в съседство на борсата на ответника. Там ответникът се срещнал със св.Б. и в присъствието на 10 човек му върнал останалите 1800 лева. Съдът не кредитира показанията на св.Р., че ответникът дал един път на ръка на св.Б. лихви по кредита, както и че човека по кредита бил св.Б.. Съдът не кредитира показанията на св.Р. и в частта, че след като върнал 1800 лева на св.Б. той му казал да си прибере автомобила, че му пречел. Съдът не кредитира показанията на св.. и в частта, че бащата на ответника върнал на св.Б. първата част от заема след като ответника му пратил пари по банков път. Автомобилът на ответникът стоял от 1 година в халето.

Показанията на св.Р. в горепосочените части не са кредитирани от съда, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, съобразно които заемът е уговорен между страните по делото, по заема не са уговорени лихви, страните са уговорили заемната сума да се върне на ищеца по банков път. Ответникът е оставил на ищеца като обезпечение по процесния заем автомобила си и свидетелството за регистрация 1-ва част, като бащата на ответника е преупълномощил ищеца с правото да се разпорежда с автомобила. Ответникът е подписал декларация чл.264 ал.2 ДОПК и декларация по чл.25, ал.8 ЗННД необходими за изповядване на сделката.