Решение № 46 от 10.05.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Елена, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100305 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Постъпили са искова молба, молба и молба от Г. С. К. от с. Д., общ.

Златарица, чрез адв. В. П. Н. от САК, против „Е.М.“ ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т.. В същите са изложени подробно обстоятелствата, на които се основава искът. Моли се съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „Е.М.“ ЕООД гр. София, че ищецът Г. С. К. от с. Д., общ. Златарица не му дължи по Изпълнителен лист от 06.03.2014 г., издаден въз основа на Заповед № 493/06.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 377/2014 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, сумата 2395.24 лв., представляваща главница по Договор за кредитна линия от 05.03.2017 г., сумата 513.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2012 г. до 03.03.2014 г., сумата 21.67 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 19.09.2012 г. до 03.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2395.24 лв., считано от 04.03.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 332.12 лв., представляваща направени разноски по делото, поради погасяването по давност на посочените задължения. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т., чрез 1 адв. Д. Д. К. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. Намира, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Излага също, че е било образувано изпълнително дело при ЧСИ В.Г. под номер 177/2014 г. по молба на първоначалния взискател „ОББ“ АД. През 2018 г. ответникът е бил конституиран като взискател по делото, по силата на договор за прехвърляне на вземания. Не оспорва, че ИД № 177/2014 г. на ЧСИ В.Г. е прекратено по силата на закона и на основание чл. 433 ГПК, както и не спорва изтичането на давност по отношение на вземането. Въпреки това, твърди, че задължението продължава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. Настъпилата погасителна давност води до погасяване на възможността за предприемане на мерки по принудително изпълнение по отношение на вземането, но няма пречка същото да бъде изпълнено доброволно от длъжника. Излага, че ответникът по никакъв начин не е дал повод със свои действия за образуване на настоящото производство, а и в исковата молба също не се твърди да са предприемани действия по принудително изпълнение от страна на „Е.М.“ ЕООД. Сочи, че последното изпълнително действие е предприето през 2017 г. и последващи действия по принудително изпълнение не са били предприемани. Правната среда на ищеца не е била накърнена и с извънсъдебното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Моли се съда да постанови решение при признание на иска и разноските по делото да останат в тежест на ищеца. Ако съдът уважи предявения иск, ответникът прави възражение за прекомерност на възнаграждението на наетия от ищеца адвокат.

Ищецът Г. С. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Същият, чрез пълномощника си адв. В. П. Н. от САК, е подал молба, с която поддържа исковата молба и молбите. Моли да се уважи предявения иск.

Претендира разноските по делото.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез пълномощника си адв. Д. Д. К. от ВТАК, е подал молба, с която поддържа депозирания отговор. Не оспорва наличието на изтекла погасителна давност спрямо дълга и прави признание на иска. Моли разноските претендирани от ищеца да останат в негова тежест. Ако ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – прави възражение за прекомерност на същото.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.

Същият, разгледан по същество, е основателен и доказан. Съображенията за това са следните:

По ЧГрД № 377/2014 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е издадена Заповед № 493/06.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжника Г. С. К. (ищец по делото) да заплати на кредитора „Обединена българска банка“ АД гр. София сумата 2395.24 лв., представляваща главница по Договор за кредитна линия от 05.03.2017 г., сумата 513.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2012 г. до 03.03.2014 г., сумата 21.67 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 19.09.2012 г. до 03.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2395.24 лв., считано от 04.03.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 332.12 лв., представляваща направени разноски по делото. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 06.03.2014 г. На база същия на 23.04.2014 г. е образувано ИД № 20147250400177/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г. с peг. № 725 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Велико Търново с взискател „Обединена българска банка“ АД гр. София и длъжник Г. С. К. . По ИД са извършени изпълнителни действия, като последното е на дата 04.05.2017 г. В последствие на 24.07.2018 г. е постъпила молба от „Е.М.“ ЕООД гр. София, с която ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 31.01.2018 г. е сключил договор с „Обединена българска банка“ АД гр. София, по силата на който вземанията срещу ищеца Г. С. К. са прехвърлени на него. С посочената молба е направено искане за конституиране на „Е.М.“ ЕООД гр. София като взискател по изпълнителното дело. По последното не са извършвани изпълнителни действия след 04.05.2017 г. ИД е прекратено с постановление от 27.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие на взискателя в продължение на две години.

Ищецът Г. С. К. е подал молба с вх. № 00331/04.09.2023 г. до ответника „Е.М.“ ЕООД гр. София, с която е поискал заличаване на претендираното вземане от информационните масиви на последното, тъй като същото е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение, както и да 3 коригира подаваната информация към Централния кредитен регистър към БНБ. Първият е уведомил ответника, че ако продължава да бъде канен да заплати задължение, по отношение на което е направено възражение за изтекла погасителна давност и не му се предостави оргинала на изпълнителния лист ще бъде принуден да отнесе случая до съда, като спора относно дължимостта на сумата да бъде разрешен по съдебен ред.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД гр. София е изпратил отговор с изх. № 01576/08.09.2023 г. до ищеца Г. С. К., с който го е уведомил, че искането му за заличаване на вземането от Централния кредитен регистър към БНБ не може да бъде уважено; уведомил го е, че дори да докаже, че задължението е погасено по давност, то все още е дължимо; дейността по извънсъдебно събиране на вземане не е забранено от закона и действията в тази хипотеза са свързани единствено с изпълнението; уведомил го е също така, че предлага гъвкави решения за изплащане на вземанията, като при невъзможност за заплащане на пълния размер на задълженията, представител на „Е.М.“ ЕООД ще се свръже с него; приканил го към сключване на спроазумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията, като е мислимо и разсрочено плащане на задължението.

По изложената по-горе фактическа обстановка не съществува спор между страните. Въз основа на същата се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен. Съображенията за това са следните:

Предявен е иск за оспорване на принудителното изпълнение на вземания по издаден изпълнителен лист, поради факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден листът – изтекла погасителна давност. Ето защо, съдът в рамките на диспозитивното начало следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска. Тук следва да се има в предвид, че искът не е такъв за несъществуване на вземанията, тъй като дори и погасени по давност, последните продължават да съществуват като естествени и изпълняеми (арг. от чл. 118 ЗЗД), а се касае за иск за оспорване на възможността за принудително изпълнение по отношение на тези вземания, поради факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист – изтекла давност. Доколкото ефектът на 4 погасителната давност не настъпва по право и не се прилага служебно от съда и от съдебния изпълнител, е необходимо изрично волеизявление на длъжника, което може да се извърши и с предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника. Фактът, че искът е установителен, а не конститутивен, не води до обратния извод, доколкото в случая релевантно е волеизявлението на длъжника за настъпилата погасителна давност, а не характера на иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, на което следва да се приравни влязлата в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години, а съгласно чл.

116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...“. За да прекъсне давността обаче, действието следва да е “валидно“ извършено, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и извършено в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на изпълнителен способ.

В случая давността е започнала да тече от момента на издаване на изпълнителния лист и е прекъсната с изпълнителните действия по ИД № 177/2014 г. на ЧСИ В.Г., последното от които е от дата 04.05.2017 г. за налагане на запор. Във връзка с посоченото действие не са постъпили никакви суми по делото. След това действие не са извършвани други действия по изпълнението и не са искани такива от страна на взискателя, като е започнала да тече нова давност. В този смисъл е разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна 5 давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Следователно след обявяване на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила, следва да се приеме, че за прекъсване на давността не е необходимо наличието на изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, чрез който да се прекрати висящността на изпълнителния процес и от този момент да тече новата давност.

С оглед изложеното и при съобразяване на тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК се налага окончателния извод, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече след извършване на последното действие – налагане на запор на 04.05.2017 г. От този момент и предвид непредприемане на никакви действия по принудително събиране на вземането през 2022 г. е изтекла погасителната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради което искът за обявяване на настъпила погасителна давност по отношение съставките на вземането – главница, лихви и разноски по изпълнителния лист се явява основателен.