Разпореждане № 3247 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3247 гр. София, 11.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Наказателно дело частен характер № 20241110202839 по описа за 2024 година

Наказателно частен характер дело № 2839/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 130-ти състав, е образувано въз основа на подадена тъжба от М. А. П. срещу Е. Л. Л. – за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146 НК и по чл.148, ал.2, вр.ал.1,т.1, 2 и 3, вр.чл.147 от НК.

Съдът като съобрази изложените в тъжбата фактически обстоятелства намери, че са налице основания за прекратяване на образуваното по н.ч.х.д. № 2839/2024 г, СРС, НК по смисъла на чл. 250, ал. 1, т. 1, предл. последно във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, т. к. подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.

Съдът намира, че в посочен в частната тъжба инкриминиран изрази, автора на същото е изразил своята лична негативна оценка за поведението на разследващ орган / частен тъжител /, досежно данните да наличие на образувано досъдебно производство и действията извършени в хода на разследване.

Основната функция на правото на изразяване на мнение и неговото разпространение – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, регламентирано в на Р България, е да служи като средство за изява на човешката личност, за нейното развитие и за защита на достойнството й, доколкото същото е основополагаща ценност във всяко демократично общество /в този смисъл решение № 7 от 04.04.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България/. Частен случай на правото на мнение е и упражняването на правото на негативна критика, което също е фундаментално и се ползва със закрила. В случая в инкриминирани изрази не е използван неправомерно и генерално неприемлив от гледна точка на господстващия в обществото морал изразно средство, които да засягат честта и достойнството на тъжителя, поради което тази деятелност не разкрива признаци на извършено престъпление "обида" по смисъла на чл.146, ал.1 от НК и „клевета“ по чл.147, ал.1 от НК.

1

Необходимо е да се отбележи, че поначало прагът на накърнимост на личното достойнство и чест представлява сложна психологична величина като нейните параметри се определят от темперамента, степента на личностната самооценка в позитивен или негативен план, взаимоотношенията между автора и адресата на обидата и средата на общуване, в която се намират. От тази гледна точка израза, за които се твърди, че субективно е унизил частния тъжител, подлежат на съпоставка и обективна преценка доколко са допустими от господстващия в обществото морал и установените нравствени норми за нормално човешко общуване. При стриктното спазване на визирания обективен критерий съдията-докладчик намира, че употребени изрази не изпълва признаците на конкретен престъпен състав. Налице е упражняване на персонална критика на определени действия по разследване по образувано ДП, извършвани от разследващ орган, касаещи „съмнения“ у подсъдимо лице/ Еманиул Л./ относно използваните за това процесуални способи, за което не съществува законова забрана. Посещенията в сграда на СДВР от което и да е било лице, със или без повод за това / например наличие или липса на надлежно призоваване/ не би могло да осъществи състав на престъпление обида или клевета. А това какви способи за разследване ще се използват по повод разследване на образувано досъдебно производство е въпрос който се решава от самия разследващ орган и наблюдаваща прокуратура, като не излиза извън обхвата на тези дейности и извършване на ПСД извън сградата на конкретно полицейско управление.

В конкретния случай упражнената негативна критика се основава на общовъзприети изразни средства и езикови форми, които сами по себе си не накърняват чувството за чест и достойнство на нейния адресат, както и не касаят разгласяване на позорно обстоятелство за частен тъжител или приписване на престъпление.

Европейското законодателство гарантира свободата да се отстоява мнение, да се получават и разпространяват информация и идеи като същите заемат специално място сред правата, предвидени в Конвенцията. Налице е и практика на ВКС, че позорността на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи и определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически процес, който не може да се инкриминира, имайки предвид, че резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване /в този смисъл решение № 80 от 09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н. o. на ВКС/.

С оглед изложеното от съдията-докладчик, че описаното в тъжбата не представлява престъпление, следва образуваното наказателно производство от частен характер да бъде прекратено.

Затова и считам, че в случая са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно поради това, че тъжбата не отговаря на условията, визирани в чл. 81 от НПК.

Ето защо

РАЗПОРЕДИ:

2

Прекратявам наказателното производство по НЧХД № 2839/2024г. по описа на 130 състав Софийски районен съд

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на тъжителя М. А. П. .

Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3