Решение № 655 от 09.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Плевен, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И. като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430104591 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от **** И. с ЕГН ********** от гр.**** против К. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.****. Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.**** у*** площ от 1065 кв.м. ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. Имотът придобила чрез покупко-продажба през 2018г., за което бил съставен нотариален акт №18, том II, рег.№2251, дело №107 / 2018г. По повод имота, възникнал спор с ответника, който е неин брат и отказвал да напусне имота. Твърди, че ответникът го обитава и до момента със семейството си и ограничава достъпа и до имота. Неколкократно ответникът отправял заплахи, за което търсела съдействие от органите на полицията. Във връзка с проверките, ответникът давал обяснения, в които не оспорва, че живее в имота и отказва да го напусне. Опитала се да се разбере с ответника, но той отново я заплашил със саморазправа и с убийство. През месец юли 2020г. заживяла с *** си в гр.***, където работи и в момента поради страх от саморазправа. Ответникът заявил, „***. На 10.09.2020г. ответникът се обадил по телефона и заплашил ищцата с убийство. По този повод подала молба за защита от домашно насилие, по която било образувано дело и издадена заповед за защита. Въпреки това ответникът продължава да живее в имота. В заключение моли съда да я признае за собственик и да осъди ответника да освободи имота и предаде владението му. Претендира разноски.

1

В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че се е грижил за *** си в гр.****, където са живели заедно. През 2020 разбрал, че *** му е прехвърли на ищцата освен процесния имот, също и земеделски земи. Твърди, че няма друг имот и няма къде да живее със семейството си, поради което моли съда да отхвърли молбата.

В срока предявява насрещен иск, с който моли съда да унищожи договорите, с които наследодателят на страните е прехвърлил процесния жилищен имот и земеделски имоти на ищцата, тъй като към момента на сключване на договорите не е могъл да разбира и ръководи действията си.

В проведените по делото съдебни заседания страните поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор.

Представени са писмени бележки на ищцата, в която процесуалният представител е застъпил становище, че в посмъртната експертиза всичко е „вероятно“. Наведени са доводи, че след депозирани жалби до РП Плевен, не е установено измама и не са образувани ДП. По отношение на предявения иск по чл.31 ЗЗД поддържа доводите си за изтекла давност.

Представени са писмени бележки на ответника, в които поддържа доводите си от писмения отговор и предявения несрещен иск, в които цитира съдебна практика на ВКС.

В хода на делото са събрани гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза.

Съдът счита, че предявеният насрещен иск по чл.31 ЗЗД е преюдициален и следва да бъде разгледан преди основния иск по чл.108 ЗС.

Въпросът за наличието или липсата на условие по чл.31, ал.2 ЗЗД , когато искът за унищожаемост е предявен от наследниците след като лицето е починало, не е въпрос по допустимостта на иска, а подлежащ на разглеждане по същество въпрос, тъй като не се касае за абсолютни процесуални предпоставки. В този смисъл съдебната практика( Р. № 556/2006 по гр. д № 472/2005 г., II г. о на ВКС и опр. № 136/2010 г. по ч. гр. д № 94/2010 г. на ВКС, III г. )

В насрещната искова молба ищецът навежда доводи, че не само към датата на изповядване на нотариалните сделки – 21.05.2018г., но и много преди това, *** му е бил в състояние, което не му е позволявало да ръководи действията си, което прави двата договора унищожаеми. Твърди, че макар *** му да е бил дееспособен, то по време на сделките не е могъл да разбира и ръководи действията си. Във връзка с тези твърдения, ищецът е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, 2 заключението на която приема като правилно, компетентно и безпристрастно.

В заключението си вещото лице е установило, че прехвърлителят е страдал от деменция три – четири години преди изповядване на сделките, като за първи път интелектуално-мнестичния упадък е описан и документиран през месец ноември 2017г. Установява се от заключението, че деменцията при това заболяване е нарушила основните му психични годности. Към датата на сделката, същият е бил с качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които са .възпрепятствали основните му психични годности и вероятно не е могъл сам да ръководи действията си и да осъзнава извършените от него нотариални действия. В случай дори да се приеме, че тези два договора са унищожаеми поради това, че прехвърлителят е дееспособен, но при сключването им не е могъл да разбира и ръководи действията си, то законодателят е предвидил, че унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Видно е от договора, че в същия липсват доказателства за недееспособността на лицето. Другата предпоставка за допустимостта на иска е преди смъртта да е било поискано поставяне на лицето под запрещение. Такива доказателства не са представени и не са въвеждани доводи, което прави предявеният иск неоснователен. За пълнота следва да се отбележи, че дори да беше основателен, искът щеше да подлежи на отхвърляне с оглед направеното от ответника по насрещния иск възражение за давност. Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на сделката. В случая е налице последната хипотеза, а именно, че давността започва да тече от датата на сделката, което е 21.05.2018г. Видно е, че насрещния иск е заведен на 23.09.2021г., т.е. изминали са повече от три години, което е самостоятелно основание предявеният насрещен иска по чл.31 ал.2 ЗЗД да бъде отхвърлен.

Следва да бъде съобразено постановеното на 27.04.2022г. ТР №1/2020 по т.д. №1 по описа на ОСГТК (когато е било и последното по делото съдебно заседание), съгласно което „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено 3 възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“ В практиката си ВКС приема, че „ и дееспособно лице, а не само напълно недееспособно (****) е адресат на основанието по чл.26 ал.2 изр.1 пр.1 ЗЗД. Следователно не дееспособността е разграничителният критерии за двете основания. Разграничителният критерий не е и в наличието, респ. в липсата на изявена воля. Фактическият състав на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена (например договор в писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено съдържание) или когато изявяването й следва се приравнява към липса на воля (например при насилие). Този фактически състав обаче обхваща и случаи, в които воля има, но обстоятелствата по нейното изявяване я изключват (например шега или учебен пример). Фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД изисква изразена воля, но след като и дееспособни лица, изявили воля, са сред адресатите на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД , и волеизявлението от дееспособно лице не е необходимото и достатъчно условие за провеждане на разграничението.

При някои **** "светлите моменти" са изключени (напр. ****), а при другите са внезапни и краткотрайни (напр. при старческото слабоумие). ……..Провеждането на този разграничителен критерий поставя сред адресатите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД значителна група дееспособни лица, за които съдебната защита чрез иск за унищожаване на договора по чл. 31, ал.

1 ЗЗД е обективно невъзможна или среща значителни затруднения, доколкото изисква успешното провеждане на иска по чл. 5 ЗЛС. Тези лица, макар и дееспособни (по действащото ни право дееспособността се придобива по формален критерий – навършването на 18-годишна възраст) поради своите **** са в неравностойно положение. Следователно провеждането на критерия "несъзнавана липса на воля" води до нетърпимия правен резултат погасителната давност да (из)тече по отношение на физически лица, които са в невъзможност или са съществено затруднени да защитят правата си, засегнати от "унищожаемия" договор а да не тече за случаите на т. нар. "съзнавана липса на воля", в която подадат все дееспособни лица, за които исковата защита не е изключена или затруднена.“ (Решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., ГК) Съдът счита, че в хода на производството се събраха достатъчно доказателства, от които да се установи, че към 21.05.2018г. прехвърлителят, наследодател на страните не е могъл да разбира и ръководи действията си поради влошеното му здравословно състояние, което е било трайно. В показанията си с*** заяви, че наследодателя на страните е имал личен асистент, който се е грижил за него от 8 до 17 часа. Свидетелят *** заяви, че *** е бил неадекватен и не е могло да се разговаря с него. Твърди, че го е карал на ***, че не е могъл да води разговор, губел ориентация, неадекватно реагирал. Свидетелят *** заяви, че знаел, че ***, ***та на страните, страдал от болестта на ***. Твърди, че в разговор прехвърлял от 4 тема в тема, като говорел несвързано. В този смисъл е и заключението на вещото лице. В експертизата вещото лице сочи, че в медицинската документация е отразено, че от няколко години посмъртно освидетелстваният станал по – бавен, започнал да забравя близки събития, трудно се ориентирал. Преживял няколко мозъчно-съдови инцидента, доказани с КТ.

*** му е съобщила за прогресиращи паметови нарушения и неадекватно поведение. В етапната епикриза се сочи, че именно *** му е съобщила за прогресиращи паметови нарушения и неадекватно поведение, като в епикризата е отразено също, че е хоспитализиран през ноември 2017, през април 2018, през май 2018, а положението му се е влошавало. Тези данни са отразени в издаваните етапни епикризи от 05.06.2018, 02.07.2019, 17.12.2019 и 02.06.2020г. Представени са амбулаторни листове, в които е отразено, че страда от болест на *** и е с основна диагноза ***. В амбулаторния лист от 09.05.2019г. е отразено, че преди повече от година има преживени мозъчно съдови инциденти, доказани с КТ, а *** му съобщила за прогресиращи паметови смущения. В епикризата от 13.05.2019г. е отразено, че е постъпил в клиниката по повод прогресиращи паметови смущения, като от няколко години започнал да забравя, станал по-бавен, преживял мозъчно съдови смущения. Медицинската документация е дала основание на вещото лице да даде заключение, че послесмъртно освидетелстваният е страдал от Деменция при болестта на ***, атипична или от смесен тип, което е описано за първи път в медицинската документация през месец ноември 2017г. Изводът в заключението на вещото лице е, че анамнезните данни за паметови смущения сочат, че деменцията при него е вероятно с начало три – четири години преди датата на сделките. Към 21.05.2018г., е бил с качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които са възпрепятствали основните му психични годности. Съобразно практиката на ВКС, застъпена в цитираното решение на ВКС, съдът приема, че заболяванията на наследодателя на страните – съдова деменция и *** са довели „до промяна в неговото ***“, както посочи вещото лице в съдебно заседание и „още през 2017г. той не е разбирал действията си“. Както се приема в решението на ВКС „Разграничителният критерий между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД той обвързва с елементите, характеризиращи волеизявлението (интелектуален и волеви) и го свързва с това, дали тяхното отсъствие е временно, преходно (дееспособното лице само към/ "при сключването" на договора е неспособно да разбере и/ или ръководи действията си) или е трайно, характерно (при дееспособните лица, страдащи от душевно заболяване или старческо слабоумие). … В приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат всички останали случаи, в които лицето е дееспособно, но поради *** е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на действията (***). Този разграничителен критерий провежда решение № 566/08.07.2009 г. по гр. д. № 2095/2008 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Съображенията за това, защо въпреки констатираното противоречие в практиката на ВКС не е налице 5 хипотезата на чл. 292 ГПК, са в определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело. Правото на иск за прогласяване на нищожността, включително при основанието по чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД , не се погасява по давност.“ Практиката последователно приема, че в случаите, когато се касае за трайна, а не кратковременна неспособност да разбира и ръководи постъпките си, дължаща се на старческа деменция, се касае за липса на воля, което води до нищожност.