Решение № 2974 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100506387 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20014849 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 59815/2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, С. Д. Ц. е осъдена да заплати на К. Д. И., на основание чл. 57, ал. 2 СК сумата от 3819 лева, представляваща наемна цена на семейно жилище, негова лична собственост, с адрес: гр. София, ж. к. *******, предоставено със съдебно решение по гр. д. № 16717/2017 г. на СРС, 86 състав, влязло в сила в тази част на 18.05.2018 г., дължима за период от 18.05.2018 г. до 13.08.2019 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска - 15.08.2019 г. до плащането на задължението, както и сторените разноски в размер на 885,94 лева, като е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 3819 лева до пълния предявен размер от 5250 лева.

С решението е отхвърлено възражение за прихващане, предявено от С. Д. Ц. против К. Д. И., за сумата от 5250 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, съставляващ апартамент № 31 в гр. София, ж. к. „*******, за периода от 18.05.2018 г. до 13.08.2019 г.

С решението са отхвърлени предявените от К. Д. И. против С. Д. Ц. искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20131 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му имот, с адрес: гр. София ж. к. „******* за периода от 18.05.2014 г. до 18.05.2018 г., както и за сумата от 21240 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ******* за периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г., изразяващо се в заплатени наемни вноски от К. Д.

И. в полза на наемодател „К. КДИ“ ЕООД, ЕИК: *******, за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. Ищецът е осъден да заплати на ответницата сторените по делото разноски в размер на 979,79 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца К. Д. И., подадена чрез адв.

1

Р. Ш., с която същото се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените искове за сумата от 20131 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му имот - ап. № 220 за периода от 18.05.2014 г. до 18.05.2018 г., както и за сумата от 21240 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ******* за периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г. Излага съображения, че обжалваното решение е нищожно, тъй като в него е посочено, че е постановено в открито съдебно заседание на 20.01.2022 г., а в заседание на тази дата в присъствие на страните решение не е било произнесено. Излага доводи за неправилност на решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу ответницата, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Моли въззивния съд да отмените решението в обжалваните части, като вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ответницата С.

Д. Ц., с който я оспорва като неоснователна. Излага съображения, че решението в обжалваните части е правилно и обосновано. Поддържа, че доводите на жалбоподателя за нищожност на решението и неговата неправилност в обжалваната част са неоснователни.

Излага, че по отношение на иска за плащане на обезщетение за ползването на лек автомобил изводите на решаващия съд са правилни, доколкото по делото не са представени доказателства за плащане на наемна цена от ищеца на автомобила, а ответницата го е ползвала за семейни нужди. Освен това ползването на същия било предоставено от ищеца, поради което е било налице основание за ползването. По втория предявен иск за плащане на обезщетение за ползване на семейно жилище в периода от 18.05.2014 г. до 18.05.2018 г., което е лична собственост на ищеца, по делото се доказвало, че страните били брак в исковия период, поради което е налице основание за ползването му. По изложените съображения моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответницата С. Д. Ц., подадена чрез адв. П.

Б., с която се обжалва решение в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за сумата от 3819 лева, представляваща наемна цена за ползване на семейно жилище, лична собственост на ищеца, с адрес: гр. София, ж. к. *******, вх. „И“, ет. ******* за периода от 18.05.2018 г. до 13.08.2019 г. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Поддържа, че ищецът доброволно е напуснал жилището и не е имал претенциите относно ползването му, както и че по силата на решение по гр. д. №16717/2017 г. по описа на СРС, 86 състав, ползването на апартамента № 220 е предоставено. Сочи, че съдът неправилно е уважил предявения иск за минал период, като се позовава на съдебна практика, съгласно която по реда на чл. 57, ал. 2 СК може да се определи от съда наемната цена за ползването на жилище, която да се заплаща в бъдеще. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на насрещна въззивна жалба от ищеца К. Д. И., с който я оспорва като неоснователна. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да потвърди същото. Поддържа, че с възлагането на ползването на процесното жилище с бракоразводното решение между страните е възникнало възмездно облигационно отношение съгласно чл. 57, ал. 1 СК, вр. чл. 56, ал. 2 СК, поради което ответницата дължи плащането на наемна цена за процесния период.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна, във връзка с наведените 2 във въззивната и насрещната въззивна жалби:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 26.09.2019 г., на К. Д. И., който твърди, че по силата на решение от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 16717/2017 г. по описа на СРС, 86 състав, е прекратен бракът му с ответницата и е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, вх. И, ет. *******, което съставлява негова лична собственост. Заявява претенция за определяне на наемна цена за ползваната от ответницата ½ част от чистата застроена площ на жилището и плащането за периода от влизане в сила на решението за прекратяване на брака - 18.05.2018 г. до датата на предаване на владението на жилището 13.08.2019 г. в размер на 5250 лв. Претендира заплащане на обезщетение и за периода от 4 години назад, считано от 18.05.2014 г. до 18.05.2018 г. в размер на 16800 лв. Твърди, че ответницата еднолично ползвала семейния лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № *******, който бил нает от ищеца за задоволяване на нуждите на семейството, с наемна цена от 590 лв. Ето защо претендира сумата от 21240 лв., представляваща заплатени от ищеца наемни вноски по договора за наем на автомобил за периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г.

Претендира законната лихва върху главниците по предявените искове от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата С. Д. Ц., с която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че ищецът не е имал претенции относно ползването на предоставеното за ползване по силата на решение по гр. д. № 16717/2017 г. по описа на СРС, 86 състав, жилище, както и че доброволно напуснал същото. Оспорва иска за обезщетение за лишаване от ползването на семейно жилище за минал период като недопустим и неоснователен. Оспорва претенцията за плащане на обезщетение за ползване на лек автомобил, като твърди, че върнала владението на автомобила на ищеца на 05.08.2018 г., както и че договора за наем на автомобила е сключен с дружество, което е свързано с ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с насрещно вземане за обезщетение за ползване на имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. София, ж. к.

„******* ет*******1, който е ползван еднолично от ищеца, за сумата от 5250 лева за периода от 18.05.2018 г. до 13.08.2019 г. и за сумата от 20131 лева за периода от 18.05.2014 г. до 18.05.2018 г.

По делото е безспорно, че с решение № 390840 от 20.04.2018 г., постановено по гр. д.

№ 16717/2017 г. на СРС, 86 състав, е прекратен сключения на 19.08.2001 г. граждански брак между страните и на съпругата е предоставено ползването на семейното жилище апартамент № 220, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, вх. И, ет. 2. Не е спорно и обстоятелството, че страните по делото имат дете, родено на 23.07.2006 г., както и че с решението родителските права са предоставени на съпругата. Решението е влязло в сила на 18.05.2018 г. в частта относно развода, семейно жилище и фамилното име.

Видно от представения протокол за предаване на недвижим имот от 13.08.2019 г., подписан от страните, владението върху жилището е предадено от ответницата на ищеца на посочената дата.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 146, том II, рег. № 5168, дело № 433/19.06.2001 г., ищецът е придобил право на собственост върху апартамент № 220, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, вх. И, ет. 2, със застроена площ от 84,67 кв. м., заедно с мазе № 6 с площ от 3,17 кв. м. и 2,412 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Представен е договор за покупко-продажба на МПС от 13.07.2007 г., с който е придобито право на собственост върху лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******* от „А.-КИ“ ЕООД, представлявано от управителя К. Д. И..

От свидетелство за регистрация част I е видно, че собственик на лек автомобил 3

„Шкода Фабия“ с рег. № ******* е „К. КДИ“ ЕООД.

По силата на договор за наем от 01.02.2016 г., сключен с „К. КДИ“ ЕООД, на ищеца в качеството на наемател е предоставянето на временно и възмездно ползване на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ******* срещу задължението за плащане на наемната цена от 590 лв. Съгласно раздел 1, т. 2 от договора наетото превозно средство ще се ползва за личен автомобил.

Относно задължението за плащане на наемна цена са представени разписки за получена сума от 07.01.2019 г., 01.06.2018 г., 05.01.2018 г., 05.07.2017 г., 10.01.2017 г. и 30.06.2016 г.

В първоинстанционното производство са събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Г. И.а, К.И.Р. Е. Д.а И.а, Й.К. Ц. и Д.К. И..

Съгласно показанията свидетелката Д. И.а /съпруга на ищеца/, лекия автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ******* е ползван от ответницата и същата отказвала да го предаде на ищеца. В периода 2016 г. до 2019 г. ищецът плащал наем за автомобила. Виждала е автомобила паркиран пред блока на ответницата, а в работни дни - на паркинг на метростанция. През 2018 г. е виждала ответницата и детето ѝ да се прибират с колата.

От показанията на свидетеля К.Р. /първи братовчед на ответницата/ се установява, че през 2007 г. продал колата на ищеца, който я закупил чрез фирма. Първоначално автомобилът бил използван от работници на ищеца, а впоследствие от ответницата.

Страните живеели в апартамента на ищеца в ж. к. Люлин. Ищецът напуснал жилището, а ответницата останала да живее в него, като карала детето на градина с автомобила. Не е виждал ответницата да кара автомобила от няколко години, а към момента вещта се намира в цех, който е на съпруга на сестрата на ответницата.

Съгласно показанията свидетелката Е. И.а /сестра на ищеца/ се установява, че в семейното жилище – апартамент № 220 страните живеели до 2011 г., а след скандал, ищецът напуснал имота. Ответницата поставила нова брава и ищецът не е имал достъп до жилището до 2019 г., когато съпругата го напуснала. От 2011 г. ищецът имал претенции за наем на това жилище.