Решение № 236 от 02.11.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Враца, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от В. К. от гр.Враца, чрез упълномощения й адвокат И. Р., против решение № 253 на Районен съдВраца от 02.05.2023г., постановено по гр.дело № 3541/2022г., с което е признато за установено по предявен от Я. А. отрицателен установителен иск, че жалбоподателката не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр. Враца, община Враца, област Враца, одобрен със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 1329 кв.м., с адрес на имота: ***, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване : за земеделски труд и отдих, седма категория, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 945013, при съседи :

***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот

№ *** и имот № ***, ведно с изградените в имота сгради: Сграда с идентификатор ***, на един етаж, с площ от 42 кв.м, с предназначение: вилна сграда, еднофамилна и Сграда с идентификатор ***, на един етаж, с площ от 20 кв.м., с предназначение: вилна сграда, еднофамилна и поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр. Враца, община Враца, област Враца, одобрен със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 1098 кв.м., с адрес на имота: ***, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване : за земеделски труд и отдих, седма категория, предишен идентификатор: няма, номер по 1 предходен план: 945020, при съседи: ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот

№ ***, имот № ***. Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт от 11.10.2022 г. за право на собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот № 193, том II, рег. № 7272, дело № 408/2022 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд – Враца, издаден на В. Г.

К., както и е осъдена жалбоподателката да заплати сумата от 955,55 лв. – разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно в нарушение на съдопроизводствените правила. Налице били противоречия между фактическите констатации, приложените доказателства и заключенията на съда, липсвала обоснованост, неправилна преценка на доказателствата и в тяхната съвкупност, както и неправилно прилагане на материалния закон. Било налице процесуално нарушение на съда, поради отказ за назначаване на СТЕ, поискана с молба, представена в единственото открито съдебно заседание на 10.04.2023 г. С немотивирания отказ за назначаване на СТЕ, първоинстанционният съд отказал възможност да се събират доказателства, имащи отношение към спорния предмет на делото и по точно към доказване на факти, свързани с признаване, респективно възникване на правото на собственост върху процесните имоти на А. Н. Г. и в последствие на неговите наследници. Съгласно новооткрито писмено доказателство – Решение № 281/11.05.1995 г. от ПК на Община Враца, било видно, че е извършена процедура по признаване на правото на възстановяване в нови граници на земеразделяне на ливада от 2400 дка на наследниците на А. Г.. От приложени и приети като доказателства – 2 бр. удостоверения, издадени от Община Враца, както и от удостоверение от 26.07.2022 г., било видно, че двата процесни имота били регистрирани по Плана на новообразуваните имоти и били признати за собственост на наследниците на А. Н. Г. и са по реда на параграф 4 от ППЗСПЗЗ. От представено новооткрито доказателство – списък на собственици на имоти, съвместими с ползувателите към юни 2002 г., било видно, че А. Н. Г. бил признат за собственик на поземлени имоти: имот с № 0013, представляващ имот с идентификатор *** с площ от 1329 кв.м. и имот с № 0020, представляващ имот с идентификатор *** с площ от 1096,52 кв.м., представлявали процесните имоти, предмет на съдебния спор. От Заповед № 16/10.01.2005 г. на областния управител на гр.

Враца и по реда на пар. 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ било видно, че описаните имоти попаднали в новообразуваните имоти в землището Враца, ЕКАТТЕ 12259, видно от т.5 – ***, кадастрален район 945. Заповедта била влязла в сила и била обнародвана в ДВ бр.

8/21.01.2005 г., стр. 37. Като доказателство, че процесните имоти били собственост на наследниците на А. Н. Г. било и новооткритото доказателство – Решение № 1578/17.10.2005 г. по адм. дело № 20051400700318 по описа за 2005 г. на Окръжен съд – Враца, с което съгласно същото Н. К., в качеството си на признат собственик на процесните имоти, наследени от А. Н. Г. обжалвала Заповед № 16/10.01.2005 г. на областния управител на гр.

Враца във връзка с правилното отразяване на квадратурата на процесните имоти в плана на новообразуваните имоти. От съществуващите по делото писмени доказателства и 2 новопредставените такива, било видно, че ответницата се легитимирала като единствен собственик на процесните имоти в качеството на наследница на А. Н. Г. по реда на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В постановения съдебен акт, съдът не анализирал заявените обстоятелства по непрекъснато владение от В. К. лично и чрез К. А. след подписването на предварителния договор през 14.03.2002 г., който не бил оспорен от насрещната страна. Не били анализирани и обсъдени направени оспорвания с възражения, че не е налице изтекла придобивна давност в полза на ищцата. По делото безспорно се установило, че ответницата е владяла имотите като един общ имот, въпреки, че в констативния нотариален акт били посочени като два самостоятелни поземлени имоти. Владението било осъществявано лично и явно до 2002 г. в качеството на жалбоподателката на наследник на нейните родители Г. и Н. К. и дядо А., а след 2002 г. владението на имотите продължило чрез К. А. на основание предварителен договор. Съдът не се мотивирал ясно и точно в постановения акт относно доказателствената стойност на показанията на свидетелката Л. П. – майка на ищцата – като заинтересована страна, което също представлявало процесуално нарушение по реда на ГПК.

От същите се установявали противоречия с твърдения, които вече били изложени в исковата молба от страна на ищцата. Счита, че тези показания не следвало да бъдат кредитирани от съда. Свидетелските показания на разпитаните лица в хода на производството били еднозначни, никой не знаел за продажба на тези имоти, нито в полза на ищцата, нито в полза на майка Л., сестра М., нито на трети лица, въз основа, на което можело да се заключи, че не е явно демонстрирано основание за своенето на вещта. В хода на производството не било доказано обстоятелството, че процесните имоти в предварителния договор, респективно в констативния нотариален акт били уговорени да бъдат закупени в полза на ищцата Я., нейната майка Л. П. или М. А..Безспорно се установило по делото от разпита на свидетелите, че имотите били владени първоначално от родителите и прародителите на ответницата повече от 30 г., а в последствие били ползвани от майката на ищцата – Л., но не и от самата ищца. Съдът не изразил становище и не обсъдил основателността на направеното възражение, че не била налице изтекла придобивна давност в полза на ищцата, което представлявало процесуално нарушение по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установявало, че ответницата осъществявала фактическа власт върху имота лично и чрез своите родители и прародители от преди 1965 г. до 2002 г., а от 2002 г. до настоящия момент осъществявала такава чрез К. А., който имал качеството на държател, но не и на владелец. Държането на имотите било предоставено на К. А., а не на ищцата, респективно на нейната майка, които ответницата не познавала лично. Било направено възражение, че в констативния нотариален акт били описани само поземлените имоти, но не и за сградите в тях, като не бил предявен установителен иск за признаване на собственост по отношение на сградите по давностно владение. Направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на ищцата и по отношение на имотите и по отношение на сградите не било оспорено от ищцата, а съдът пропуснал да се произнесе и по тези наведени твърдения от жалбоподателката. По делото не било спорно също и се доказало от представените писмени доказателства, че номерата на поземлените имоти, вписани в предварителен договор от 14.03.2002 г. и тези, посочени в 3 представените от двете страни констативни нотариални актове били идентични.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Я. А. от гр.Враца, чрез упълномощения си адвокат П. П., е подала писмен отговор. Счита жалбата за необоснована и неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Тъй като ответникът оспорвал правния интерес, негова била тежестта да докаже възражението си, че било налице обстоятелство, изключващо възможността за настъпване на ефекта на придобивната давност. Първоинстанционният съд правилно, че ищцата е установила при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на придобивната давност. Правилно било прието, че упражняването на фактическата власт било осъществена чрез друго лице – майката на ищцата. От събраните по делото доказателства било установено, че ищцата упражнявала и продължавала да не упражнява лично, а чрез друго лице – държател. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че държателят е поддържал имота, като тези действия били извършване не за себе си, а за ищцата. Фактът, че ищцата била в Гърция не означавало, че тя не можело да осъществява владение с намерение за своене по отношение на процесните недвижими имоти именно чрез своята майка, като било установено по делото и безспорно нейното намерение да държи имота, да упражнява фактическата власт върху него не за себе си, а за ищцата. От събраните по делото доказателства съдът правилно направил извод,че отношението на ищеца към процесните имоти било именно като на собственик и бил налице анимус за своене. Ответницата не доказала обстоятелството да е получила имотите по наследство, както и не били представени доказателства последните да са били собственост на неин пряк наследодател.

Иска се да се постанови решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба като необоснована и недоказана и да бъде оставено в сила .

При тези съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като й се присъдят деловодните разноски пред въззивната инстанция.

С отговора не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззиваемата Я. А. А. също редовно призована, се явява лично и с адв. П. П. от ВрАК.

Поддържа се отговора, оспорва въззивната жалба.

Пред въззивния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.

При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна: